Тарковски, Сталкеровски и др.

1. Попречиха ни да гледаме "Сталкер", гадовете. Решаваме да отидем с един приятел, звънкаме а те: "Залата откупена, таваришч!" Не можеш даже да си отмъстиш. "Те ще видят, като започнат да излизат на 15-тата минута за да повърнат", каза приятелят ми. Освен нещо да се е променило, а аз да не знам. Общувам с всякакви възрасти, но някак си темата "Сталкер" и теорията за "time-pressure" на Тарковски, не помня да сме обсъждали скоро. Даже никога. Имам две версии: или публиката е била изцяло 40-50+ или на по-младите им е заприличало на геймърски сюжет и са придошли като буйна планинска ливада.

2. Един път, много отдавна, с един приятел си бяхме наумили, че трябва да гледаме "Сталкер" във всяко кино в страната, в което научим, че го дават, нещо като сталкери на "Сталкер". Малко трудно, интернет още не съществуваше, но все пак, по-близките общини се стараехме да обхванем. Веднъж в Перник, в залата бяхме седем човека /средният брой зрители на "Сталкер" извън София, тогава/ и след прожекцията, човекът седящ зад нас ни покани у тях да пием. Отказахме, защото беше късно - влак, родители, туй-онуй. Той каза: "Тогава се обаждайте винаги, когато сте в Перник - приятелите на Тарковски са и мои приятели." Красиво.

3. Последното изречение на Тарковски в една лекция за ролята на монтажа в киното:

"Има смисъл да се създават шедьоври, както ми се струва".

Ежедневно

1. Бързах към гарата да хвана Свогенския по работа, а главата ми - пълна с изтънчени мисли /крахът на елитите, късните есета на Ортега и Гасет и др./. И въпреки натоварването, забелязах големия надпис в подлеза: "Вън всички курви от гарата". Не знам дали се зарадвах - гара без проститутки е като грозде без семки - ядеш и е вкусно, но не те напуска едно леко безпокойство за ДНК-то ти.

Но спокойно, като всичко у нас, призивът не се спазваше - малко по-нататък, едно момиче с индоарийска външност ми предложи мобилна плътска услуга. Всичко е наред.

2. През 1997 в Либерия избират за президент Чарлз Тейлър - партизански командир от неприключилата още гражданска война, обвинен и осъден по-късно за множество престъпления, в това число и канибализъм. Избирателната му кампания минава под лозунга: "Тейлър уби баща ми, уби и майка ми, но все едно, аз ще гласувам за него". Печели със 75% от първи тур. Няма балотажи, няма глупости, всичко е честно.

3. На тия билбордове, дето доскоро имаше реклама на "Манго" /нищо обидно, фирма за дрехи такава/, сега се появиха едни пастьозни чичковци и тестостеронени хубавици - тези тъжни цветя на късия ден, да ни приканват да гласуваме за тях. Аха, ей са тичам, call Vanga. 

Идеален ден за лов на птички-бананки

Девет птички - бананки днес в трънската гора
1. Щиглец/ Кадънка (Carduelis carduelis)

2. Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major)

3. Обикновена чинка (Fringilla coelebs), Common chaffinch

 4. Лъскавоглав синигер, Poecile palustris

  5. Син синигер (Cyanistes caeruleus)

 6. Домашно врабче (Passer domesticus)

 крайкус

Дидактично

1. Понякога имам две възможности и се чудя коя да избера. Как решавам коя да е? - хвърлям стотинка. Има обаче, една особеност - преди да е паднала стотинката, трябва бързо да избереш едното от двете. Иначе - ези-тура - тъпо е.

2. Тия хора според мен са убедени, че ако кажат "добър ден", ще им се наложи да изпитат толкова силни и разрушителни чувства, което на свой ред ще ги свърже с някаква толкова критична травма в миналото, че просто... Апокалипсиснау! Е не, ако ще е така, недейте, няма нужда да се излагате на такъв ужасен риск.,

3. Текстът е като жена - постепенно го събличаш, спускаш се и се издигаш по извивките му/и, докато се разголи същността - точно това, което си искал да кажеш/видиш, а не каквото е изглеждало в началото. А други пък - пишат наобратно - напластяват върху смисъла - обличат, хайде и една жилетчица, хайде и гащите на баба ми - съвсем го скриха. И така е готино и иначе.

4. Доста хора има, дето като направят някоя гадория, после използват целия си ресурс за да си докажат, че нищо особено не се е случило. Майсторлък е.

* на сн.: някой е допуснал сериозна грешка

Цитатник

1. Айнщайн избягвал метафизичните интерпретации на квантовата теория /"квантов мистицизъм"/. Известен е диалогът му с Нилс Бор, когато обсъждали ефекта на наблюдателя върху поведението на частиците:

- Бог не играе на зарове.

- Алберт, не казвай на Бога какво да прави.

2. Tолстой бил на 56 г., /"Война и мир" вече е написана/ когато си счупил ръката. Писал на жена си: "сега съм със счупена ръка и лежа вкъщи без работа. Най-после се почувствах като писател".

