България - Сърбия

България

Брезник. Съзвездие на вратата

Брезник. Маймуна се катери

Селски кладенец

Селски паметник на загиналите в балканските войни. Звездата е сложена допълнително.

1/3 от селска къща. През прозореца

Треви

Полски остров

Борова смоличка

Сърбия

Власинско езеро. Прелитаща чапла

Власинско езеро. Прелитаща чапла-2

Типична соц. табела - всичко е забранено, но нищо не се спазва

Паля. Църквата на манастира /13 в./

Село Кострешевци. Селската църква Св. Николай

Трънска Банкя. С единия крак съм в България, с другия в Сърбия. Явно е условност, защото си останах непроменен

Комуникация без въвличане /фрагменти/

1. Известно време, колата ми беше със спукано гърне и ръмжеше като тунингован пернишки голф. Веднага се прояви онзи ефект, дето като им бръмчиш страшно и шофьорите моментално демонстрират уважение и някак си ти отстъпват - място, лента, предимство и т.н. Това се е случвало и преди. Едва ли припознават стария ми Форд като некъв удивителен спорткар. Просто трябва да им изръмжиш и тогава живееш комфортно. Известно време, докато не усетиш, че всъщност ръмжиш на себе си.

2. Едно дете щяло да става първокласник. За да му свали стреса, майката решила да поработи с Хари Потър и му казала, че ще го запише първи клас в училището за магии "Хогуортс". Дори се увлякла - написала писмо от името на Управата, с потвърждение, че детето е прието, да заповяда на 15 септември и т.н. Момчето много се зарадвало и накарало майката да отидат на ул. Диагонали, да си купят учебниците и тетрадките по магия за първи клас. Майката се уплашила и не знаела как да процедира по-нататък.

3. Преди години, в един селски смесен магазин открихме чаша с "Жената със зелената рокля" на Моне. Трогнати и очаровани, попитахме, дали нямат и нещо с постимпресионисти /Сьора?/. Жената зад тезгяха се наду и каза да сме отидели в музей. Аха, ей с'а, отивам в Париж и оттам тутакси в музей, помислих си. Вместо да хапна кюфте на Монмартър и да погледам минувачите-магребци.

* Доротея, в спор с местния шериф /Support your local Sheriff!/

Девет снимки от каньон Врабча

Един хумор, един стих и една притча

1. Хумор:
Казвам се Васко, варя туткал. Живеем на квартира с един кюрд - Азадат. Веднъж го почерпих с пушени кози тестиси от село, а той ми подаде малка триъгълна бухтичка. Попитах го: какво е това?

- Чпакмак - отговори той.

Отхапах едно парченце и го сдъвках. И наистина - аруп беттем, аннаръ кикереп усъръп жибердем'д? Окларга ятъм. Жундъй томле булдъ бу? Чпъчмак, мин чъни-чъни, шулай тумлъп-тамилп!
2. Притча:

Монах седял до градските врата с ученик и си циклели. Минал странник и попитал:

- Какви хора живеят в този град?

- А какви хора живеят там, откъдето идваш? - попитал монахът

- О, много лоши - казал странникът - зли, подли. Ужас!

- И тук са такива - отговорил монахът.

След време се задал друг човек и попитал:

- Какви хора живеят в този град?

- А какви са хората там, откъдето идваш?

- Прекрасни са, толкова са добри, че чак ми беше ми жал да напусна.

- И тук са такива - казал монахът.

Вечерта, ученикът попитал:

- Учителю, защо им казвате различни неща? Ебавате ли се с тях?

- Ама си и клетник - огорчено отбелязал учителят. - Пчелите летят към цветята, а мухите към лай**та. При хората е същото.
3. Стих:

Легна във ваната, 

помоли ме да я напълня с шампанско.

Нека поговорим за най-важното:
Ей, конче,

Утре ще участваш ли в състезанията?.

