Малко Батай

Дисклеймър: Това едва ли трябва да се чете сутрин. По-скоро нощем, когато си склонен да минеш в режим "Защо?"

От Жорж Батай, "Вътрешният опит":
... И така, аз съм в задънена улица. Изчерпана е всяка възможност, възможното се е скрило, свирепства невъзможността.

... Има часове, в които нишката на Ариадна се къса: когато не съм нищо друго освен празнота и раздразнение, когато не знам повече кой съм. В такива моменти е безсмислено да прибягвам до волята. По-важно е да изпиташ отвращение към всяка жизненост, отвращение към всичко, което някога бих могъл да кажа или напиша, към всичко, което би могло да ме привърже към живота: тогава верността към себе си ще ти се струва просто пошлост.

Иска се необикновена смелост, да не паднеш духом и да продължиш - в името на какво? Въпреки това, оставайки в собствения си мрак, аз продължавам - човекът в мен продължава и минава през това. Когато питам себе си: какво е да СИ? Когато оставам без отговор, си мисля, че този човек трябва най-после да убие себе си в мен, трябва до такава степен да стане сам-себе-си, че моята глупост да престане да ме прави смешен.

Това не може дълго да продължава, няма как да се ограничи възможното у човека с постоянното отвращение към себе си, със заученото отрицание на умиращия.

... Не ни е дадено безкрайно да сме такива, каквито сме: думи, които се унищожават едни други и в същото време, непоколебими стълбове, имитация на световни устои. Събудил ли съм се? Съмнявам се и ми се плаче. Нима първи на тази земя почувствах, че човешкото безсилие може да те накара да полудееш?

* сн.: Michael Grieve