3. Робеспиер пие пастис със семейството си. Спокойничко им е, уютничко. Изведнъж, от улицата - викове, тропот: гневна тълпа бяга насам-натам. Робеспиер тича към вратата. "Къде бе, Робеспиер?" - вика уплашенa майка му. "Да поведа народа!" - "Ама ти не знаеш нито кои са, нито накъде бягат!" - "Няма значение - после ще ги питам, важното е да ги поведа!"

4. Хармс:

Веднъж на Петрушевски му се развалил часовникът и той пратил да извикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника на Петрушевски и го сложил обратно на масата. "Какво ще кажеш, брате Пушкин?" - попитал Петрушевски. "Стоп машина", казал Пушкин.

5. В статия от 1908 за това, как пият руските писатели, срещаме следното:

"Руските писатели никога не поръчват шампанско, въпреки че има група писатели, които пък нищо друго, освен шампанско не поръчват, особено на закуска. Ликьори, като цяло поръчват такива, каквито не съществуват изобщо. Руските писатели не дегустират, те пият на екс. Бакшиши оставят по-големи дори от нефтените крале. Само корабните инженери са по-щедри от писателите".

* на сн.: като цунами

Сантиментално пътешествие

1. Да си турист с група беше кошмар. Забележиш нещо адски интересно, толкова интересно, че чак не можеш да повярваш, че никой друг не го вижда и не спира стъписан, и искаш да го разгледаш, но групата те гледа тунелно и като цунами се е насочила към друг обект, примерно, сополът на Крали Марко от 6 век до Христа, и нищо не може да я спре. А знам, че никога повече няма да мина точно оттук и няма да го открия нещото, дори специално да дойда, абе съдбоносно е, чувствам го!

2. Веднъж в Атина с групари си порехме към Акропола /естествено/, а по пътя - страхотно музейче със стари самолети и никой не искаше да поспрем за десет минути да я видим тази хава. Тогава още ме беше страх да се губя в голям град, стиснах зъби и продължихме.

3. Сега вече знам - отиваш си където ти е кеф, спиш където ти е кеф и като изгрее слънце или нещо друго, си разглеждаш на спокойствие и без бързане. Поради тази причина, къде ли не съм спал /на камък или в колата/, чакайки изгрева и Музата за разглеждане. Както всеки знае, има две главни музи - За пътуване и За разглеждане и няколко аксесорни, /поезия, музика и др./.

4. Веднъж, като се мотаех край оградата на Атон, преценявайки по-натат. си стратегия, а вече се стъмваше, реших да отида до остров Амулиани, наблизо. Бях чувал хубави неща за него - гигантски месоядни растения, добронамерени хищни гризачи, етц. Покарах в тъмницата и кацнах на пристанището точно срещу острова. Бяхме само аз, две слаби улични лампи и един ферибот - силует на огромен динозавър, извлечен на пясъка. После видях и двама рибари в тръбна мебел на кея. Прекарах нощта досущ като пристанищна проститутка - малко сън, малко съзерцание на звездите, в ролята им на категоричен императив. Наблизо имаше кръчма, в която осъществяваха потлач - цяла нощ не спряха да се веселят яко и да чупят някакви стъклени обеми.
Следва продължение.

* на сн.: порт Трипити, срещу острова, тук се спи

Фрагм. -10-16

1. Нещо се изкефих на някакви мисли и си налях половин чаша бърбън, и изпратих Сашо /4г./ да ми донесе от магазина на ъгъла най-скъпата пура. Той, не че ме разбра и отиде, но за всеки случай каза "без двайсет е вече". Тези дни през пет минути ни съобщава разтревожено, че "вече е без двайсет!", не защото е опознал часовника /тия зодии късничко го усвояват, ако въобще/, а защото "така се казва".

2. В моя свят е прието всички да са политически ангажирани, затова аз никога не ходя да гласувам. Нито за кандидати на централната власт нито за тези на периферната. Такъв един апофатичен подход, смятам да е чудесен. Това не ме прави автоматично знаков герой на Хелър, но усещам, че се мяркам в книгата. А не щеш ли, чух, че който не гласувал сега, името му щяло да бъде изличено от списъците, щял да се пържи в ада и други подобни маркери, че съм на прав път. Днес обаче, на дънките си отвътре забелязах етикет с тайнствен знак "N" и внезапно разбрах, че вероятно съм наночастица, от която несъмнено зависи подреждането на загадъчна кристална решетка /може би даже крепяща световната хармония/ и пак се замислих за тия гласувания.

3. Аз разбира се, не бих отказал едно пряко гласуване, не в смисъл на някакъв нов извратен начин да си сгънеш бюлетината, а да излезем на улицата няколко /но не повече от трима/ човека и да подадем глас, извиквайки: "Много сте прости бее!" Но това е първо прекалено дадаистко и второ - всички ще започнат да се обръщат и може и да ни заклеймят с жълто паве. Явно не е това.

*на сн.: орех притиснат от външни обстоятелства