Фотографската свръхзадача

Златните мостове са радост за очите, но са рядко нефотогенични. Въпреки това, ако дебнеш внимателно, можеш да хванеш някои странни събития. А това би могло да е свръхзадачата на фотографията. А би могло и да не е.

На тази снимка виждаме малък кашалот излязъл на разходка. По принцип, майка му не го пуска сам и ако се вгледате в двата белега от сбиване с други кашалотчета, ще разберете, че е права, жената. Ениуей, особата изглежда доволна.

Тук хванах портативно крокодилче, излязло да пие вода. Някои считат, че на Витоша няма крокодили, но ето - има. Това са неверни твърдения, често наричани "beliefs", нещо като предразсъдъци. Аз например, бях чувал, че няма и мечки, но се оказа, че не е съвсем така - има музей.

Това е скален феномен. Нарича се "Окото" и представлява копие на едноименното рилско езеро, но е на Витоша. Предполагам, че ако всички гласуват за него по интернет, този обект би могъл да влезе в едно от седемтях чудеса на света. Пирамидите, Александрийския фар, Висящите семирамиди и Окото!

Последно, два таралежа излезли на разходка с детето.

Счупените прозорци

1.Всеки ден в болничния асансьор наблюдавам доказателства на теорията за счупените прозорци /Broken windows theory, 1982, J. Wilson, G. Kelling/. В началото имаше надпис: „Асансьорът е за 6 лица” и той стоя читав дълго, докато някакъв имбецил не добави единица, стана 16. След тази тънка шега, се отпуши верижна реакция. Появиха се надписи „за 16 задника”, „за 16 овце” и други куци импровизации на бг-литературния гений.

2. В оригиналния текст на Уилсън и Келинг се казва: „if a window in a building is broken and is left unrepaired, all the rest of the windows will soon be broken. http://www.manhattan-institute.org/pdf/_atlantic_monthly-broken_windows.pdf

Казано на психологически език - когато някъде има видими нарушения на нормите на поведение, това провокира хората да продължат да ги нарушават, при това и в други модалности.

3. Тази теория има и критики, но има и нелоши експериментални доказателства /серията ”Грьонингенски експерименти”/. При първия, на един паркинг за велосипеди /Холандия/ до големи магазини, имало знак, забраняващ рисуването по стените. Съответно, стените наоколо били чисти. Експериментаторите закачили на кормилото на всеки велосипед /77 броя/, листовка с текст: „Желаем ви щастливи празници” и лого на несъществуващ магазин за спортни стоки. Наоколо нямало кошче за боклук, затова, хората можели да постъпят по три начина: да хвърлят листчето на земята, да го закачат на чужд велосипед и да го вземат със себе си, за да го изхвърлят на подходящо място. Първите два варианта се разглеждали като нарушение на нормите, третият – не. Нарушителите били 33%. След това, повторили експеримента, като предварително нацапали стената с безобразни графити. Този път, некултурните били 69%, /висока статистическа значимост/. Значи: нарушението на забраната да се рисува по стените, провокира хората да нарушат и друга забрана – да си хвърляш боклука на улицата.

4. Тази теория има много интересни приложения и едно от тях е начина, по който американците се справят с престъпността в Ню Йорк през 80-те, но това е друга история.

* на снимката: в началото някой просто е хвърлил билетчето си на плочника.

7-ми септа

1. Чета, че Живков бил масов убиец, етц. Може и така да е, но за мен това е Простакът, появявал се в живота ми години наред, говорейки простотии на местния си партизански диалект. Да оставим, че ме наричаше и другар, този правешки интелектуалец! Е, то тогава кой ли не ме наричаше "другар". Аз обаче, си умирах за "другарю доктор". Някак си, са те уважили два пъти едномоментно, супер.

2. Всъщност, тошовизмът, бе аналог на сегашната чалга - тя може да ти изникне отвсякъде и да ти пее глупости за "пак ме боли" и "няма да ти дам", което обаче, е много по-търпимо от кафкианското: "Трябва другари, през тази петилетка да повишим качеството и ефективността".

3. Освен това, масовият убиец по-скоро е Вълко Червенков, защото лагерите на смъртта ги е организирал той, по почина на съветските другари. Онези хора измираха от студ, бачкане и глад, докато при нас - южна страна, аграрна, се е налагало да ги бият до смърт за да ги унищожат.

4. Абе да се застрелят всички тия тошовци, лайношовци и т.н. Самото им споменаване вече те омърсява, не съм ги споменавал и толкова.

* на снимката: социализъмът - прозорец към света.

Фрагменти - авг.

1. Oпитах се да сплаша девойките, че ако не слушат, ще си пусна брада като на Карл Маркс и ще ходя по кофите. Разбра се, че Маркс и брадата му не им говори нищо. Замислих се и повторих заканата със Зи Зи Топ. Пак нищо. Оказа се, че нямам образ с яка брада, с който да илюстрирам разговор с поколението 86 и нагоре. Кастро? Също не става.

2. "Интересно нещо е животът - с трагичен глас каза той - струва ти се, че това е пределът, по-лошо не може да стане. И вземе, че стане още по-отвратително".

Дъглас Адамс, приблизителен цитат от "Стопаджията"

3. Гледах по тв как един човек пред камерата направи 250 г салам от 50 г кайма. Всичко останало бяха пълнители, консерванти, овкусители, усилватели на вкуса, оцветители, ароматизатори. С получената субстанция той напълни една цилиндрична саламена форма и остана само да се направи термична обработка. Каза, че може да го направи и пушен, като го полее с някакво вещество. Ужасен ужас.

