Вътревидовата конкуренция

1. Понякога като минавам покрай някоя институция и отпред има паркирани коли, винаги се опитвам да определя коя е колата на местния шеф и получавам приятното чувство, че успявам. Е, как коя - най-голямата, за предпочитане черна (да плаши) и спряна така, че да затруднява всички, които биха минали оттам, без значение с кола, с екотротинета или екопеша. А в тиха лятна утрин чувам даже как Несъзнаваното се опитва да избие Вратата и смразен, ускорявам крачка

2. Малко по-други са проблемите с паркирането пред Гран Казино Монте Карло. Отпред има валетно паркиране (Valet parking) - онази услуга дето даваш ключа на момчето и то я разкарва, за да не губиш ценни три минути, в които може да ти излязат числата на рулетката. В Гран Казино има подземен паркинг, а отпред има ограничен брой места, където цари строга автомобилна йерархия. Преобладават Ферари, по-рядко Ламборгини и тук-таме Ролс Ройс и Бентли. На Порше се гледало с лошо око, а с БМВ по-добре било да не припарваш отпред.

3. Подобни поведения наблюдаваме и при едни от най-едрите примати - мандрилите, но там йерархиите са свързани с правото да висиш от по-висок клон. Също така, на тях не може да им се отрече и по-голямото цветово разнообразие, според Уики: "Гъстата му козина е лилавозелена, а коремът жълтеникавосив. Седалищната част е неокосмена и обикновено оцветена в пурпурно." Красотата, като знаем, евентуално ще спаси света

* сн.: Klaus Lenzen