* на сн.: препъникамък

Партизанската литература

1. Колко е жалко, че изчезна цял един пласт от фикшъна, наречен "партизанска литература". Там си имаше своите достижения, своите терипратчети и изящни, афористични сюжети. Пример: партизаните нападат казарма на вътрешни войски /жандармерия/. Сварват ги по бели гащи, /ония, понеже олигофрени - ни караул сложили, ни дявол/. Взимат им оръжието, казват им кой е Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров, карат ги да обещаят, че няма повече да правят така /т.е., че ще подадат молба за напускане в РПУ-то/ и айде обратно в гората. Един жандармерист обърква психозата си със сатори и тръгва с партизаните. Чува глас: "*бах те в ченгето конформистко, стани фрилансер!"

2. Втори сюжет: политическа акция "Обир на мандра". Понеже на мандрата няма какво да и се обира - взимат колкото кашкавал могат да носят и go back в гората. През дългите летни вечери - кашкавал на корем, без хляб, докато на някого му се отвори язвата и хвърли топа.

3. На снимката виждаме плоча, отразила друг радостен сюжет. На 21.XII.1943 г. партизаните от отряд Антон Иванов, спрели теснолинейката Саранбей - Добринище и провели политическа акция. Да видим как е протекла тя. 

Вариант 1. 

Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!

Политкомисарят: Искам бързо, всеки да извади парите и ценностите, които носи и да ги сложи в този каскет! 

Командирът: Немедленно! За да не гушнете здравеца!

Политкомисарят: Всичко това го правим, за вашето бъдеще, за по-добър живот!

Обикновен партизанин: Другарю командир - там един помак нещо се опъва! Ще го застрелям.

Командирът: Естествено. После го пребъркай. Так лучше!

Вариант 2

Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!

Политкомисарят: Другари, надявам се, знаете кои са Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров?

Помаци: Балиго коя е, сигурно е добра жена.

Политкомисарят: Ех, другари! /очите-насълзени/. Та нали те се борят за да живеете по-добре вие! Лучше чтоб жили, сволочи.

Помаците: О!

Командирът /към политкомисаря, тихичко/: хайде, да дават портмонетата, че нямаме много време.

4. Сиктранзит, брат.

Чужденецът

1. За мен практически няма значение народността на събеседника ми. Когато ми каже "аз съм турчин/евреин/испанец", това не внася нищо ново в оня сегмент от аза ми, предназначен за общуване с живи хора и не променя стрелката на уреда ми, измерващ смислен или тъп човек стои срещу мене. Единствено - появява се едно допълнително любопитство /напр., мога да го питам за непознати и интересни реалии/.

2. Също така, не ми минава през акъла, да му кажа, че неговият език е в основата си български или, че там където сега живее, е било България преди незнам колко си столетия, съгласно учебника ми по история за 4-ти клас. Ама изобщо не ме интересува това. Ако той ми каже нещо подобно, ще си направя заключение, че срещу мен стои тъпанар и ако не съм вързан за него с верига и катинар, безшумно ще се отдалеча.

3. По същия начин, ако някой ми каже: "сега ще учат турски в училищата", ще си помисля - супер, поне някой ще знае един език вповече. Това лошо ли е? Сигурно ще се разпадне държавата? Че тя не се ли разпадна вече, но не по вавилонския модел?

4. Интересно, че ксенофобията дава висока корелация с хомофобията, която пък дава висока корелация с латентния хомосексуализъм. Интересни връзки, а? Хайде да не продължавам, че ако кажа национализмът с какво корелира, хахааа, супер просто.

* на сн.: измислен катапулт в крепостта Кракра

Банско - гарата

В предвечерния час тичаме натам, за да успеем да се надрусаме с романтични усети

Траверси, осигуряващи мирис на гара - напоени с а/рома(н)тичните вещества /катран/

Камен небезопасно пресича коловоза на теснолинейката 

 Стар, морен локомотив си почива в гъсталака. Шеф дьо гарът ни вика да внимаваме, защото там имало змии. Има обаче и по-важни неща от змиите.

Е да, има змии. Но какви са стройни и красиви!

Почиващият опушен красавец - поглед отпред.

Якоруден архетип

1. Некви архетипни гравитации ме карат, на връщане от Банско, да мина да се отъркам о Якоруда. Баща ми е роден там, но аз практически не съм стъпвал. Пристигаме, пием кафе до едно оръдие в центъра, снимам се пред общината в летяща поза - такова ми е настроението. Откриваме някои смешни според нас гледки и неща. Хората ни оглеждат приветливо, атмосферата е симпатична.

