Дегустирането

1. Като си пазарувахме за Нова година в една пловдивска Била, Борко каза:  "давай сега да купим и бира". 

Аз: "Ама нали знаеш, че си нося един бърбън". 

Той: "Да де, ще ти трябва значи и бира". 

Аз: "Ама аз вече не пия бърбъна с бира". 

Погледна ме с неразбиране, без задоволство. Знам обаче, че не ми мисли злото.

2. А то как стана. 

Попадам на един сайт за дегустация на уиски и чета.

Glenrothes 1969 42yo Men o'Quaich DT 44,7%, Distilled Jul 1969, bottled Dec 2011. Finished for 4 months in a fresh Sherry Octave #498841, 65 bts.

Цвят: кехлибар

Аромат на бонбон "Тофи", ментови бонбони, пълен комплект сухи плодове за компот, захаросано сладко от сливи, зелен босилек, леко влажна цепеница от смолисти борове, треви.

Тяло абсолютно гладко, копринено, пластично. Вкус на портокалово сладко върху леко загорял тост, глътка силен асам. Райска наслада. Достатъчно сух и сдържан. Дървесното влияние е силно, но не прекалено. Нотки на куантро и оранжада в задния план.

Послевкусът е с нота на презряло манго на фона на възсух въглен, малко тръпчив, чаен, плътен, постепенно отива към стафидената тема.

Потресаващо дълъг, с ярък край на сушена слива.

Това е шедьовър, великолепно доведен до съвършенство, изострен за четири месеца в свежа хересна октава, след 42 години в бърбънова бъчва. Тук липсва мегамощта на хересните чудовища, няма я взривната задименост на торфените фрикове, тук цари хармония. Великолепно! 96 бала.
3. О, какъв кеф! Нима бих могъл да почувствам нещо подобно и аз? Веднага тичам към десетлевовия си "Джим Гарет" /на снимката/, заклащам, вдъхвам и отпивам миниатюрна глътка. Да видим:
Цвят: хоросан - мазилка на стара селска съборетина.
Аромат: резенче пресен джинджифил, мазе на стара къща на ул. Криволак, дълбоко вдъхване в полупразна кутия цигари "555", парфюмена следа от отминаваща оперна певица, горещ асфалт пред "Икея", меки, гниещи водорасли на варненски плаж, бонбони "Дръвчета".
Тяло: добре загладена жетоба, твърдо, for upper midle class only.
Послевкусие: дълги, парливи докосвания по гърлото, сянка на вещер с мирис на тамян, трънлив храст презрял глог, добре темперирана печена чушка.
Къс край, умряла от студ кибритопродавачка и почти едновременно - парване от горещо кюмбе. Жълто паве пред Парламента, отиващо към нотки на домашен шнапс. Швепс тиква /на преден план/.

Февруари - фрагменти 1

1. Ами не знам, твърдят, че общество ни е кофти, но то било такова, каквито са неговите членове. Обаче дали се сеща някой, че аз и още някои хора, които познавам, са много по-качествени отколкото е самото общество. Е как да си обясня това? Да не би да сме прекалено малко?

2. Ако се усмихвате на обществени места, съгласно приетия у нас модел, най-вероятно ще ви вземат за идиот. Ставате нормален и разпознаваем, ако си сложите мрачна физиономия, а още по-добре - гримаса на недоволство, раздразнение и агресия.

3. Всички са чували/чели класиката на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите" (1936), но не всеки знае, че има втори том - "Как да се избавим от приятелите, спечелени със съветите от предишната ми книга" (1938).

4. Вероятностната природа на езика, според мен е едно от най-прекрасните му свойства - говорим каквото си искаме и ни разбират както си искат. Пълна свобода на волята - всяко изказване е непредсказуемо, а взети заедно се подреждат в неописуемо интересни вериги със своите си закономерности.

5. Дайън Арбъс, известна амер. фотографка: "нито една снимка не съм заснела така както искам. Винаги стават или по-добри, или по-лоши".

* На снимката: даже извънземните започнаха да паркират където си искат.

Джулия Фулъртон-Батън, майки и дъщери

Джулия Фулъртон - Батън - много интересна немско-английска фотографка.
Особено ме впечатли проектът и "Майки и дъщери". Мрачно, но някак истинско. /20 снимки/

Красивите жени

1. Като ми кажат колко била красива Марлен Дитрих и се хващам за пистолета. Физиономия, тип "подай ми камшика да те нашляпам" не мога да нарека красива.

2. Грета Гарбо е малко по-хубавичка, но пак ще се въздържа от изказвания. Е, ако дойде на рождения ми ден, няма да я върна от вратата, но не повече.

3. Мерилин ми прилича на онези мои колеги, които дълго време са посещавали групи, например за "личностов растеж" или друг подобен растеж. Излизат оттам красиви и стройни, но напълно промити.

4. Фрида Кало ми е много симпатична с поведението си и с това, че е влюбила в себе си одъртяващия Троцки, но не бих желал да я срещна нощем, на тъмна улица. Ще се уплаша здравата. Нейна картина също не бих си купил. Ако ще е сюр, по-добре Де Кирико или Танги, в краен случай.

5. Абе, всичко е въпрос на вкус. Също така, много зависи от обстановката.

