понеделник, 18 юни 2018 г.

Numbed

1. Знам, че е свързано с личната оптика, но напоследък се появяват серии от бърнаутнати офис-монотеисти, мъчително налучкващи пътя към трите кита на самолечението - черен хумор, извънбрачни връзки и алкохол. Разбира се, преди това са преминали през гастрити, рефлюкси, паник-атаки и т.н. Идват и искат обяснение. Просто чувам как гневно ми заповядват: "Защо живея така? Дължите ми обяснение!" Да го знам, да го дам, но знам ли го? Като всеки от професията съм свикнал на сюрреалистични въпроси оформени в инвариантна формула, например: "Вие като психиатър, какво мислите за... (носенето на стринги, ландшафтните вселени, преименуването на Македония, арианизма" и проч.
2. С тези хора, могат да се използват различни метафори, но две си харесвам особено - квазистаринната арабска - проблемът идва когато тялото ти започне да изпреварва душата, бързайки незнайно закъде и защо - постепенно се препарирваш, ставаш "emotionaly numbed", както казват едни. Компютърната метафора е доста по-пошла, но върши работа при изчерпани айтита - софтуерът ти се ъпдейтвал непрекъснато, но хардуерът ("желязото") вече не смогвало да го задвижи и почвало като стария ми лаптоп - да работи бавно, да грее, да изкарва странни съобщения, радостно да минава във "фрийз" и неохотно да се съвзема. Харесвам ги, като passing tones в джаза са ми - недиатонични, изсвирват се бегло и служат за преход към следваща импровизационна фигура
3. Нещо лично: използвайки компютърната метафора "мозъкът е процесор", имам допълнения. Човек трябва да се старае да общува с хора с по-висок клас процесори. Веднага се натъжавам когато пред мен се изправи човек с Интел 286 или 386XT. Чистото удоволствие идва при по-високите тактови честоти - i586 или модификациите му. А ако е и четириядрен, направо му ставам ученик и го следвам навсякъде по света или там където ходи.

* сн.: Nil Jorgensen

Няма коментари:

Публикуване на коментар