2. В плод-зеленчука, Роси разговаря  с продавачката и казва, че баща ми Боян Хаджигеоргиев е оттук, а аз съм д-р Хаджигеоргиев, негов син.

- Да, казва тя, знам ги Хаджигеоргиеви, но д-р Хаджигеоргиев живее малко по-нагоре, до Емтела.

- Не, казвам. Живея си в София и няма никакъв Емтел до нас. Жената ме поглежда с нещо средно между недоверие и подозрение, че се ебавам с нея. Разбира се, знам за колегата-роднина, знам и за другите Хаджигеоргиеви, но не ги познавам, пък и не желая особено.

3. За разлика от доста хора, приемам, че срещите с роднини, почти не вредят на метаболизма, но само, ако са средно един път на 3 години /на поредното погребение/. По-честото общуване смятам за силно токсично. След това известно време си като отровен с тежки метали. Срещал съм аргументи от типа на: "явно си попаднал на лоши роднини, моите са прекрасни хора". Глупости, това да не съм го чул. Чудесни са ми роднините.
И така: предупредени сте.

1. Поиграх си на "модерн"

2. Стил

3. Улица Хаджи Алиш. Някаква загадъчна личност

4. I still remember the first time when we kissed. Първата целувка? Че кой не я помни

5. Детенце с ужасни очила пробягва в обедния зной

6. На площада - гаубица "Музейна" , не знам от коя война

7. Обичайната ми летяща поза, този път пред община Якоруда

8. Невъзможно яка манекенка на ул. Ленин

9. А ето го и самият Ленин. Нямам обяснение на кого му е притрябвал тук

10. Щастие, право и реверсивно

Плюс към минус

1. Като си мислех за ритуалите осигуряващи постепенност на прехода "Осана" - "Разпни Го" и се сетих за следната история. 

Веднъж една позната ни доведе на гости дъщеря си и нейният жених - италианец, намерила го по интернет и сега ще се женят. Момчето беше симпатично, леко инфантилно според мен и живееше в Северна Италия, което би трябвало да подсказва по-висок статус и т.н.

2. Майката е артистична натура, дъщеря на руснаци-бежанци от първата вълна /1917-1919/, като видя пианото, предложи да посвирим заедно /имам и няколко китари/. Речено-сторено. Посвирихме, не се получи кой знае какво и спряхме. Обаче, на мен внезапно ми се допя. Реших да изпея нещо универсално, еднакво добре прието от мултинационалната ни компания и най-вече от чужденчето. Въпреки че - всички сме чужденци на планетата Земя, а за Вселената - да не говорим.

3. Така или иначе, бодро и с изражение запях евъргрийна "Wenn die Soldaten/Durch die Stadt marschieren".

Пея си аз, стигам до края на припева /по-нататък не я знам, ако им хареса много, ще повторя отначало/. Обаче гледам: италианчето нещо се смръзна, младоженката ми прави тайнствени знаци, майката изследва някаква цепнатина в стената, какво става бе, хора? В главата ми бушуват обяснения. Знам, че не съм Гяуров, примирил съм се, но нали не сме в Щатсопера, нека се възхитим от искреността на изпълнението, а не от техниката и петоктавовия диапазон. Приличам ли ви на Има Сумак, баси? 

4. Или пък - хората знаят текста наизуст, не одобряват произношението ми и се нервират? Не. Разбра се после, че италианчето било комунистче и тази песен не я приемало, местният Стратег им я забранява, явно. Добре, ние уважаваме различността и т.н. Само че, "Вен ди золдатен" е старинна немска или австрийска народна песен, през 30-те превърната в хит от Марлен Дитрих, после използвана като военен марш в Хитлер-Джърмани. Текстът е абсолютно безобиден и дебилен както във всички маршове - войниците маршируват из града, девойките ги проследяват с влажен поглед и чувстват странно отмаляване ниско долу в корема. Нормална картинка, смесваща очакванията и фантазиите на лирическите герои в красив еротичен пълнеж.

5. Ето такива едни преходи от плюс към минус, знаете ли.

