SocSci-Ошобошо-суицид-дрога

1. Понеже всички науки за човека се състоят от пет-шест въпроса и пет-шестстотин отговора, всеки има правото да си съставя собствени описания за това какво му се случва и собствени хипотези защо точно на него.

2. Понякога си мечтая, всичко, което ми се случи да си има съответен афоризъм-кодификация, изречен от някой всепризнат гуру. То сигурно си има, но аз откъде да ги знам всичките? Например, нещо ме е развълнувало и ми се допикава, и някой Ошобошо да е казал: "Емоцията е любов, а уринирането - раздяла" и аз като някой Пух, да си кажа: "О!" и малко след това: "Рум-тум-тум!" и съм готов. Това е категорическият ми императив. 

3. Като си мисля за самоубийците - да не би това да са хора, получили що годе ясни доказателства за съществуването на задгробен свят, при това - по-добър от този тук? И след като са придобили една такава увереност в бъдещето си /най-после!/, с лекота и без много замисляне, да прескачат чертата.

Ако обаче имаше прекалено ясни доказателства, например "научни", нямаше ли хората да направят пътека нататък? Я по-добре да си остане тайна, нещо, което е в областта на вярата и в светлинавтунелните разкази на хистерични фрикове в клинична смърт.

4. Това беше работната ми хипотеза защо се самоубиват хората /по един на всеки седем минути, според една статистика/. За наркоманиите, си имам още по-простичко обяснение, отвъд хипотезите: започваш да друсаш, защото толкова си си неинтересен и ти е скучно със себе си, че се налага да насилваш мозъка си да разнообрази поне малко материала. 

5. Този блог практически не се чете от психиатри и няма кой да ме заклейми, затова свободно си пускам глупостите.

* на сн.: В един магазин веднага разпознах разумен живот от Алдебаран, маскиран като четка за прах

Фокуси на комфорт

1. Като всеки по-затворен човек и аз живея в малък социален архипелаг, съставен от оазисчета на смисъл, в които прескачам - от едно на друго - скок-подскок, най-добре с кола, може и с градския, в краен случай - бързо пеша. Къде са ми кораловите баунтита? Където съм успял да си ги създам, там са.

Размерите са следните: малък - на работа, голям - вкъщи, малък - някоя изложба /не на откриването - опасно е!/, среден - концерт, малък - кинце, голям - театър, голям - грижливо подбрано гости и май съм готов.

2. Между атолите е Огромният океан от липсващ смисъл, който преодолявам със слушалки в ушите, за по-добра изолация от външния свят. Вчера батерията ми падна, докато бях в автобуса и веднага ми нахлу ледено арктическо течение - старец говореше на висок глас, с цел да включи и останалите. Три пъти изрече думата "трагедия", един път с прилагателно "социална". Неговата трагедия, в неговия архипелаг. Слушалките, дори да мълчат, все пак изолират, та не я чух. Достатъчно народни трибуни се опитват да ми перфорират мозъка /като отворя ФБ, хахахааааа, шегувам се!/, та и в рейса. Жаме. Сеншанжман, както казват в Марсель, Жонепаманжсисжур, както казва В-ов.

3. Е така се живее, то иначе край няма.

* Ето тука, на снимката - селфи - така изглеждах като ми бяха спрели слушалките!

Здравей, пържоло!

1. На път към Хисаря, спряхме на един Шел за да мушна две вредни баници /тесто/ с половинка вредна кола /кока/. Кафето също много им харесвам на бензиностанциите. На първо място ми е ОМВкафе, после Лукойлкафе, накрая Шелкафе. Вкусно ми е, явно слагат много глутамат и още някакви тежки елементи. Супите на ОМВ - прелест. Дълбокозамразени, с много консервант, траят месеци - чудно вкусни са ми и те.

2. До нас седнаха двама умерени местни мутрафони, бяха дошли с един от онези джипове Мерцедес, които наричат "дойче катафалкен". Пиеха някаква енергетична бълвоч в красиви зелени бутилчици и което ме уби - освен витамини, пишеше, че съдържа и колаген. Гледах охранените им червендалести ликове и си представях, как колагена фино опъва мрачните им физиономии, докарвайки ги до една небивала одухотвореност.

