Джармуш и щастието

1. Някъде видях следната мисъл: "Който не се връща към местата, където е бил щастлив е глупак". Божичко, каква заблуда, помислих си - че можеш да се върнеш обратно към позлатените от залеза райски градини и да се почувстваш щастлив. О, не, не можеш. Най-много да пророниш скъпа мъжка сълза или нежно женско "хлип-хлип-хлип".

2. Има един филм на Джармуш - "Прекършени цветя". Като оставим настрана патетичното заглавие, това е почти единственият му "нормален" филм, който разглежда точно този проблем - невъзможният опит да се върнеш обратно в рая, откъдето си бил изгонен, след тежък гаф. Правиш един кошмарен трип по старите явки и какво да видиш - местата не са същите, хората не са същите и най-лошото - ти не си същия. Е, облаците по небето и те са различни, но това е по-малък проблем. 

Обаче има едно нещо, което е константно - мирисите, но това едва ли е достатъчно за да те направи щастлив.

3. Мисля, че накрая състоянието на главния герой бе предадено неземно готино и достоверно /Бил Мъри, все пак, нали!/ - самотен, тъжен, объркан, почти халюциниращ. И в никакъв случай не щастлив.

4. Така че, ако някой има нужда от девиз на тема щастие, правилната формулировка е: "Който се връща към местата, където е бил щастлив е глупак".

5. Възможно ли е да не съм прав?

PS Отварям Уикипедията и установявам, че филмът е "комедийна драма". Баси, цялата уикипедия е една комедийна драма, но нейсе.

* на снимката: РД на Далай Лама.

Шахматни симулакруми

1. Знам си аз, че симулакрумите са навсякъде. Преди време, Френската шахматна федерация дисквалифицира трима свои състезатели, защото на олимпиадата през 2010 те играли в комбина. Докато единият местел, другият следял мача по интернет и веднага определял някакъв оптимален ход с компютър. След това, пускал смс на третия си другар, който бил в залата и заставал по предварително уговорен начин, подсказвайки на играещия какъв да е следващият му ход. Това довело до серия победи, въпреки, че ги хванали сравнително бързо.

2. Аз гледах интервю, с шахматист, играл срещу френския измамник. Основният въпрос беше можеш ли да усетиш, че противникът ти играе с компютър. Пичът твърдеше, че може и то главно по неадекватната емоция на играча. Много интересно наблюдение.

3. А ги хванали поради левашко изпълнение - този, който пускал смс-и, изнаглял и решил да ги праща през телефона на шефката на Федерацията, която познавал. Поискал и телефона за малко, тя му го дала, но след това, нещо се усъмнила и го издала, гадинката.

4. Това "изнагляване" малко преди триумфалния край, се опитва да обясни една руска психоложка, ако не се лъжа Б. Зейгарник, изследвайки подобен феномен. Статистиката установява висок процент затворници, които малко преди изтичане на присъдата, правят опит за бягство - хващат ги и разбира се, ги осъждат отново.

5. По-простото обяснение е в несъзнаваното желание на затворниците да си останат в затвора, заради което и правят някакъв золум, малко преди края. Зейгарник установява, че това е характерно за рецидивистите, които практически нямат нормален живот и статус извън затвора. Но има една група осъдени за пръв път, които биха се адаптирали успешно навън и въпреки това бягат малко преди изтичане на присъдата им.

6. Тя счита, че това "давене на власите на края на Дунава" се случва често в живота и е особен вид приемане на желаемото за действително, до такава степен, че започват да живеят по правилата на свободния живот, което влиза в тежък разрез с действителните правила и те биват санкционирани. Тя нарича това: "поведение според вектора на свободата". 

7. Както виждаме, обяснение отново не получихме, но ни шибнаха с един-два нови термина. Така е постоянно.

* на снимката: Джейн Бибиджейн енд девълкин Фют /манюмънт/

Латинският

1. Имам една интересна хипотеза, защо медиците изучават латински, а не примерно старогръцки: заради необходимостта да викат дявола на помощ при някой по-заплетен пациент, а това по традиция се прави на латински.

2. Между другото, знам случай, при който студенти, готвещи се за изпит по латински, без да искат извикали дявола. Дошъл, постоял малко /те се уплашили здравата/ и като видял, че е станала грешка, си тръгнал.

3. Аз тогава не бях там, но ми го разказа участник в събитието. Интересно, че заедно с него дошъл и ангел, но някак си пентименто. В стаята притъмняло и замирисало на блато, или на мазе в стара сграда на бул. Прага. Не им направил нищо лошо, само му било адска досада.

4. На тръгване им изгоряла мушамата на масата /общежитие, Москва, 80-те/. Един от колегите, получил астматичен пристъп. На друг - почти в същия момент, дядо му се самовзривил, докато варял водка /самогон/ в кухнята си на седмия етаж. Третият от участниците, в същия ден, но малко по-късно, си одрал коляното на някаква ръждива морска котва, та ходил да му бият ТАП.

5. От друга страна, това са събития, които може и да не са свързани с появата на д. Но ако са свързани?

