вторник, 2 ноември 2010 г.

Монголската история

1. Едно време, като учех в Москва, се запознах с две монголки. Бяха ми толкова екзотични, че ги гледах с огромен интерес и симпатия, а на тях им беше приятно, защото руснаците пък, ги подминаваха с обичайната сърдечна усмивка, маркираща зле стаено имперско презрение.
2. Имената им, ми звучаха като упражнение по сценична реч: Ерденечмег Лавгагийн и Оюнцацег Лхагва. Такива красиви извивки на езика, как да не ги наизустиш.
3. След обичайните научпоп разговори, в които всеки се стреми да изкара страната си люлка на цивилизациите, напрежението спадна и започнахме да обсъждаме по-човешки теми.
4. Например, всички монголски имена се оказаха говорещи, Ерденечмежката, означаваше "Тайно съкровище", а за Оюнцацежката не помня, но пак нещо безценно беше. Аз имах към тях няколко прости и един по-сложен въпрос.
5. Простите бяха: каква е била азбуката им, преди руснаците да им нахендрят кирилицата и дали са били будисти, и какво следва от това.
6. Носеха малко и на майтап. Например, мисля, че не се разсърдиха, като им предложих варианти за монголски мъжки имена, като например: "В-горещият-следобед-пожелавам-ледена-бира" или "Постоянно-се напивам-като-талпа-и-затова-нямам-личен-живот"
7. Много добри момичета. Когато ме поканиха на саморъчно направени курабийки, аз отидох за да задам трудния си въпрос. Курабийките представляваха малки тестени топчици, замесени с овча лой, а трудният ми въпрос беше: наистина ли имат такъв прекрасен обичай, като дойде гостенин, стопанинът да му предоставя жена си. Май не им стана приятно, отрекоха, разбира се.
8. Мисля, че не се обидиха, но за всеки случай аз изядох доста лоени топки, което сякаш ги поласка и заглади ситуацията.
9. В друга една книга се използваше изразът: "Да погълнеш жабата", смисълът е същият.

*на снимката: Три спомена и техния носител

Няма коментари:

Публикуване на коментар