Странни открития в Жарден дьо Борис

1. Хипопотам закусва с костенурка

2. Лаокооново дърво

3. Драконови зъби

4. Срам и болка

5. Змии напредват

6. Психеделични дървета

7. Въртележка дава измамен пример за свобода

8. Змия се вие - извива, в зимния период

Две бръснарски истории

1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/

.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.

- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.

Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.

- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 

Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".

След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.

Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:

- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?

- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.

Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.

2. Гогол:  "Нос"

Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ

Идеи за снимане на изкуство

Снимах съвременно изкуство вчера. Един вятър като беше излязъл! Накриви ми шапката.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

Хистърито ми

1. Внезапно си спомних, че преди около година, си бях изтеглил и гледах норвежки филм, от онези, които едва ги изтрайваш и адски ти харесват едновременно. Интересно усещане е - струва ти се, че в него има нещо важно, заради което не бива да го зарязваш по средата и с мааалко насилие го доглеждаш.

2. И като си спомних за него, силно ми се прииска да го гледам пак. Не помнех заглавието, не помнех и сюжета, в главата ми бяха останали само цветни петна, чувството на мрачно привличане и откъслечни сцени. Датирах го към 90-те, но може и да беше по-стар. Как да го изчисля и да го изтегля отново? Имаше много сняг, студ и дискомфорт, някакъв човек караше парен локомотив из снежната пустош, после спря на някаква гара или станция, влезе в едно помещение с горяща печка, вътре - паноптикум от фрикове, диалог почти никакъв, може би имаше и някаква жена. Абе артхаус, както си му е редът - крив, та дрънка.

3. Започнах издирването. Пиша в Гугъл "Норвегия, филм, сняг, влак". По разбираеми причини опитвам на руски и английски. Излизат ред заглавия на филми, повечето рекламни и туристически. Появява се и един руски торент, със списък на поне сто норвежки филма. Заглавията не ми говорят нищо, но едно от тях -  "Машинистът" изглежда подозрително. Изтеглям, гледам. Не е това. Интересен и странен, но не е това.

4. Започвам да се съмнявам: дали не е бил финландски? Там Аки, Каки, Аурисмаки и т.н.? Не знам. Дъщеря ми предполага, че съм сънувал. Твърде е възможно - усещането е като за сън, но не един хубав филм оставя след себе си усещане, че си сънувал. После ме съветва да видя в IMDВ. Там излизат около 80 заглавия, повечето на норвежки. Преглеждам ги, но като стигам до "Frimerket og fyret", се отказвам.

5. Добре де, сигурно така и трябва, мисля си. Веднъж си го гледал, стига ти толкова. Нека ти остане като блян. Така е подреден светът. И все пак, ако някой се сети за такъв филм нека ми съобщи незабавно.

* на сн.: усещане за филм

Приказка за мравки

1. По едно време, като имахме мравки в кухнята и бяха надушили кондензираното мляко, което си слагам в кафето, и веднага бяха организирали експедиция към него. Авангардът на колоната - петдесет специално обучени мравки-разузнавачи, лежеше вътре мъртъв, но останалите мравки-бойци и мравки-шерпи, усвояваха млекцето по най-добър начин, предполагам.

2. Взех силна лупа /300 пъти увеличение, модел Льовенхук-Цайс/ и реших да разгледам как процедират. Понеже е гъста, лепкава течност, както и очаквах, всяка мравка-шерп, носеше със себе си малко, плетено от миниатюрни сламчици контейнерче и със специална дървена лъжичка сипваше вътре от млякото. Мравките-бойци тъкмо се бяха строили и се оттегляха, защото не съзираха пряка опасност за мравешкия живот. Друга група мравки-погребалки, вадеха трупчетата на загиналите в млякото мравки-разузнавачи и на специални носилчици ги отнасяха да ги погребват някъде.

3. Мравка-мениджър стоеше на ръба на кутията и извикваше някакви команди на шерпите, за да не настане объркване. Периодично някоя мравка-шерп падаше в млякото, но веднага отнякъде се появяваха две мравки-спасителки /винаги по две!/, които измъкваха пострадалата и я отнасяха очевидно в лазарета, на малка седяща количка.

4. Имаше и четири мравки-охрана, наблюдаващи за опасност /ако внезапно реша да прибера кутията в хладилника/. Това, което малко ме огорчи, е че имаше и две мравки-надзирателки, въоръжени с малки пушчици, които отвреме-навреме навикваха шерпите да не се разсейват. Значи и при тях има принуда, не всичко е толкова идеално.

5. Изчаках да попълнят запасите си и тъй като явно смятаха да прелеят и отнесат цялото ми мляко в мравуняка си, им намекнах да привършват, чрез щадяща техногенна катастрофа - разклатих леко кутията. Дадоха четири нови жертви, видях как се засуетиха, някой даде команда, вероятно за оттегляне, охраната насочи пушчиците си към мен, което искрено ме разсмя, защото имах  в себе си дезодорант и запалка, за евентуален асиметричен удар.

6. Все пак, всичко приключи мирно, без заплахи от тяхна страна, наредиха се в стройна колона и напуснаха консервата. 

