събота, 20 октомври 2012 г.

Спортна слава

1. Колко перверзно нещо е професионалния спорт, все пак. Тъпчат ги с най-фини /т.е. чисти и скъпи/ дизайнерски дроги, за да не бъдат хванати при контролите. Спортистите са очевидни жертви - мрачни, диспластични балони, натъпкани с психоактивни вещества. Личен избор си е, обаче. И за какво всичко това? За радост на спортните журналисти и за болезнена прослава на родината им? Някой да им помни постиженията?
2. Като кажат: Мунчо Мунчев прослави България - първи в кърлинга. Браво! Истински българин, бра-во Мун-чо, ти ни караш да се гордеем с Бъл-га-ри-я-Бъл-га-ри-я-ув-ля-кох-се! А какво точно му е първото? 2.67 или 14, или 120 на 80? Футове, секунди, метри, килограми? А кърлинг какво е? Абе моля ви се.
3. А колко сложни операции проведоха в главите си футболните /и не само/ запалянковци в края на миналия век, когато се разбра, че играчите могат да си сменят отбора срещу много пари? Какво мощно коперниканско обръщане на логиката - аз ще съм лоялен към моя отбор, но играчите в него няма да са лоялни и няма лошо да се преместят във всеки друг, където плащат повече. Това е сюр, честна дума. Още по-лошо - това е постмодернистки дискурс.
4. Професионален спорт? Айде моля. Много по-честно е да си вдигам гирички в хола.

* Карикатура: Алла и Чавдар Георгиеви /Новинар/

Няма коментари:

Публикуване на коментар