* на снимката: метафора за възраст

Землемерът

1. Очевидно, в съседният вход живее преподавател по геодезия, защото през лятото, пред блока всяка сутрин има група студенти, които ни мерят уличката. Засичат я отвсякъде, с теодолити, с някакви дълги планки, подвикват си, нагласят ги, абе луда я правят уличката. Малко пречат на колите да излизат от паркинга, малко променят маршрута на майките с количките. И разбира се, страшно се веселят.

2. Като ги видях за пръв път преди няколко години, силно се изплаших, защото знам - почнат ли да ти измерват нещо около блока - отиде инфраструктурата. Я градинката ще премахнат, я mall ще изникне на 5 метра от блока, я бензиностанция.

3. Сега съм спокоен - това са юзър-френдли студенти, провеждащи неразрушителни манипулации, т.е. упражнения. Доста удобно е - преподавателят си издремва лекият сутрешен сън в леглото, а глъчката отпред /"дай по-наляво, не така, не те виждам, бе ти тъп ли си, какво, хахаха"/,  го връща в младежките години, когато и той е ходел по разни интересни места да измерва нещо. Замъци, например.

4. Приятни сънища, преподавателю, землемерю К.

П. С. Разбрах, че било жена. Преподавателка. Приятни сънища, преподавателко, землемерке К.

* на снимката: един от първите теодолити на маите.

Родопите - четири такта импро

1. Родопите са гъсто населена планина. Отвсякъде щъкат човечета, с овчици, кравички и просто така. Като погледнеш околните хълмове с накацали по тях селца, виждаш, че баща и син Божкилови не са наивисти, а едни много качествени реалисти.

Това е помашкото село Света Петка. Как ли се чувства мюсюлманин живеещ в място посветено на важна християнска светица? Аз ако живеех в частта на Будапеща, наречена Буда, щях да съм горд.

 2. Какви хубави проблеми имат хората там! Например, да гонят конете от двора си. Два коня, двама истински другари, след като цял ден са щипали трева по поляните, нощем ходят по вилите, за да си получат десерта - вкусни рози и френско грозде. Възмутената вилна общественост прави импровизо-огради със сезал, който конете с удоволствие късат на малки части. Веднъж се срещнах очи в очи с тях. Гледаха ме любопитно и игриво, като едри кафяви хулиганчета, които знаеха, какво не

бива, а какво може.

Това тук е някакъв вид френско грозде, заснет да прилича на сълза. Сълза на невинна помакиня заради несбъднати желания, за сметка на спазена традиция:

"Не посмя младата Селие да каже на баща си, че обича друг. Той вече беше избрал подходящия жених - кривоглед наплюнчен инвалид, син на богат чорбаджия от съседното село. На дъртия патриарх - баща си, Селие не възрази". 

/Откъсът е от "Ръководство по митотворчество за малки народи", Simon & Shuster, NY, 1959/

3. Родопите са естетска планина, както казва Роси. Широките  поляни са с еротични форми.  В 6.30 сутринта те са привлекателни утроби пълни с гъста бяла консистенция, най-вероятно - мляко. Затичваш се да влезеш и да се напиеш, но това се оказва мъгла, която хитро те дистанцира. Ако се захласнеш прекалено, не може да не чуеш Трети Сутрешен Петел, който ти казва: "Свестявай се, келеш!", на непознат език. Изкукуригва сто и четири пъти по абсолютно идентичен начин. Явно не разчита да те спечели с разнообразие. Той те грабва със сериалност. Този Родопски Филип Глас. Хитрец. Споменах ли за естетизъм? Копеле, той е навсякъде!

4. Помакините зад сергиите с пирамидално наредени медове и сладка те подканят да им обърнеш внимание с доста двусмислени интонации. Изглежда става дума за изгубване в превода, защото знам, че не са такива хора. Бе точно те няма да те прелъстят. Пък и с този дрескод, ясно е, че са майстори в скриването на тялото. Един обърнат навътре ексхибиционизъм. 

Светът е създаден така, че медът и сладката да са плавно преливащи от съвсем светло жълто /акациевия/ до почти черно /боровинковото/.

Определени надежди

1. Когато чуя хората да казват, че някой или нещо не им оправдало надеждите, разбирам веднага какво се е случило. Тези хора са чакали извънземните. Неясно, но мощно усещане ги е накарало да спрат всякаква работа и да зяпнат захласнато нагоре в нетърпеливо очакване, зелените да дойдат да им оправдаят определени надежди. 

2. Алиенатите обаче, все не идват и не идват. Понякога наминават умерени гнусари, които изглеждат така, сякаш могат частично да ти оправдаят надеждите, но не. Постояват, хапват набързо и си тръгват. След това гледаш - изчезнала ти я вилица, я чаша.

3. А пък някои лабилни романтици, толкова искат да дойдат да им оправдаят надеждите, че направо изпадат в амок и губят всякаква критичност. Не издържайки на силната възбуда, те хващат случаен странник и го обявяват за човек, който ще им оправдае надеждите. Той, ако е навито копеле и с айкю над 70, разбира какво е станало, малко безчинства и като усети, че ще го такова... хванат, в някоя тъмна нощ изчезва в неизвестна посока.

4. И това продължава и досега. Добре бе хора, отидете в жк Надежда в София, вижте. "Иди и виж", както приканваха в оня филм.

* на снимката: римски мост