неделя, 20 юли 2014 г.

Ганди, куест, Достоевски

1. Жената на Махатма Ганди се разболяла от бронхопневмония и както си му е редът, започнали лечение с аюрведа. Пръскали я с вода от свещената Ганг и други високоефективни процедури, но въпреки това, тя се влошила. Единият от синовете им, предложил да включат пеницилин, но Ганди не се доверявал на западната медицина, а и всичко било в ръцете на Бога, както отбелязал. Жената умряла, Ганди предположил, че така боговете изпитват вярата му.
Два месеца по-късно, самата Махатма пипнала малария. Започнали лечение със свещени и магически атрибути, но състоянието му се влошавало. Западните лекари предложили хинин, пийнал таблетите и се оправил. Махатма, къде грешиш?
2. В рекламата на нова компютърна игра обещават следното:
- нелинейни куестове, миниигри в самата игра
- система за създаване на репутации в различните социални групи
- система от разклоняващи се диалози
- създаване и запомняне на множество навици
- широки възможности за къстъмизация на персонажите
Ето пътят, по който ще дойде изкуственият интелект.
3. Има едно тълкуване на "Прест. и наказ.", според което Фьодор Михайлович смятал, че Господ оценява не самите постъпки на хората, а мотивите за тях. По този начин, нещата се преобръщали - убийството на бабинката-лихварка е с благородна мотивация, значи Расколников няма да се пече в ада.

* на сн.: Два стола в Икеа

сряда, 16 юли 2014 г.

Кафкиански подходи

1. Като почина баща ми, отидох да му спра мобилния. Той и така рядко ми звънеше, а оттатък - едва ли щеше да звъни по-често. Не може, казаха в офиса, трябва с един месец предизвестие и една такса още да платите. Хора, той напоследък беше зле, но би било тъпо да идвам при вас и да казвам: "струва ми се, че му остава около месец, Мобиловци, маркесини мои чудесни, дайте да пуснем една хроника за предизвестена смърт." А, не, не може, с предизвестие, повтори девойката и тутакси си нагласи оня поглед - на измамена от брачна агенция.
2. Понеже малко настоях за връщане към здравия смисъл, момичето реши да опита с другия корпоративен сценарий, наречен "Липсващ телефон". Легендата е, че някога Мобиловците сурнали на баща ми два стационарни телефона /освен мобилния/, ако обичам да ги върна. Ама не мога, казвам, посъветвах го веднага да ги метне в близката кофа за боклук и по всяка вероятност го е направил. Той много ме слушаше за технически съвети, въпреки, че самият беше инженер. 
Абе, нищо не постигнах.
3. Тогава реших да попитам нещо по-веселичко, в края на краищата животът продължава или както е казал Булгаков: "защо да пропадат котлетите "Де воляй?"
Попитах я, онзи радиотелескоп на балкона дали могат да дойдат да ми го демонтират. Защото, казах с весела заядливост - и него сте му го фичнали без да му обясните защо му е чиния, с която може да се ловят сигнали на разумен живот от космоса. В края на краищата, баща ми никога не е бил увлечен по астрономията, едва ли ви е поискал сам високочестотния антенен дипол, който се мъдри на балкона.
Ааа, чинията си е ваша, каза девойката - можете да я правите каквото решите. О, значи мога да я срежа с флекс, така че да изтрещи долу на асфалта, заедно със свръхточната китайска електроника, вградена в нея? 
Мълчи момичето. Мълчи младото и сърце.

*на сн.: към Хисаря

понеделник, 14 юли 2014 г.

Осип Цадкин

Ossip Zadkine - френски скулптор. Не съвсем френски - роден 1890 във Витебск /съученици са с Шагал/. Починал 1967 в Париж. Харесвам го много.


Винсент и Тео

А рисунките!!!
Барът, 1920

Фигури, 1946



вторник, 24 юни 2014 г.

