петък, 1 март 2019 г.

Пикселизация

1. Зад болницата има една много симпатична тиха уличка, (на снимката) не води доникъде, но е твърде удобна за следобедна романтична разходка с момиче. Когато си истински влюбен, не мисля да е пречка, че основно там идват да пикаят таксиметрите и сотаджийте.
2. Явно професионалистите си я знаят и не е рядък следният диалог по радиостанцията:
- Пшшш-пшшш - ох, много ми се пи́ка, колеги!
- Пшшш-пшшш - къде си, колега?
- Пшшш-пшшш - мамата си трака, на Руски паметник!
- Пшшш-пшшш - о, нямаш проблеми, завий зад "Родина" до “Сестринското”, там ще пикселизираш на спокойствие.
- Пшшш-пшшш - ох, Господ да Ви поживи, мистър Роузуотър, отивам.
- Пшшш-пшшш - хаха, пак си чел американска класика снощи!
- Пшшш-пшшш - Каменица колеги, Каменица.
3. Интересно, че никога не съм виждал там да клекне жена или влюбена екстазно уринираща двойка - винаги само истински мъжкари пикаят. Разбира се, не наблюдавам уличката денонощно, възможни са циркадни флуктуации
4. И защо мен да ме е срам от това (крайно рядко ходя там), но ето - срам ме е. Трябва да проверя как е решен този проблем в други световни (Grows But Does Not Get Old) европейски  столици. Не със срама, а с унищожението на свободните уринатори. Предполагам - неодимов лазер, или мощен гама-импулс, осигурен от Общината.

* На сн.: уличката, за която става въпрос (by Mikael Janssson)

Няма коментари:

Публикуване на коментар