Мечтите са черни до сиви с малко червеничко

1. Периодично гледам един обектив за Никон и се облизвам с тънкия си раздвоен език. Толкова е скъп, че нищо не помага. Не помага дори методът с непрекъснатото мечтаене докато се преситиш и внезапно прозреш, че това, за което мечтаеш, няма да ти подобри ерекцията или казано ненаучно - изобщо не ти трябва.

2. Не е често, но си казвам: "ех, ако имах много пари, какви интересни неща щях да си купувам!" Хобитата ми щяха денонощно да се задъхват и да писукат тъничко в екстаз. Какви върволици от китари, усилватели, камери, лодки /и телескоп ми трябва/, етц. щяха да се насочват към вратата на скромния ми лофт!

3. А глей реалните богаташи - нула фантазия - коли, жени, имоти, някоя златна верига на врата или на казанчето в тоалетната и си готов. Не че е лошо, но нима не идва един момент, в който спираш и си казваш: "а направих ли нещо за душата си?" Освен да не знам всичко. Може би има някаква ужасна тайна, скрита дълбоко в сърцето на всеки богаташ и е ясно, че няма точно на мен, литъл фиш /дребна риба, англ./ да я каже. Примерно, човекът изобщо не дава вид, но се оказва че е с достъп до кабала 6-то ниво, или пък периодично обсъжда на чаша с Ботеро последните му проекти и го ебава да си махне дебелата котка от Парк авеню, защото загрозявала града и т.н.

4. Обаче има и готини. Обективът на снимката е направен от култовата Leica, струва 2,064,500 $ и си го е поръчал шейх Сауд Бин Мохамед Ал-Тани от Катар. Дълъг е 120см и тежи 60 кг. Не шейха, де. (1:5.6/1600 мм). Има и втори екземпляр, стои в музея на Leica, (немските оптици иронизират). От своя страна, Сауд ще може да снима диви животни без да слиза от джипа, но за едно най-обикновено селфи, ще трябва да се отдалечи от обектива на няколко километра. 

5. Виждаме, че трудностите се появяват на всички нива в процеса, по всяко време, без зависимост от място, статус или възраст. Евентуално от пола.

* на първата снимка: това конче на Ботеро е на Барселонското летище

Вдъхновено от природата

Вчера - безплодно блуждаене около Враца в напразен опит да ни се открие Врачанския Балкан. Много хубав врачански парк край реката и онези грандиозни скали наречени Вратцата. Открих даже и вагинална пещера /на снимката/.

В парка имаше и един луксозен хотел с носеща се чалга от бели мерцедеси. Чалга в 12 на обяд, копеле! Представям си до вечерта - от едната ми страна разкошната природа, от другата - балкански релакс. Умираш трудно.

Ключов експириънс: смок ти се мотае в краката. Уж безопасно, но мигом охладняваш вътрешно и ти се изпъпчва челцето;

След Враца - разклонът за Вършец. Странният варан погълнал Балкана отляво и полската книжарница отдясно, затворена поради слаби продажби. 

Село Стояново - местност Соповица. Там имало надупчени карстови скали в реката и можело да се чуе свистене, предположително - дихание на самодиви. Или бяха под водата, или някъде по-нататък, но там някви цигани си общуваха и не посмях да ги безпокоя.

Ключов експириънс: жена на непреклонна възраст унищожаваше тревата с препарат, наречен NASA.

Мътнишки манастир - трикратно претърсване на района с разпит на спорадични аборигени, без ефект. На всеки 500 метра имаше по проститутка.

Ключов експириънс: попитахме за манастира сводника - симпатичен бабан с изрусени вежди и два телефона в ръце. Излезе от един храст и беше крайно учтив, извини се и каза, че не е от тук. Не ни допусна в света си, този демиург на удоволствията. Не смеси сакралното /манастирската ни интенция/ с профанното /Das Lustprinzip/. Не съм правил снимки по лични  и религиозни съображения.

Пещерата "Леденика". Наоколо е красиво, но като приближиш, влизаш в облагородена с европейски фонд среда - странна сферична конструкция около входа /Франк Лойд Райт?/, открит амфитеатър с психеделични статуи от папиемаше /LSD?/ и куп малки, миризливи кончета /предлага се езда/.

Ключов експириънс: пак там. Повръщане до кух, еднорък травестит в син кринолин (заснето със специална цайтраферна камера тип schießenschnell от Роси)

На връщане - Елисейна, любимият ми марсиански пейзаж. Не се сдържах и пак направих няколко снимки. Но мечтата да побродя по отсрещните сипеи и да вляза в някоя от съборетините там, си остава. И да пропадна в някоя галерия. И да е радиоактивно.

И за последно - красив ЖП мост край Лакатник, не се сдържах и отидох да го разгледам

Някъде го прочетох и не мога да спра да го повтарям: животът е забележителен и дивен, стига само да забелязваш и да се дивиш.

Божият мост и наоколо

1. Бях тръгнал към Божия мост до село Лиляче, Врачан Балкан и даже и стигнах дотам, но реката беше толкова бурна и недоволна и каньонът долу беше недостъпен, а исках да вляза в него, да поджапам и поснимам, но само самоубиец би го направил при този статус на речното корито. Сигурно е въпрос на възпитание, но обичам свободните разходки из водна площ и неведнъж /вариант: "неведнаж" - архаизъм, дублет/ съм го доказвал.

2. После - Искър, отсреща - скала "Ритлите"

3. Пак там. Наистина трябва да отделя по-голямо внимание на Врачан Балкан. То е някакво свръхфотогенично чудо само на 120 км от София, а аз някак си все го избягвам.

