Репортаж от изоставен частен концлагер

1. В подножието на Средна гора открих този изоставен камъкотрошачен комплекс със следи от робски труд по него. На снимката - общ вид на роторната трошачка с две подвижни посрещащи плочи. Вдясно виждаме защитната кула.

2. Отново роторната трошачка. Отляво виждаме бракувани фракции /гранити, андезити и базалти/. Радиоактивност - лека до средна степен.

3. Транспортьор за готовите фракции. Полумеханичен, трансферира първично натрошени варовици за вторично претрошаване. Хидравличното регулиране на хлабината между чуковете и ударните плочи осигурява фракции с перфектна кубична форма за асфалти и бетони, но и висока смъртност на работещите.

4. Гравитационен сепаратор. Очевидно, тук е царял робски труд, без никакво спазване на безопасността на труда по БДС-1271.

5. Тези, които не са изпълнявали дневната норма /7 кубика окръглени фракции/ са ги хвърляли в този процеп.

6. В защитната кула, каменните породи (базалт, диабаз) се нагрявали до 3000 градуса /Целзиус/ и при достигане на аутоелиминация, лавовата субстанция изтичала надолу.

7. Оттук е течала горещата каша от гранити, доломити, варовик и циментобетон

8. Оттук е изтичала изстиналата силикатна маса за изготвяне на гремие-битумната смес

9. Тук, в тежки условия са живяли работниците. На фасадата вдясно - следи от куршуми /загинала девойка, не предала вярата си, по "Базисни митове за малки, героични народи", Simon & Schuster, NY, 1971/

10. Може да се види, че работниците, въпреки тежкият труд и 10-часовата работна седмица, са имали разнообразни хобита. На снимката - следи от кръжок по електроника и вибромеханика.

11. Понякога, те просто гледали залеза и пиели, но с мярка.

12. Вляво се вижда комин, ясно за какво /крематориум за работници без късмет/. Вдясно - останки от радарна система. С него охраната е пеленговала работниците, за да не напускат този обект на смъртта.

13. Това е кантар, тип "Кантарион-Мазох". Оттук някога, тежките камиони с готовата продукция са тръгвали по света.

14. Към сегашния момент, на обекта цари разруха и е очевидно, че тук не може да се претегли и най-малкото парченце базалт.

15. Общ план с човече и баничарка, за да се види грандиозността на комплекса.

Снимките

1. На какви ли фотосайтове не съм качвал снимки. На тези със силна модерация ми ги махат веднага, а на тези с по-умерена - изчакват малко и след това ги махат.

2. Има сайтове с претенции, където качвам някви тежки абстракции, с дефокус или някъв брак, който ми е жал да изхвърля, затова го тонирам в мръснокафяво и го пускам. Тези обикновено се задържат, защото модераторите не могат да разберат това гавра ли е или тежък арт. Отговарям: винаги е гавра. Което значи, че винаги е тежък арт.

3. Иначе, знам някои основни изисквания, за да извървиш във всеки фотосайт. Споделям ги, за да могат всички да правят хубави снимки:

а. Изгреви/залези с отровни цветове. Купести облаци и прелитаща птица.

б. Портрети в американски план на много сбръчкани старци/старици в черно-бяло. Добре е да има селски фон. Само черно-бяло.

в. Голи жени, именно в тази формулировка. Не "ню", не "акт", а просто голи жени. Цветно, по-рядко ч/б.

г. Социалната тема също извървява. Просяци, весели цигани в каруци или пробващи нови дрехи край кофите за боклук. Малки, мръсни, усмихнати циганчета в естествена среда. Инвалиди. Само ч/б, може сепия.

д. Религиозната тема. Църкви, манастири, детайл - кръст, стар гроб. Църковен интериор. Задължителни заглавия: "Загубена вяра", "вяра и Вяра!", "Вечна красота", "Твърдина на вярата", "Отблясъци на една отминала епоха", "Минало величие". Цветно, по-рядко ч/б.

* на снимката: залез на Струма. Работено е по пункт "а".