* На снимката: Ив Танги /фото: Ман Рей/

В казиното

1. Ако правилно разбирам, повечето социални конфликти възникват поради грешното схващане, че някой е длъжен някому. Гражданите смятат, че управляващите са длъжни да се грижат за тях, да ги пазят, да ги приспиват вечер с приказка и проч. Творците смятат, че трябва да им изгонят търговците от храма и да им дотират сериите от шедьоври. Потребителите на Мтел смятат, че мтеловците нямат право да си измислят произволни суми, които да добавят към сметките им и т.н.

2. "Ако искаш гаранции, купи си тостер", съветва Клинт Истуд в един филм. Това е депресиращо. В такива случаи ми олеква малко, като се сетя за метафората с казиното.

3. Там някои просто ходят между масите и зяпат без да залагат. В този случай, не губиш нищо, освен малко време. Можеш и да поиграеш, ако искаш. Много е вероятно да загубиш, но пък и да спечелиш. И в двата случая, не е необходимо да купуваш на крупието цветя и бонбони, нито той на теб - това няма да повлияе на събитията по никакъв начин.

4. Третата страна - самото казино. То е така организирано, че винаги да е на печалба. Това е несправедливо, но дали ще играеш или не, е въпрос на личен избор.

5. Обаче, има интересна подробност - казиното те обича винаги - и като губиш, и като печелиш, по различни причини. Единственият случай, в който казиното не те харесва, е когато не играеш. Баси чудото - досущ като в живота – той те обича независимо дали си печелун или си загубан! Само играй, молим.

6. Грешките започват когато нещо те стегне шала /”Обединени цветове на Бенетон”, цвят бордо/ и ти си кажеш: „ще взема да избацам едно възмутено писмо против нещо си /чалгата, закона за водите, миризмата на кисело зеле във входа и т.н./”. От гледна точка на казиното – живот, ти си насочил пистолет към главата на крупието и му викаш: „Копеленце, от теб искам само едно: да ми подбереш печеливша комбинация карти”.

7. Е, викат охраната да те разкара и те внасят в някакъв списък там. Ако това ти е развлечение – има и други казина, какво толкова.

8. Знам ли, може би така и трябва. Но ми се струва малко еднообразно.

на снимката: Кастория, супермаркет "Любов". Обичам гърците.

Странни сценки около Паметника

1. Минах покрай Паметника на ЧА или както там се казва. Поразходих се, качих се на горната площадка. Щях да се убия - изглежда под снега е мрамор и е адски хлъзгаво.Там имаше тинейджъри, които се замерваха със снежни топки. Разгледах скулптурните групи от трите страни. Леле, колко агресия излъчват! Така ли трябва? Въздействат бе! 

2. Ходих наоколо, чаках малко слънце за да ги снимам, но не се показа. Докато размислях колко ли е бил озверял /т.е. - изплашен/ скулпторът за да им докара такава пантомимика и мимика, изведнъж разбрах, че тези хора всъщност разиграват някакви смешни сценки.

3. Ето някои.

- Абе, жено, как го хващаш бе, цялото масло изтече!
- Млъкни, сексист!

- Товарищ! Баси майката, скивай какво пишат, бе! Били сте поробители!
- Я думаю, этих товарищей просто надо расстрелять.

- Аре пичове, да им разковем кочината!

- О, ако ще ми разправяш някакви толстоистки глупости - въобще не те слушам. Мръдни малко надясно, че не виждам хората де.

Просто един отвратителен снежен човек.

Януари - фрагменти 2

1. Кенефите в Централната автогара имат толкова сложна система за да те пуснат да пикаеш, че много малко от хората, запътили се натам довеждат намеренията си докрай. Повечето от тях се отказват след втория опит. Докато стоях отпред и гледах, разбрах как става. Изглежда им заприличах на експерт, защото по едно време срамежливите въпросителни погледи към мен зачестиха. Започнах да им давам указания.

После си тръгнах и не знам как са влизали по-нататък. И всичко това, за да ти вземат 50 стотинки.

2. Скоро пуснах телевизора и го настроих на "Под прикритие". За пръв път в живота си попадам на този филм, но знам много за него . Пипнат е явно, но не е моята тема. Но актьорите - баси дикцията, баси чудото. Сигурно звукът е записан лошо, защото се затруднявах да ги разбирам. Видях няколко силно алкохолни облика, за които ми стана жално. Руските актьори имат лаф: "Пьет не по таланту", за колеги, които според тях не са толкова талантливи, за да си позволят да пият толкова много. Нашите явно са доста талантливи.

3. В "Капитализъм и шизофрения /Анти-Едип/" на Дельоз и Гатари - два тома пълни с интересни идеи, чета:

"Не искайте от политиката да възстанови "правата" на индивида, които са били дефинирани от философията. Индивидът е продукт на властта. Всичко, което е необходимо, е да се "деиндивидуализираме", чрез умножаване и изместване. Групата не трябва да бъде органична връзка, обединяваща йерархично подредени индивиди, а постоянен генератор на "деиндивидуализация". Хитро, а?

4. Научих за злополука в дестилерията Glenfiddich, Шотландия. 46 годишният майстор-блендер Брайън Етълс на 7-ми вечерта е паднал в 50 000 литров дървен танк за ферментация на уиски и се е удавил. Има съмнения за самоубийство, засега непотвърдени. Почивай в мир, Брайън.

http://www.dailymail.co.uk/news/article-2084984/Brian-Ettles-drowns-vat-whisky-Glenfiddich-Distillery.html

5. "Glenfiddich" се произнася правилно "Гленфидих".

на снимката: казан за уиски на Витоша.