петък, 19 октомври 2012 г.

Дельоз-Гатари и несъзнаваното


Дельоз и Гатари, перфектни, както обикновено, стига да имаш нерви да четеш докрай и после отново и отново.
От "Четири тезиса за психоанализата"
1. Психоанализата препятства производството на желанията. Тя непрекъснато ни говори за несъзнаваното, но постоянно го редуцира, разрушава и спъва. Несъзнаваното се приема за контра на съзнаваното, негатив, паразитиращ върху него. То е враг.
.................................................. Ние пък, твърдим обратното - вие нямате несъзнавано, това не е никакво "То" на чието място ще дойде "Аз". Формулата на Фройд трябва да се обърне. Произвеждайте несъзнавано, иначе ще си останете със симптомите си, с Аз-а си и с вашия психоаналитик. Всеки се труди да го създава от похитеното парченце плацента, което е постоянната му среда за експериментиране. Създавайте несъзнавано, въпреки, че не е толкова просто и не се прави от лапсуси, вицове и даже не от сънища. Несъзнаваното е субстанция, която трябва да се приготви, събере, втечни, то е социално и политическо пространство, което трябва да се завоюва.
2. Знаете ли, какво трябва да направите, за да попречите някому да говори от свое име? Накарайте го да каже "аз".
Хората подлагащи се на анализа са убедени, че говорят и са съгласни да плащат за тази си убеденост. Всъщност, те нямат никаква възможност да говорят. Цялата психоанализа е конструирана така, че да не позволи на хората да говорят, отнемайки им условията за създаване на истинско изказване. Анализират ни десет години, сто години и колкото по-нататък, толкова по-малка е възможността да говорим.
3. Третият тезис трябва да ни покаже, как анализата постига ефекта на потискане на изказването, на разрушаване на желанието. Тук има двоен механизъм: преди всичко, машината за интерпретации, действа така, че всичко, което пациентът може да каже, вече е преведено на друг език, всичко, което той казва, трябва да означава друго нещо. Това е като параноичен режим, в който всеки знак ни отпраща към друг знак в безкрайна мрежа, циклично и в постоянна експанзия. Знакът, построен като означаващо, ни отпраща към означавано /хистеричният пациент е създаден за да осигури това връщане или ехо, подхранващо до безкрайност психоаналитичния дискурс/. В същото това време, механизмът на субективацията осъществява друг знаков режим: този път, означаващото вече не се разглежда в отношение към някакво означавано, а в отношение към субекта.
Интерпретационните режими съществуват във всички деспотични системи с взаимодопълване между император-параноик и велик интерпретатор.
4. Четвъртият тезис касае властта в психоанализата. Да твърдим, както много аналитици, че източник на властта е трансфера, е комично /все едно да кажем, че източник на властта на банките са парите/. Всяка психоанализа е построена върху либералнобуржоазен контракт. Даже мълчанието на аналитика е максимум интерпретация, минаваща през контракта. Но във вътрешността на контракта между аналитик и пациент, се разгръща /тайно и в дълбока тишина/, контракт от съвсем друг вид: този, който разменя либидния поток на пациента. Разменя го за сънища, фантазии, думи и т.н. Именно при пресичане на либидния поток, неразложим и мутиращ, със сегментирания поток на обмена се установява властта на аналитика. И както всяка власт, тя се стреми да направи импотентно генерирането на желания и изказвания, накратко - да неутрализира либидото.
5. С доста от нещата не съм съгласен, но това писане неудържимо ме привлича.

* на сн.: лоно на блондинка. Всъщност - три тъпи камъка, малко листа и влага. Хм, "влага".

Няма коментари:

Публикуване на коментар