4. По пътя - един манастир - Черепишкия

5. Костница. Преобладават черепи и бедрени - най-яките са и само те остават след човека и всичките му претенции

6. Ето го отново онова фантастично място до шосето край Лъкатник, дето гърмящата стихия минава на метър и половина от теб и ти се чудиш как става номера, че си жив

Медна мина

Снимки от изоставения меден рудник при село Цар Асен /Abandoned copper mine at King Ass village, англ./
1. По пътя - псевдоримски мост

2. Постепенно реките започнаха да стават меднооранжеви до червени. Това е Тополница, казват, че освен мед /не пчелен/, в нея се намират и арсен, и кадмий. Като я гледам обаче с острия си геоложки поглед, не мож' да няма Гадолиний, и Технеций, Хром, и Ванадий, Тербий, Стронции, Титан и Лантан.

3. Още

4. Ето го и рудника. Кой ли не го е снимал, но и аз. Стандартен изглед към Вълшебното езеро с тежките метали

5. Слизам долу, при любимите ми цветове - всички възможни охри на зелен фон. Мъртъв съм.

 6.

 7.

Манастиринг

1. Традиционният бърз набег през линията Метаксас, малко преди тълпите

2. Калдъръм /калос дромос/ в двора на Св. Йоан Предтеча /Продромос/. Вляво е конкоатчето, с което измервам изминалото време

3. Същото

4. Наоколо - дървета-свещи 

5. Какво са се хванали, голема дружба е

6. Задават се развълнувани лелки с посребрени коси

7. В търсене на един друг манастир попадаме на реката Ангитис 

8. Ето го - "Света Богородица Икосифиниса“

9. Богомолка

10. Богомол

край

Злобно и дневно

1. Някъде четох за една интересна система за гласуване. Като начало - отказваме се от принципа "един човек - един глас". Добавя се по един глас на всеки гласуващ, по определени критерии - за висше образование- +1, за собствен бизнес- +1, ако има повече от едно дете- +1, ако плаща данъци над определена сума- +1, ако има куче/хамелеонче/- +1, ако знае повече от два езика- +1, ако може да каже основните произведения на Платон- +1 и т.н. Ще има и негативни критерии - безработен, няма деца, не знае езици, няма куче /хамелеонче/, не знае кой е Платон и други подобни - гласът на такъв човечец ще се умножава по определен понижаващ коефицент и ще е по-малко от единица, а в запуснати случаи ще клони към зеро. При тази система по-смислените избиратели ще получат по-голяма "тежест" и ще е по-неизгодно да се купуват гласове с кюфтета. Хората-кюфтета /не знаят езици, нямат куче /хамелеонче/, не знаят кой е Платон, не плащат никакви данъци, не бачкат и т.н./ след коефицентите, ще имат глас примерно 0.0015, т.е. - малко по-малък от единица и няма да могат да диктуват бъдещето на останалите.

2. През 1968 севернокорейците прехващат американския разузнавателен кораб "Пуебло" и задържат екипажа за 11 месеца. През това време, кимирсеновците постоянно ги снимат и твърдят, че ония се каят безспир и разобличават агресията на родната си страна и партия. На множеството снимки, американците използват международният знак - среден пръст, вероятно за да заклеймят агресора /САЩ/, а най-вероятно - за да съобщят на близките си, че са здрави и добре, та да не се тревожат. Когато корейците питат какво е това с пръстите, те им казват, че това е "хавайски символ на късмета"/виж снимката/;

3. За да се реши проблемът с изсичането на българските гори, трябва да се създаде сайт, Фейсбук-страница, инстаграм и да се направи приложение за смартфони. Ще помогнат също и флаери, лепенки и билборди. Трябва да има и интернет-форум с групов aвтопортрет /group selfy/. Накрая е желателно, превозвачите на дървесина да блокират КПП-тата към Гърция. Всеки, който лайкне и шерне това, следва да напише във ФБ-ка си, че работи по проект срещу незаконната сеч на българските гори;

4. Средновековието никога не е достатъчно. Обява за следния конгломерат медицински услуги:

<<Неврохирургия, кардиохирургия, масаж, анализ на чакрите>>

5. Преди няколко години, на полуостров Пилио се докоснах до гръцкия начин за възприемане на икономическите кризи, участвайки в следния диалог:

Грък: - Какво, в криза ли? Ама кой, вие ли?

Аз: - Ние, да. Но казват, че и вие.

Грък: - А, и ние ли! А, да и ние, да! Искате ли да изпием по едно фрапе?

*на сн.: към т. 2 - пленените американци показват среден пръст

За баса и въобще

1. Като слушам басистите и как само си личи тенденцията. Басът не е солов инструмент, затова е много гот като го изведат отпред. И понеже солиращите басисти станаха много, за да изплуваш, се очерта задължителна програма. Първо всички развиха свръхтехники /пренесени от китарните - фламенкото, слаповете, etc./. После започнаха да не им стигат струните - от четириструнни, басовете станаха с по 5-6-7 струни. После отделни музиканти опитаха с безпрагов бас - много интересно, много стилно, много хибридно. Други пък, си поръчаха някакви чудовищни конструкции - или с много струни или с променящ се по време на изпълнението строй. Пипаха и електрониката - шантави ефекти, миди басове, но там се сблъскаха с кибордистите, все пак те са абсолютните Императори на електронния звук и бяха смачкани и с рикошет назад. Сега вече всички са опрели тавана и като количество и като техника и като оригиналност на конструкцията, няма накъде. И какво следва? Същото каквото и преди - има музиканти с идеи и тях веднага ги разпознаваш и такива, които просто жулят нещо адски технично, но на контролния въпрос - "защо?" /Б. Шоу/, they haven't answer. 

2. И с фотографията е така.

3. И с всичко е така.

*на сн.: Стенли Кларк, 65г., 4 струни, фрашкан с идеи