събота, 23 юни 2018 г.

Юг

0. Два текста, които си приличат - пиесата на Ричард Неш - „Човекът, който прави дъжд” и Ърскин Колдуел - "Пътуващият проповедник" Американският юг - застинал, горещ, налуден, който пък, визуално ме прати към Джармуш
1. От „Човекът, който прави дъжд”
ДЖИМ (заинтересувано): Вие наистина можете да докарате дъжд, така ли? Истински дъжд?
СТАРБЪК: Дъждът си  е дъжд, момче. Той идва от небето. Малките момченца бягат под дъжда и пищят от радост, като прасенца. Дърветата протягат към него оголени ръце. Птиците плакнат крилца в локвите. Слънцето се любува на себе си, отразявайки се в капките му. Дъжд! Препоръчвам ви го.
ДЖИМ: А колко искате за него?
СТАРБЪК: Четиридесет и шест долара и в течение на двайсет и четири часа, той ще се излее, каквото и да става. Гаранция.
ЛИЗИ: Ной, не ставай глупак.
НОЙ: (тихо) Не се безпокой. А как ще го направите, Старбък?
СТАРБЪК: Работата ще бъде свършена, а как - не ви ли е все тая? Може би ще размахам шапката си и ще произнеса няколко загадъчни фрази. Или ще стрелям с оръдие, което правя само в особено тежки случаи. А може би всичко на всичко, ще надуя тази свирчица. Възможно е да изпея песента за тримата убити братя и майка им, която чака синовете си и това ще бъде толкова тъжно, че небето ще се разплаче. Нека не говорим, как ще го направя.
2. От "Пътуващият проповедник" на Колдуел
— Трудничко ще ти бъде тука — каза Клей, след като помисли малко. — По тия места не е имало свестен проповедник от не знам колко години, може би от десетина. Последният, за когото си спомням, казваше, че бил направил всичко възможно, но нямало полза. Когато ни напусна, той каза, че хората били потънали твърде дълбоко, за да им се помогне изобщо на този свят.
— Колкото по-грешни са, толкова ми е по-приятно — каза Саймън, вдигна крака на оградата и се облегна на стола. — Дошъл съм да ви освободя от греховете, а щом почна нещо, винаги го завършвам.

* сн.: кепчър от "Мистериозният влак" /уит Джармуш пермишън, пърсънъли/

Няма коментари:

Публикуване на коментар