* на сн.: Здраво захващане. Свобода vs сигурност

Фрашментуш де юлио /псевдопорт./

1. Като си мислех за умрелите и разбрах. Проблемът при умрелия е, че е загубил чувството си за хумор - не може да отвърне със смешка, когато някой го закача. Дори да му създадат идеален контекст, например: увият му тялото в мехурчест найлон и започнат да пукат балончетата, той не може да отговори с нещо духовито или поне да подхвърли някаква просташка шега. Ето това е най-тъжното при умрелия - духът е избягал, отнасяйки със себе си всяка духовитост. И дъх няма. При лудия е съвсем различно.

2. Ървин Ялом, перфектен, както обикновено:

Смисълът на живота? Смисълът на моя живот. Всяка книга, стояща на мамината етажерка, съдържа дълбокомислени отговори на този въпрос. "Ние всички сме същества, търсещи смисъла на живота - пишех аз - които са тревожни, защото са ги захвърлили в една безмислена вселена." За да избегнем нихилизма, ние трябва да си поставим двойна задача. Първо - да изобретим проект за смисъла на живота, достатъчно убедителен за да поддържа живота. Следващата стъпка е - да забравим за факта на изобретяването. Да убедим самите себе си, че просто сме открили смисъл на живота, тоест, смисълът има независим произход.

/Momma and the Meaning of Life - Мамчето и смисълът на живота, 1999/

3. Чехов, Вишнева градина

- Не трябва да се самозаблуждаваме, трябва поне веднъж в живота си да погледнем истината право в очите.

- Каква истина? Вие виждате къде е истина или лъжа, а аз сякаш съм си загубила зрението - нищо не виждам. Вие смело решавате всички важни въпроси, но кажете драги, не е ли това, защото сте млад? Защото не сте успели да изстрадате нито един свой въпрос?

* на сн.: червени и жълти сливки

Пианото

1. - Най-добрият начин да продадеш една стока, е да и измислиш история - каза зет ми. Това пиано, след като е немско и  трофейно, не може ли да се каже, че Хитлер е свирел на него?

- Хитлер чак, ми се струва прекалено - възразих. Нека се придвижим малко повече в посока на достоверността. Имам си друг любимец за такива случаи - щурмбанфюрер Калтенбрунер. Ще пиша в обявата, че това е пианото от вилата на Калтенбрунер в Оберхофцеремониалмаршал - тихо предградие на Берлин, обитавано от висши фашистки функционери. Нещо като Лозенец, мисля. 

2. Не знам защо, но си представям средния купувач на стари немски пиана като пупест 50-годишен чичин, обременен с всички епизоди на социалистическия блокбъстър "17 мига от пролетта". Там, злият хитлерист се опитваше да се ебава с руския топ-агент, добряка Щирлиц.

3. След като изготвих историята, реших да похваля и настоящите качества на инструмента. Сложих "кадифен тембър и отлична динамика", но ми се стори недостатъчно. Добавих "богати обертонове" - ярка, налудна и достоверно звучаща фраза. 

4. Погледнах няколко подобни обяви. Повечето споменаваха за "кл. от сл. кост и абанос", "тъм. махагон", "мет. лира" и т.н. Божичко, та това е Илф и Петров! Васисуалий Лоханкин, /малко след като е бил набит с пръчка от съседите си/, обсъжда подобна оферта с Остап:

"— А може би аз все пак ви попречих? — попита Остап, когато се намери в първата стая на Лоханкин. — Не? Добре тогава. Ами вие ли „Дав. пр. ст. вс. уд. из. к. м. с. ин. ер.“? И тя наистина ли е „пр.“ и има „вс. уд“?

— Абсолютно вярно — оживи се Васисуалий, — прекрасна стая, всички удобства. И няма да ви взема скъпо. Петдесет рубли на месец.

— Няма да се пазаря — рече вежливо Остап, — само че съседите… Как са те?

— Прекрасни хора — отговори Васисуалий — и изобщо всички удобства. И цената ниска.

— Но те, струва ми се, са въвели тук телесни наказания?

