Лудниците

Англия

1. Психиатрична болница Бетлам, (Bethlem Royal Hospital, Bethlehem), Лондон, 1674

2. Бетлам сега

3. Психиатрична болница Св. Лука, (St. Luka's Lunatic Hospital) Лондон, 1787

4. Интериор в същата болница

5. Психиатрична болница Глазгоу, (Glasgow Lunatic Asylum),1807

6. План на същата болница

Франция
7. Салпетриерата, Париж. Бивша фабрика, 1670

8. Сега

Щатите
9. Френдс хоспитал, Филаделфия (1825, частна болница за квакери)

10. Психиатрична болница Блекуел айлънд, Ню Йорк. Първоначално затвор, малко по-късно преустроена в болница. Известна е с историята на Нели Блай - журналистка, която симулира психично разстройство за да изследва болницата отвътре. След десетдневен престой там, написва сензационен текст за ужасните условия и отношение към пациентите, (нещо като ранен Розенхан), 1887

11. Нели Блай  (Nellie Bly)

12. Бал на пациентите в същата болница

13. В същата болница. Ужасни условия? Спрямо кои?

14. Болницата сега

Придържал съм се частично към: Carla Yanni, Architecture of Madness. Insane asylums in United States, 2007, но снимките са от свободни източници

Енкаунтъри

1. Предпочитам да се срещам с хора с малко по-висока от средната артистичност в поведението, но нестигаща до хистеричност, защото тогава стават много повърхностни (появява се Нарцис, при жените - сложна съдба, при мъжете - гръмогласен смях на явни глупости, само за да си чуят красивия - да им го начукам - плътен, нисък, богат на обертонове глас, "като хиени" по Селинджър). Невероятно просто.

2. Също така, приятни са ми хора с по-сюр чувство за хумор, (триадата абсурд-гавра-ноар). Опитът показва, че това са ок. 3% от достъпната ми популация. Впечатлява едно съвпадение - с процента на хората слушащи джаз от всички слушащи музика

3. Най-обичам от всичко да се срещам с любопитни, но не от онези дето ще ти издълбаят дупка в мозъка със скритата цел да ти докажат поредна своя правота, а тия, които могат да се спрат по средата на изясняването, защото знаят, че:

а) нищо не може да бъде изяснено докрай

б) нищо не бива да бъде изяснявано докрай

б) и да може, и да бива, голям праз

Хората неусетно се увличат в дефиниране докрай и не се сещат да оставят празно пространство около обекта на желанието си. Свободен полет и поне малко радост от импровизацията им трябва на хората, а както някъде споменах - те не се сещат за това

4. "Свободен полет и поне малко радост от импровизацията" изглежда доста безотговорно занимание, за външния, строг, но справедлив наблюдател (а според Тодор Колев - надзирател). Но всъщност - точно обратното - отговорно е - предлага доста отговори, но е желателно да се зададат и въпроси. Иначе - очакваш отговор, ама аз отде да ти знам въпросите, пич?

* на сн.: метална конструкция в парка на Красновски минерални бани

Пикселизация

1. Зад болницата има една много симпатична тиха уличка, (на снимката) не води доникъде, но е твърде удобна за следобедна романтична разходка с момиче. Когато си истински влюбен, не мисля да е пречка, че основно там идват да пикаят таксиметрите и сотаджийте.

2. Явно професионалистите си я знаят и не е рядък следният диалог по радиостанцията:

- Пшшш-пшшш - ох, много ми се пи́ка, колеги!

- Пшшш-пшшш - къде си, колега?

- Пшшш-пшшш - мамата си трака, на Руски паметник!

- Пшшш-пшшш - о, нямаш проблеми, завий зад "Родина" до “Сестринското”, там ще пикселизираш на спокойствие.

- Пшшш-пшшш - ох, Господ да Ви поживи, мистър Роузуотър, отивам.

- Пшшш-пшшш - хаха, пак си чел американска класика снощи!

- Пшшш-пшшш - Каменица колеги, Каменица.

