петък, 29 юни 2018 г.

1 наблюдение, 1 разсъждение и 1 концепт

1. И докато си мисля колко удобно би било, ако продаваха части да си сглобиш собствена тролейбусна мрежа, (технологиите напреднаха доста) и водя Сашо към децката, и той дъвче любимата си токсоплазмозна кремвиршка, и встъпва в теологически дебат с мен - на предположенията ми че Господ е жена, възразява, че по-вероятно е момче, защото нали е най-големият шеф, значи е момче (откъде този сексизъм - от децката явно), и продължавам да се разминавам с красиви, утринно-свежи жени (към обяд пак са очарователни, дъвчат баничка и гледат независимо, но красотата малко е отстъпила, умът е взел преднина, отново сексистко?)
2. Животът се състои от отчайващо количество повторения, всъщност, целият живот е повтаряне на едни и същи диалози в различни версии. Дали е утешение, че има някакви правила, които имат силици само да сменят версията, но не и темата. Забелязва се имитацията на едно вечно завръщане, което знаем, е невъзможно. Тъкмо си се завърнал и хайде още малко, ако обичаш - метни едно весло на гръб и намери хора, непознаващи морето и не солящи храната си и тогава може би Посейдон или който ти е актуален в момента, ще ти позволи да се върнеш. Към мисълта, че лентяите и естетите са същинските благодетели на човечеството, бих добавил и вечнозавръщащите-се-отнякъде, но не смея да обогатявам Чоран.
3. Поради големия интерес към концепцията ми за индивидуална тролейбусна мрежа: идеята ми е да продават в кутия контактната мрежа (жиците и разклоненията, стрелките и болтовете за прикрепване към стълбове или дървета) и малък електродвигател с пръчките (неправилно наричани "жартиери", а всъщност - щангов токоприемник, не бъркай с пантограф), които монтираш в колата си, друго не е необходимо. Захранване - някъде намираш контакт за 220 и включваш, о млади конструкторе, своята мрежа в общата. Така ще можеш да се движиш из двора на вилата си със собствен тролей и чак след това, да помислиш за суицид.

* сн.: Tamas Dezso

Няма коментари:

Публикуване на коментар