Лековато

1. Бях се успокоил, че бабите, берящи липов цвят и целебни треви до околовръстното на София, отдавна вече са си изпили чая и билките, и са умрели от неестествена смърт, но вчера видях пак баба да бере липа на оживена софийска улица. Ами добре, нека си направи, нека пийне чай с Гадолиний /ат. тегло 157/, Тулий /ат. тегло 168/, Торий /ат. тегло 232/, Америций /ат. тегло 243/. Нека.
2. Сутринта заложих на едни банички - малки мазни кралици и боза в лепкаво като младежки спомен шише. Продавачката също ме обнадежди - нежно момиче, активен член на групата "Неказвамдобърдендоридамеобесят", с леко диспластична външност, дискретно подсилена от приятно фъфлене. Е, в един по-добър свят, всички баничарки ще са като Скарлет /Йохансон/
3. В много от ритуалите на урочасване и черна магия се използва снимка на жертвата. Фотографията обаче, е изобретена през 19 в., а магията е много по-древна. Какво са използвали в дофотографската епоха? А на какъв език трябва да е заклинанието, ако клиентът или жертвата не говорят български? А как се изчислява приблизителният обем на астралното тяло? Уви, отговор на тези въпроси не намирам; хората в абсолютното си мнозинство се занимават с такива страшни глупости /Пеевски, футбол/, че яд ме хваща. Защо така упорито се избягват важните теми?

* на сн.: змия в опаковка от паяци

събота, 21 юни 2014 г.

Първият му райфъл

1. Понеже Сашата /Саша Дистел/ попорастна вече /2,5г./ и живее в Америка, си помислих, че е време да се погрижа за безопасността му. От старите руски филми знам, че там много се стреля - основно по негри, но и по wasp-ове /Дистел е wasp/. В този контекст, потърсих подходящo оръжие, което да му е подарък за Коледа.
2. Има, разбира се. Още през 90-те на миналия век, баща и син Макнийл разработват еднозарядна детска винтовка 22 калибър /5.6мм/. Тя е миниатюрна реплика на много популярната в селските щати Уинчестър-1900 /обикновено Клинт Истуд се показва на вратата с такава, когато го раздразнят/ и се нарича Крикет.
3. Крикет е подходяща за деца от 5 до 12 години - лека, еднозарядна, не е скорострелна и струва само около 130 долара. Прикладът е изработен от технологични материали, има и розова - за момиченца. Слоганът е "My first rifle"", като "райфъл" в случая не са дънки, както си го знаехме, ами си е райфъл - карабина. Сайт на производителя
4. Белгийската фотографка Ан-Софи Кестелейн се разходила из Охайо и Тексас и поснимала деца, позиращи с любимите си крикети. Освен това, тя помолила всяко дете да напише от какво най-много се страхува /текстът вдясно/.








Обаче, далеч не всичко е толкова розово.


вторник, 17 юни 2014 г.

Да играем на филми

Десет известни филма, представени с хартия

1. Пришълецът

2. Странният случай с Бенджамин Бътън

3. Бони и Клайд

4. Челюсти

5. Дракула

6. Едуард Ножиците

7. Фаренхайт 451

8. Франкенщайн

9. Броненосецът Потьомкин

10. Дим


Всъщност, това е една страхотна реклама на хартия.

събота, 7 юни 2014 г.

SocSci-Ошобошо-суицид-дрога

1. Понеже всички науки за човека се състоят от пет-шест въпроса и пет-шестстотин отговора, всеки има правото да си съставя собствени описания за това какво му се случва и собствени хипотези защо точно на него.
2. Понякога си мечтая, всичко, което ми се случи да си има съответен афоризъм-кодификация, изречен от някой всепризнат гуру. То сигурно си има, но аз откъде да ги знам всичките? Например, нещо ме е развълнувало и ми се допикава, и някой Ошобошо да е казал: "Емоцията е любов, а уринирането - раздяла" и аз като някой Пух, да си кажа: "О!" и малко след това: "Рум-тум-тум!" и съм готов. Това е категорическият ми императив. 
3. Като си мисля за самоубийците - да не би това да са хора, получили що годе ясни доказателства за съществуването на задгробен свят, при това - по-добър от този тук? И след като са придобили една такава увереност в бъдещето си /най-после!/, с лекота и без много замисляне, да прескачат чертата.
Ако обаче имаше прекалено ясни доказателства, например "научни", нямаше ли хората да направят пътека нататък? Я по-добре да си остане тайна, нещо, което е в областта на вярата и в светлинавтунелните разкази на хистерични фрикове в клинична смърт.
4. Това беше работната ми хипотеза защо се самоубиват хората /по един на всеки седем минути, според една статистика/. За наркоманиите, си имам още по-простичко обяснение, отвъд хипотезите: започваш да друсаш, защото толкова си си неинтересен и ти е скучно със себе си, че се налага да насилваш мозъка си да разнообрази поне малко материала. 
5. Този блог практически не се чете от психиатри и няма кой да ме заклейми, затова свободно си пускам глупостите.

* на сн.: В един магазин веднага разпознах разумен живот от Алдебаран, маскиран като четка за прах