3. Интересно, че никога не съм виждал там да клекне жена или влюбена екстазно уринираща двойка - винаги само истински мъжкари пикаят. Разбира се, не наблюдавам уличката денонощно, възможни са циркадни флуктуации

4. И защо мен да ме е срам от това (крайно рядко ходя там), но ето - срам ме е. Трябва да проверя как е решен този проблем в други световни (Grows But Does Not Get Old) европейски  столици. Не със срама, а с унищожението на свободните уринатори. Предполагам - неодимов лазер, или мощен гама-импулс, осигурен от Общината.

* На сн.: уличката, за която става въпрос (by Mikael Janssson)

Възхищавам им се по махленски

1. Понякога, като прочета или чуя някого и така ме докосне, че чак се отърка до кръв и ми се иска да пофамилиарнича с автора, като смугла лейди от есе на Де Куинси (или просто задъхан таралеж), а някак си не е прието. Ето например, Бердяев казал: "Интелигенцията не може да живее в настоящето, тя живее в бъдещето, а понякога и в миналото" и ми се иска да кажа възхитен: ей, Бердяйка, как си го казал, копеле! Но, първо ще е проява на неуважение и второ - на невъзпитаност (Николай Бердяев 1874 - 1948)

2. Или примерно, Бродски (1940 - 1996) в "Похвала на скуката" (пред американски абсолвенти, 1989): "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде породено от скуката". И да му кажа: Бродски! Позна, пич! Но пак ще е проява на онова горното и се въздържам.

3. Или Пол Валери бил казал: "Бог създаде всичко от нищото. Нищото обаче прозира". И да му кажа: Пол, нито те знам, нито те познавам, но много яко си го казал, наистина прозира, братле! Или по-учтивото "Да, мосю Валери, железен сте!" и т.н. Но какво братле ми е Пол Валери, какъв железен ми е той (1871 - 1945)

4. Или Колтрейн (1926 - 1967) в Giant steps - още докато го слушам и му казвам - Джон, дай да се разберем, ако ще свириш, свири за нас тука, а не за жителите на съседна галактика, плийз. Това смятам, че даже е комплимент, но пак не смея да говоря така с него.

5. Тази нерешителност и даже страх, да се обръщам към гении, сякаш са ми приятели от махалата, предполагам ми е остатък от комунизма, не виждам от какво друго ще е.

* На рисунката: жена, за пръв път чула пиеса на Джон Колтрейн

Когато Вселената има по-важен план

1. Една от досадните особености на възрастта е, че щеш-не щеш, пред очите ти са се извъртели критичен брой жизнени цикли на хора, които познаваш или незнайно защо си запомнил и започваш да виждаш поведението им някак сценарно - като завършени леки пиески.

Например, ето - съседът излиза от входа куцук-куцук, да си купи малка бутилчица и понеже си представяш процента на антифриза (етиленгликол) и метанола вътре, знаеш, че му остава още малко и след смъртта му, русата леля /жена му/ ще поживее известно време сама и когато тъгата премине в облекчение, ще и дойде някой "да си помагат". Или ето - един познат всеки момент ще си смени жената с доста по-млада и вече точно знаеш как приятелите му /просто вече ги чуваш/ ще коментират неодобрително, а пичът ще си казва: "завиждат, копелетата", а те ще си казват: "абе ние дали не завиждаме?", а психологът (А.Т.) ще обяснява: "мъжете се страхуват от смъртта, жените от живота"

2. Всичко това е малко странно, в първия момент си казваш: да няма грешка? Защо да съм длъжен да ги виждам така? Защо най-прости събития ми се оформят като:

а) повтарящи се сценарии;

б) нежелани приливи на мъдрост;

в) внезапни квази-вангични (от Ванга) прозрения;

3. И докато си играя социалните игри като "отивам на работа", "празнуваме семеен празник", "отиваме на вилата", "отиваме на гости при приятели" и т.н., постоянно дискретно се оглеждам, защото знам - има някой, който пък наблюдава мен и ме вижда по същия начин -  като малък скрипт - в перспектива, смалявайки се чак до точката наречена екзодус;

4. Буквално като някакъв господин Хроноцид - гледа едно такова особено и мълчи. Кажи нещо де! Не, мълчи. Досада, честно;

* сн.: Marjorie Salvaterra

Ностимон и др.