PS

Това групово учене, винаги ми е било загадка. Ученето за мен е абсолютно самотно занимание. Когато момче и момиче се срещнат, „за да учат заедно", знам какво е, нямам никакви въпроси. Загадка ми е когато се съберат трима-четирима колеги от м. пол "да учат заедно". Защо пак използват този евфемизъм за събитието? Не е ли по-достойно да ни съобщят: "смятаме да седнем около масата и да отворим един учебник и две тетрадки голям формат с твърди корици. Практически в същия миг, смятаме да отворим бутилка концентрат от 0.7 и няколко бири". Освен това, смятаме постепенно но все пак достатъчно бързо, на фона на приятелски научен разговор, съвършено да се освиним”. Така скицирано, събитието излъчва автентичност. Ето това искам – всички да сме автентични.

*на снимката: някой ме гледа лошо

Пожеланията

1. В края на 90-те хората се бъгнаха откъм поздрави-довиждания и започнаха да измислят какви ли не извратени приветствия. Обичайното "Приятен/лек/ ден" бе модифицирано според куците фантазии на малцината останали учтиви интелектуалци и се превърна в:
спорен ден
успешен ден
усмихнат ден
щастлив ден
весел ден
красив ден
смислен ден
2. А вечерта стана истински опасна. Тогава се развихряха кървавите батъли на next door фантастите. Обичайното "Лека вечер-лека нощ" стана:
спокойна вечер
хубава вечер
весела вечер
усмихната вечер
спокойна нощ
лекичка
3. О, сигурно има и още. Предлагам креативен подход - да смесим дневното прилагателно с нощното съществително. Да стане:
спорна вечер
усмихната нощ
щастлива вечер
весела нощ
красива вечер
смислена нощ - хахахаха!
4. И дано сега народните творци се рахатясят, както казват във Варна.

* на снимката: НДК, Английският двор. Срещи и раздели

Аналоговото ми ухо

1. Няма вече познавачи. Поддържам съмнителна близост с хора, които готвейки се за купон вкъщи, свързват компютъра към уредбата и казват: имам трийсет гигабайта музика, смятам да ми стигне. Ще им стигне, това са над 10 000 парчета. Опитай да намериш любимото си сред тях? Прилича на китайско пожелание: “Нека ухото ви се наслади на десет хиляди любими песни”. Крейзи. Не е възможно жив човек да има толкова много любими песни. Тогава за какво е всичко това? “Да имаш или да бъдеш”, пита Ерих Фром и си отговаря: споко man, носим се мощно от “да бъдеш” към “да имаш”.

2. И така, блуждаейки из “вече имам”, опитваш да се хванеш за нещо. Качеството? Ритуала?

Като се усъмниш в качеството ти казват: Виж ми битрейта, умнико! Какво да го гледам, знам че е висок. Няма вече трепет – касетен дек, хромдиоксид, внимателно с винила, сложи капка вода пред дозата. Нещата са дълбоко дигитални, изкарай си чипа от ухото и ще спреш да чуваш.Само ще виждаш.

3. Понякога се питам: ухото ми аналогово ли е още? А ухо ли е или цифров трансивър? Меко едно такова...

* на снимката: 2006, с. Витановци. В пристъп на ескапизъм, конструирах красив велосипед.

За Франкъл

1. Гледах една видеолекция за Виктор Франкъл. По време на престоя си в немските концлагери, той три пъти е бил в списъците за газовата камера и все пак оживява.

Първи път: лекарят на лагера го спасил, защото му трябвал помощник /Франкъл е лекар/.

Втори път: бил е 100-тен в списък от сто лагерници планирани за убиване, но един от пазачите добавил в списъка омразен нему концлагерист. Франкъл станал сто и първи и отпаднал от списъка /немците обичат да им е точно/.

Трети път: чакайки ешелона да дойде и да го отведе за да бъде задушен с газ, Франкъл извел концепцията си за евристичния оптимизъм.

"А може ли някой, абсолютно стопроцентно да ти гарантира, че утре ще умреш? - запитал се той. 

- Със сигурност не - отговорил си.

- След като няма такава гаранция, ти остава единственият избор - да живееш и да се обърнеш към възможностите, които настоящето ти предлага". 

На следващият ден, ешелонът, по необясними причини не пристигнал. Франкъл оживял за трети път.

2. Франкъл: "интелектуалният ми стил се състои в това, да домислям нещата докрай".

3. Бродски /без връзка с досегашното/: време е да спрем да сме само говорещи следствия на събитията и да станем тяхна причина.

Квантова религия

1. Всяко обръщане към Бог го променя. 

Следствие: не споменавай името Божие всуе. В противен случай, в един момент ще научиш, че се молиш на съвсем различен, спрямо първоначалния Бог.

2. Във всеки предварително зададен момент може да се установи или количеството богове или кои са те. Но никога и едното и другото едновременно. 

Следствие: има смисъл да се молиш на определено множество богове.

3. При прилагане на някакво количество молитвена енергия,  от небитието може да се извика виртуална двойка антагонисти: Бог и дявол.

Следствие: колкото по усърдно се молиш, толкова повече богове ще се появят. Но и толкова повече дяволи.

4. Бог може да извършва квантов скок.

Следствие: никога предварително не е известно съществува ли бог в дадена религия или е тунелирал в друга.

5. Бог едновременно може да съществува и да не съществува.

Следствие: в Бог може да се вярва, а може и да не се вярва. Крайният резултат е един и същ.

(C) Владлен Подимов - фантаст