четвъртък, 17 май 2012 г.

Робинзон и носталгията му


1. През 1705, морякът Алекзандър Селкирк, плавайки по Южните морета,  вдига як скандал на капитана си, като му заявява, че не може повече да се намира на разпаднатия му кораб и да гледа мрачната му физиономия. Той разбираш ли,  желаел да бъде оставен на най-близкия необитаем остров и да се приключи с тези простотии.
2. Това е човекът, когото Дефо описва по-късно под името Робинзон Крузо. Капитанът с удоволствие разкарва неприятния моряк, оставяйки го на остров Мас-а-Тиера - на 640 км от Чили. Дава му храна, вода, тютюн и барут, в недостатъчно за висок жизнен стандарт количество. И по-конкретно - провизиите ще стигнат за три дни. Вече на брега, Селкирк размисля и срамежливо промълвява, че май не иска да остане, но капитанът е непреклонен: "Аа, не пич! Оставаш". И бързо отплавва.
3. Проторобинзонът се надява, че скоро ще го спасят - тук често се отбивали кораби да си попълват запасите, но не. Взимат го чак след четири години, през 1709.
4. Селкирк, умирайки от скука на острова, обучава дивите кози и котките да танцуват на задни лапи и според собствените му признания, през романтичните лунни нощи танцувал с тях и пеел всички песни, които му дойдели наум. /NB - котките са останали тук от други кораби/.
На тази гравюра от 1774, Селкирк показва на моряците, дошли да го спасят, уменията си на дресьор с малките си приятели.
5. Връща се в Англия, но скоро му писва да разказва по кръчмите патилата си и отново тръгва по корабите. Умира на 47 от жълта треска някъде из Южните морета.
6. Само мога да предполагам, колко го е мъчела носталгията по Необитаемия остров.

Няма коментари:

Публикуване на коментар