Фрагменти май-1

1. Kолко приятно културен съм! Гледах пиеса и прочетох книга. Пиесата е "Старицата от Калкута" от един израелски автор, в 199. Книгата е "100 години хомосексуалност", на Д. Халпърин. И двете неща много ми харесаха, препоръчвам ги на всеки, който трепти в темата анус - нарцисизъм.

2. "Това е научно доказано" - много готин израз. Коя наука, какви са научните доказателства, а може ли да видим и ненаучните, положително има такива, етц.

Този израз е също толкова безмислен, колкото и една друга късносоц. метафора - "вкарали го в компютъра /обикновено някакво събитие/ и се оказало, че..." Как го вкарахте, то не пищеше ли, а компютърът как прие да му го вкарат и т.н. Прекрасно е. Направо е коан.

3. На мястото на завод Електра, на Кръста, сега има огромен трап. Както разбирам, от него ще изникне мощен, красив мол, който отново тотално ще обърка поведението на мъничките девойки в района.

А някога там имаше мръсен, сив завод, произвеждащ грозни бакелитови изделия - кутии за електромери и други отвратителни неща.

4. Хората се плашат от ГМО /генно-модифициран организъм/, а мен те ме привличат. Нещо повече - като видя някъде чужд ГМО отивам и го изяждам без коментар. Понякога, това ме вкарва в неловки ситуации, но чак да ме бият - не.

5. Хората си мислят, че тази напаст ГМО им я набутаха сега. Не. Повечето плодове и зеленчуци, които ядем днес, са получени от дивите им предшественици, чрез ГМ, но тогава процедурата се наричаше селекция. Ако прочетете как се получават семена за селекция, ще ви прилошее, но аз ще си трая.

Вътре/вън

1. Видях някакъв репортаж от родилен дом. Новородените бяха опаковани и сложени в едни чекмеджета с прозрачен капак и гледаха злобно оттам. Някои плачеха.

2. Какъв ярък пример за изгонване от рая. Колко им е било комфортно в утробата - постоянна температура, уют, мека матова светлина, заоблени ръбове, приглушени звуци, храната постъпва по идеалният начин - директно в кръвта и постоянно, без досадните ритуали на поискване, поемане, цапане, после пък я отделяш върху себе си, та те мокрят ненужно. Не се опитват да те заговорят или да ти дрънчат с някаква пъстра пластмасова гадост пред очите, за да ти видят реакцията, сякаш си им клоун. Напротив, оставен си във философско усамотение, можеш да създаваш различни концепции и да ги приемаш или отхвърляш спокойно.

Не ти задават въпроси, не чакат отговори, всичко е автоматизирано и се разбира от самосебе си.

3. След раждането - изведнъж те плисва вълна от остри и силни звуци и ярка светлина, дизайнът се променя в посока Филип Старк, храна получаваш само при поискване - крещейки и чрез специален уред, наречен уста.

Изведнъж се оказва, че майка ти вече не разбира досегашният ви вътреутробен език и смисленият диалог става невъзможен. Няма как, възприемаш стила на безумни сигнали състоящи се от крясъци и звуци, а плачът ти е от яд, че ти се е наложило да правиш всичко това без да си сгрешил в нищо и най-вече - без никакви обяснения защо.

Получаваш едни уплашени и удивени хора, около чиято хаотичност ти е невъзможно да се структурираш и ти заплакваш и от обида.

4. Колко бързо всички забравят откъде са им дошли проблемите! И търсят ли, търсят на други места. Не, не, върнете се назад.

* на снимката: Леворечки манастир, поглед през процепа на църковната врата.

На открито

1. Дъщеря ми /по-малката/ си поиска прекрасната ми плоска бърбън-бутилчица /флашката/. Като я попитах, на Чандлъров герой ли ще се прави, тя ми сподели чудесен план. Щели да отидат на хижа в планината, но тъй като там "спели по трийсет човека в едно помещение, а тя не желаела това", щяла да спи отвън. Спейки отвън, тя щяла да отпива небрежно от флашката и вероятно да съзерцава Полярната звезда.