7. Обичам щастливите краища, но за да настъпят те, винаги е необходим намек отвън, както съм забелязал. Добронамерен намек.

* на сн.: една от изключителните мравешки снимки на Андрей Павлов

Боклукът и теорията на игрите

1. Една от най-честите социални игри у нас е следната: събират се заинтересовани хора и се договарят да спазват някакво правило. Спазването му изисква значителен ресурс и е неизгодно /икономически и психологически/, но е прекрасно от гледна точка на бъдещето, напр. - внуците ни ще дишат по-чист въздух, ще са по-здрави, ще могат да ходят по тротоара, а не по покривите на колите - все такива, дребни радости.

2. След това, едната от страните интуитивно долавя, че много по-изгодно за нея, е тайно да наруши правилото, при условие, че другите го спазват. Глаголът е "прецаквам", местоимението е "ги". Това е тя, описаната в Теорията на игрите дилема на затворника /prisoner's dilemma/. 

3. Класическата игра е следната:

Полицията арестува двама извършили престъпление - А и В и ги слага в отделни килии, без възможност да общуват. Следователят предлага на всеки /тет-а-тет/ следната сделка: да си признае/, т.е. да натопи другия/ или да мълчи. Освен това:

Ако А признае, а В мълчи - А си отива вкъщи, а В получава десет години затвор и обратно - ако А мълчи, а В признае - В си отива, А получава десятка.

Ако и двамата си признаят - получават по 5 години затвор. 

Ако и двамата мълчат, тъй като полицията няма сериозни доказателства, ще получат максимум по 6 месеца затвор.

Никой от двамата не знае какво е избрал другият, докато не обяват окончателното решение.

4. Разсъждавайки логично /и както показва практиката/ и двамата решават, че няма да рискуват, осланяйки се на високия морал на колегата си и ще си признаят /т.е. ще натопят партньора си/, независимо от неговото решение. Така всеки си получава петарката. 

Парадоксът е, че ако и двамата си мълчаха, всеки щеше да получи по 6 месеца и като се срещнат после в кръчмата да си казват: "Добър вечер, приятелю млад".

5. Да видим как е у нас. Пример - разделното събиране на боклук. Уговорката е, да си построим рециклиращ/и завод/и, да получим красиви шарени контейнери и хората да се радват, че живеят като в Швеция. "Оо, ще ги прецакаме!" - казват си институциите - самобитността ни изисква да сме сред боклука - я вижте пред блока. Дайте контейнерите - денем ще симулираме сортиране, а нощем, боклукчии-зомбита ще смесват всичко и ще го изхвърлят както досега, в някой краен квартал. Речено - сторено. Изгода първа - рециклирането е скъпо, архипелага от бунища е традиционен, а ние уважаваме традицията. Изгода втора - парите за завод могат да се пренасочат - някой ще си купи малки, красиви неща: за него си - джип, за жената - Сваровски /стъкла маркетирани като диаманти/, на децата - кълбенце с дядо Коледа вътре, като го разтърсиш - уж вали сняг. Изгода трета - ще ни се струва, че сме европейци, абе досущ като възрастните ще сме. Много боклук наоколо?  - Швеция, там няма. Иди и виж.

6. Други приложения на дилемата тук: от Правилника за движението на МПС до правилата приети от ЕС. Социални транзакции: локализации, референдуми, "да се борим за правата си", "ние сме по-различни", етц.

* на сн.: ограда в естествената си красота

Декември - фрагментационес

1. Представих си, че съм сириец в днешно време и току що съм прочел изречението: "Във фотографията цари винаги известно изобилие и случайност, каквито са присъщи на природата, защото природата, разбира се, не е изказ, а битие."

След това, излизам да си купя сирийска баничка за закуска и понеже на улицата се стрелят въоръжени групи идиоти с разнообразни каузи, в суматохата застрелват и мен. И защо беше тогава всичко това? Ако знаех, че ще ме убият, не трябваше ли да чета по-леки текстове /Коелю там, сборник народни приказки, етц./ или въобще не би имало смисъл да чета? Стана ми гадно. 

2. Като попитат някой "вярващ ли си" и оня започне да го увърта, заради грешното убеждение, че това му влиза в джентълменския комплект, за да не е елементарник и ти каже: "Да, но не точно в Бог, а в една универсална сила, която дъра-бъра... /бла-бла-бла -  англ./. 

Кажи си направо: не съм вярващ, но в главата ми блуждае неясна смес от пантеизъм, езотерични откъслеци за някаква "висша сила", фрагменти от популярна квантова механика и част от песен на Лейди Гага гласяща: "Give me reason, baby, wowow".

3. Имах шеф, който, ако някой се осмелеше да критикува, отговаряше: "а ти защо си паркираш мотора в топлата връзка?" и разговорът си е*аваше майката, образно казано. Това много ми напомня на разсъжденията около забраната на пушенето в обществени места, в частта и: "не, ние сме твърде самобитни, за такава забрана!", където аргументите  са една идея по-завъртяни. Като ги чета и виждам отлични примери на поне шест защитни механизма, така добре описани в теорията на психоанализата.

* на сн.: тревички забучени в снега на гробищна ограда