сряда, 24 януари 2018 г.

Елиникос кафес

1. Хотел "Олимпия" до гарата на Едеса беше съвсем пустинен, но по някои външни признаци - работещ. На рецепцията имаше надпис да звъним на звънеца, ако искаме някой да дойде. След третото позвъняване и вече като се появи тревожен хумор в диалога ни, от утробата на хотела излезе млад мъж, с труднопостижим лицеизраз - половината му лице изразяваше досада и неприятно учудване, другата половина - лека загриженост и желание да ни помогне. Бих казал, че това е типичната гримаса на гръцките хотелиери през зимата. Абсолютно ги разбирам - кой и за какво би се занесъл там в януарския съботен следобед? Постепенно пичът се разчевръсти, показа ни стаята, поиска няколко пъти потвърждение, че ни харесва, попита ни дали сме сърби и като се заинтересувах за цената, реагира интересно: "Щом сте българи, 30 евро". Интересно, ако бяхме сърби надолу или нагоре щеше да скочи, като е ясно, че 30 е абсолютният минимум.
2. Отбихме се в някакво магазинче да разгледаме дрънкулките и едни много интересни халвички, и лелята като разбра, че сме българи, заговори с нас на архаичен български. Предложи да си купим халва от дуня, което си е дюля. На гръцки е "кидони". В трънско също е дуня.
3. В неделя сутрин е малко като в Италианската провинция - елегантни дами и господа над 50-те са ходили на църква и сега се насочват към кафенетата в центъра. Оживени са, пийкат си кафенце с водичка и сладко от портокалови корички в мааалка стъклена чинийка и повтарят "ела" и "айде". И други неща повтарят, но само това разбирам, защото е на български.
4. Хубаво е където не сме.

* на сн.: връщат се от църква. Госпожата от втората редица е с леопардово палто за всеки случай

Няма коментари:

Публикуване на коментар