събота, 13 януари 2018 г.

Фрагм. 01-18

1. Прочетох, че вече девета година, 33% от американците най се дразнят от думата “whatever” /според контекста: "както и да е", "няма значение"/ в ежедневното общуване. "Fake news" е на второ място /23%/, после е "no offense, but..." /20%/. Единайсет процента мразят да чуват "literally", а 10% издивяват от израза "you know what I mean". Интересно каква би била българската статистика. Уртикарвам се от "уникално" и "нереално", но май има спад в употребата им напоследък, защото обривът ми някак намаля.
2. В "Къща от карти" великолепният Кевин Спейси, след множество интриги и нечисти игри, го избраха за президент на Щатите и тогава той усети една голяма вътрешна празнина. Ако ще е така, не желая да съм на негово място. Шегувам се, героят на Спейси не усети никаква празнина, напротив, беше адски доволен. Така по-може. После обаче и жена му реши да се кандидатира за президент, станаха конкуренти и започнаха да се мразят и да се прецакват. Това вече не ми хареса.
3. В космогонията на Сашо /почти на 6 е вече/, ако дълго копаеш в земята, най-отдолу винаги излизат тръби, това е основата. Малко ми напомни чудесния "Бразилия" на Гилиъм. Наистина, погледнато през сашовите очи, от метър височина, като ходиш по улиците, непрекъснато виждаш доказателства - подават се всякакви тръби и даже без да копаеш до центъра на земята.

* сн.: Кевин Спейси в  "Къща от карти"

Няма коментари:

Публикуване на коментар