2. Казах и, че ако спи на открито в планината сега, най-вероятно ще има фатална среща с Отвъдното. Тя спомена също, че някъде имала чудесен зелен спален чувал, който смятала да вземе, защото много го харесва. Говореше за моят спален чувал, който аз също много харесвам /това явно е генетично/ и затова съм го скрил на тайно място. Смених темата.

3. Попитах я в коя хижа ще ходят. Съобщи ми, че не знае точно, но е "на пет часа встрани от пътя". Попитах я в коя планина. Тя каза, че не знае точно, "но май се води Рила". Супер конструкция - планина, която може и да не е Рила, но се води Рила.

4. После добави, че ще ходят там в компания с още трийсетина човека. Аз никога не съм ходил никъде с трийсетчленна компания, сигурно е много специфично. В смисъл весело. Моите компании се състояха от един до шест човека, но при шест, получавах усещане за неоправдано струпване на хора и ресурс.

5. Но трийсет! Веднага бих се депресирал. Предполагам, че времената са се променили малко. Абе не знам, всеки случай, нещо или някой се е променило.

*на снимката: Щъркелчета, приготвени за транспортиране на юг /сн.-Reuters/

Вестниците

1. Сутрин, като подтичвам към работа, мяркам заглавията на вестниците по сергиите. Леле, колко гадно нещо е булевардният българският вестник!

2. Тъкмо сме се отдалечили от употребата на диалектизми и той, вестникът, вземе, че те върне обратно: "...доктори ни церят, харчовете по бала надминават 5 бона, блондинка потроши гаджето си, билковите илачи... " Баси чалгата.

3. Да не би пък, тези журналисти да са дошли от некви паланки и понеже са критично много, да са успели да преборят книжовния език с местните си наречия? Дали е това?

4. Докато са следвали, те са се разбирали само с колегите си, но не и с преподавателите, но това явно не е било необходимо. /Преподавателите обслужват до четири университета дневно и биха се изнервили допълнително, ако трябва и да разговарят със студентите си/.

5. След това, редакторите не са им разбирали текстовете, но маркетинговите проучвания са показали, че това също не е необходимо - изяснило се е, че таргетният читател реагира на звученето, а не на смисъла. Звукът, задействал мощни патриархални речеви архетипи в главите им и те тичали запленени да си купят вестника.

6. Хубавото е, че от телевизора също услужливо им подават я турцизъм, я селянизъм, я просташки виц. По този начин се поддържа релевантността на възприятията на хората. Или константността. Или конгруентността.

7. Единствен дисонанс може би е рекламата да си изхвърляме боклука разделно. Но това е в консонанс с общият шизофренен стил в общуването.

* на снимката: къщурка в с. Глоговица /селска къща/

Да пея като Стиви

1. Както всички знаят, докато ние си правим планове, Господ горе умира от смях. /Уди Алън добавя, че Господ умира от смях и като правим секс, но това е друга тема/.

2. Наистина, с тия планове - голям проблем. Решаваме примерно, да поканим на гости Колеви в петък. Добре, това не е сложно. Обаче, ако нещо междувременно се случи? Например, да кажем, че в четвъртък вечерта внезапно пропея като Стиви Уондър? Тогава нали хич няма да ми е до гости, защото ще искам да се упражнявам и да развивам новото си умение. А те все пак ще дойдат, защото са поканени, а Роси отказва да им се обади и да им съобщи, че съм умрял /примерно/ и да не идват.

3. Така че, като дойдат, ще се опитам да им пея и така ще им преча да си кажат две думи през цялата вечер.

4. Въпреки, че ще пея много хубаво /плътно, силно, с хиляда извивки - Стиви Уондър е това, все пак/, ще им досадя, здравата. Първо, защото те харесват Мотърхед и второ, защото ще ми завидят и ще им се сговни, че така хубаво мога да пея, а те - не. При това ми е дошло внезапно, без никакви усилия, мъки, творчески търсения, уроци по вокал и т.н.

5. Знаем, че каквото лесно дойде, лесно си и отива, затова в следващия понеделник умението ми ще започне да избледнява. Във вторник ще мога да пея като ранния Васко Найденов, а в сряда, гласово ще съм си същият какъвто бях.

* на снимката: мека конструкция с варени кости до Вакарел.