1. Понякога човек, попаднал в чужбина се чувства особено и не може да си обясни защо, а то е, поради запушване на канала емоция/вътрешен глас. Разбира се, че съм имал подобни преживявания и аз (Боливия - Изт. Кордилиери, пуловер от викуня за $800! или месарницата в Принстън - свинско за $4.99/lb - каква либра, защо 453г ?). Но за това друг път, в раздела mockumentary;

2. Нещата се подобряват, ако сме запознати с емоционалните реалии на съответната страна и правилно назовем чувствата си, оказвайки се на локацията. За късмет, имам списък на такива думи по страни.

Гърция - Nostimon. За пръв път при Омир - Одисей мъчително очаква завръщането си и изпитва ностимон. Предтеча на “носталгията”, появила се през 17 в. В съвременна Гърция ностимонът е по-скоро очакване на нещо приятно, например поръчал си кафе, а към него ти носят малка, безплатна баклавичка

Португал и Бразил - Saudade. Смес от лекокрила южна тъга, носталгия по нещо отминало, съжаление за бързопреходността на плажния сезон, плахи реминесценции за предишна любов

Германия - Sehnsucht. Предварителното вълнение в очакване на нещо хубаво. Например, много хора изпитват зинзухт при мисълта, че след работа ще се приберат домани (“вкъщи”, от итал.), ще наденат чехли и халат, ще запалят лулата (при жените - пурета с дъх на гнила вишна) и ще отворят “Критика на чистия разум”

Румъния - Dor. От латинското dolus - мрънкам постоянно и не мога да се спра. Хем ти е тъпо, хем си спомниш за нещо тъжно и ти става още по-тъпо, т.е. сам си усилваш Дора за да се удавиш (flooding) в сладостно страдание и съвсем да се влошиш

Япония - Mono no avare, буквално - “печалното очарование от нещата”. Японците ползват четири вида МNA: очарование от душевното движение, от хармонията, от тъгата и от изящното

Русия - Тоска. Огромно духовно страдание без видима причина (Набоков), страстно желание при отсъстващ обект на желанието. На по-ниско ниво - особен вид скука от пресищане (ennui). Хандра - нещо подобно, но е въвлечена вегетативната нервна система със съответната симптоматика (напр. след запой)

Има още много (сплин, taedium vitae), но не са ми интересни.

* Знам за думата “копнеж” и специално я избягвам, поради реална опасност от вомитус

** сн.: Marjorie Salvaterra

Trivia 2

1. Като си търсех веднъж морален императив, внезапно ми хрумна чудна формула - "щом може - нека го прави". Хем дава мечтаната дистанцираност, хем емулира известен ангажимент към събитията, макар и чисто визионерски. Някой написал хубаво есе - щом може, нека пише, някой убил омръзнала му приятелка - щом може, нека я убие. Някой ме шибнал по главата и ми взел портофела, поставяйки ме в глупаво положение на "министър без портфейл" - щом може, да ме шибне, да ми вземе.

2. Има един симпатичен ефект на компресиране на миналите събития и след известно време човек си казва: "защо съм се мо́рил толкова, не видях ли, че не си е заслужавало?" Еми не, не си видял.

3. Споделих с Н., че ми се ще да отида в някоя морга да погледам малко трупове.

- Бих дошъл и аз - толкова отдавна не съм виждал труп, че взех да си мисля, че смърт не съществува - довери ми Н.

4. Прочетох полезни медицински съвети:

- при депресия: "я се стегни малко и всичко ще ти мине!"

- при гнойна пневмония: "я спри малко да кашляш гной и всичко ще ти мине!"

5. Някаква двойка край Майчин дом носеше две бебета в ярки пухени якета. От разговора им долових, че ги носели да ги върнат, защото станала грешка и им ги били сменили. Пълни глупости, според мен;

* сн. Кристина Родеро