— Ах! — рече Лоханкин проникновено. — В края на краищата кой знае? Може би така и трябва. Може би именно в това е великата шаячна правда.

— Шаячна? — повтори замислен Бендер. — Онази — конопената, домашната изработка, кълчищената? Така, така. Кажете, от кой клас на гимназията ви изгониха за слаб успех? От шести?

— От пети — отговори Лоханкин."

5. Ако ми се случи такъв диалог, направо го подарявам това пиано.

* на сн.: приятна граф. комп.

"Токийска история" на Ясуджиро Одзу

1. Този филм наистина е шедьовър. В началото не можах да разбера защо трябва да гледам това нещо и какво искат от мен. Едни възрастни родители отидоха на гости на децата си в Токио за кратко и онези се редуваха да ги развличат умерено, но после им писна и ги изпратиха на курорт. Старците изтърпяха развлечението и леко озадачени си се прибраха на село. Майката почти веднага почина, та трябваше децата отново да се събират, този път на погребение.

Нищо друго не се случи, тече абсолютно равномерна битовоописателна, стандартна история.

2. Но по-нататък! Филмът свършва и ти започваш да му се чудиш. Някъде на втория /или май на третия/ ден разбираш, че той се е загнездил дълбоко в мозъка ти и няма махане оттам. И ти става ясно, че си гледал нещо твъъърде добро, да не кажа гениално. Абсолютен извисяващ дзен. Глупости, никакъв дзен, просто извънземните са пипали я камерата, я сценария, я актьорите. Всъщност, монотонността на действието и някак статичната камера, те карат да се взреш в кадъра и изведнъж да ти просветне, че това е перфектен учебник по композиция.

Всеки екран е като графика, напомняща снимка на някой от върховите фотографи на 40-50-60-те години. Самият кадър, още без да са влезли актьорите в него, вече разказва история. 

3. Знам, знам, че повечето японци са подчертано графични, но този ме унищожи. И тази камера ниско долу! Естетско, пичове, умрех!

Свалих тук някои кадри, за да не кажете "тоа па!"

Интериори

Екстериори

Чумните доктори

1. В разгара на чумната епидемия през 1348, кралят на Франция - Филип IV поръчал на медиците от Парижкия университет да изяснят причините за болестта. Учените изследвали проблема и представили отчет, базиран на най-новите открития в тази област. Според тях, чумата била следствие от тройното съединение на Марс, Юпитер и Сатурн в съзвездието Водолей. Кралят издал съответен вердикт и обяснението станало официално за европейската и арабската медицина. Това е чудесна, щадяща версия, защото другите две били по-зловещи - моралната: чумата е наказание за грехове и конспирологическо-антисемитската: евреите са причинителите.

2. Доста по-късно - през 1894 г., френският микробиолог Александър Йерсен предлага друг агент - бактерията Йерсиния, курсираща по маршрута: плъхове - бълхи - хора. Тази версия се използва до ден днешен.

3. Това, което всъщност ме интересува, са едни прекрасни средновековни графики на хора с наметала и клюнове. Това са чумните доктори - появили се към 1340 г. високоплатени и много уважавани специалисти. Очевидно това е отличен бизнес-модел, защото чумата е била нелечима, а те са били много търсени.

4. Окончателният дизайн на костюма е създаден през 1619, от френския противочумен моделиер Шарл де Лорм в Париж. Направен е от промазана кожа, по модел на пехотната униформа. Състои се от дълъг доземи плащ, тесни панталони, ръкавици, обувки и шапка.

Маската е със стъклени прозорчета за очите, а клюнът е нещо като респиратор - слагала се слама - да филтрира въздуха и ароматични вещества /съгласно една от теориите - силните миризмите пропъждали чумата/. 

Дървената показалка се използвала за изследване на пациента от разстояние, за посочване на опасност, за събличане на пациента и даже за мерене на пулса му /как?/.

5. Чумните лекари може да не са били ефективни, но поне са били плашещо-красиви. А сега какво е - ходят с шарени престилки, досущ клоуни. Успокоява единствено, че ефективността им е същата.

* на сн.: гравюра на Паулус Фюрст от 1656. Представя ни д-р Шнабел, известен чумен лекар, практикувал в Рим.