събота, 8 октомври 2016 г.

Фотоувеличение

1. И като седиш в капанчето на брега и хапваш-пийваш, и поддържаш вял разговор, и ти е хубаво, и докато не си отмалял напълно, ти се иска да направиш нещо творческо, артхаус, изкуство някво, и вадиш телефона, и вземеш, че си заснемеш недоядения кифлоч /това ти е преден план/ и част от бедрата /това ти е среден план и водещ диагонал/, и джапанката - заден план /боке!/, и тая композиция, това нежно Фибоначи веднага да го споделиш, да видят другите мъничко лайфстайл, уникален. Да открехнеш някак си завесата на богатия си вътрешен свят, интимната си същност /кифлата? чехъла? бедрото!/.
2. Номерът е, да не ставаш от мястото си. Значи, какви са ти възможностите - първо селфи разбира се, после - краката ти отгоре - също е интересно. После - аз съм това, което ям - храната, естествено. Наченато гурме-кебапче обрамчено със салатка - кафяво /Джото/ и зелено /Веронезе/ - баси античното, баси фуд-стайла!
3. По-нататък. Оглеждаш се наоколо - да зумираш едни мацки по монокини - не, ще те помислят за маниак, а може наблизо да са чудовищата им /всяка красавица си има чудовище/, ще те бият. После - котки! Хиляди писани чакат нещо за ядене, необичайно пластични и мърляви, почти по човешки разногледи и алчни.
4. Както пишеше в един сайт: "остави ме логнат"

*сн.: Kostis Fokas

Няма коментари:

Публикуване на коментар