3. В Хисаря надлъж и нашир кръстосваха четвъртити рускини. Кралици на нискобюджетния туризъм, те преброждаха кичерийниците и нивга не излязоха с празни ръце. Две от тях седнаха до нас в кръчмата и в противовес на нашта цаца с бирка, си поръчаха по 50 коняк Плиска и пържола. Дълго уточняваха гарнитурата - келнерът беше от поколението, което не държи да чете Достоевски в оригинал, но все пак се разбраха. Асоциирах гнусно - представих си се свит в стомаха на едната рускиня. Отгоре ми се излива коняк Плиска. Аз, като всеки възпитан французин, очаквам и шоколад. Вместо това - гръм от ясно небе - здравей, пържоло! - пляс по главата. Какъв точно е този живот, месир?

* През нощта, около развалините имах мистично преживяване. На снимката съм го показал, колкото можал.

Екзорсизъм, избори, пица

1. Научавам от Slate, за съжаление твърде късно, че на пети т.м. в Рим е минала годишната конференция на екзорсистите. На нея, преподобният Цезар Трукуй /от Швейцария/, споделя неприятни преживявания на отиване, със Swissair. "Работата е там, мълви огорчения отец, че в самолета зад мен седяха две лесбийки. Много скоро, аз почувствах присъствието на Сатаната". Негово преподобие започнал интензивно да се моли наум, опитвайки се да изгони злия дух. Тогава, едната от жените демонично изръмжала и го ударила по главата с шоколад /в швейцарски самолет сме, можеше и с крава, недай си Боже/. Попитали екзорсиста как е усетил, че жената е обладана от Дявола.

"Ако някога сте чули ръмженето на дявола, никога няма да го забравите. Това е същото като с аромата на пица Маргарита - никога не се забравя". Чудя се, какво толкова Цезар е намерил в този модел пица, по-скоро бих препоръчал на височайшия "Бианко поло", но той си знае.

2. За аржентинеца, да ходи или да не ходи на избори е тъп въпрос. От 1914 г., гласуването там е задължително за всички граждани от 18 до 70 г. А ако не искаш? Има начини. Единият е, да се разболееш и да си извадиш медицинско. Другият, по-творчески начин, е да се отдалечиш на 500+ километра от избирателния си участък и да вземеш бележка от полицията, използвайки хитро съответния закон. Обикновено на избори в Аржентина гласуват около 80%. Ако някой не е гласувал и няма уважителна причина, глобата е около 60 долара.

* на сн.: Ловецът на пеперуди /фото: Черное озеро/

Поетизъм

1. Имам един много готин приятел в Бургас, който спомням си, ако надушеше, че майка му се кани да ходи на концерт на Недялко Йорданов /там пеят с един арменец/, моментално и даваше двайсет кинта, с условието да не ходи никъде. За тогава, това си бяха пари, както и за сега. Веднъж, обаче, тя го беше издебнала и отиде на поезията. Той разбра твърде късно, скара и се, известно време и се сърди, но на майка как да се сърдиш?

2. Към Недялко Йорданов съм неутрален, т.е. избягвам срещи с него, но към Тоника - ух! - пасивно-агресивен съм, както би казала една позната психоложка, понастоящем разсърдена. Особено обичам, като карам дълго из републиката и за да не заспя на някой завой, да пея тонически песни с измислени адхок текстове. Стилът го хващам лесно: "момче, здравей, бе - на пясъка ли си, къде си - налей ми нещо, де - как е хавата? - абе зле ли ти е, то и аз ще повърна - да не емигрира бе, к'во стана? - аз те срещнах, ама ти така се пудреше - или не ме позна ли? - вследствие бургаска вечер ли? - чаймалко, че вятър ме подгони по площада" etc.

Някои мои тоник-текстове са доста добри, макар и крайно черногледи. От бърнаута е, иначе съм позитивист - знам пози.

* на сн.: Костенец, непосредствено до водопада

Депресия, Челентано, Кеч 22, луфт в разбирателството ни

1. Учудващо е, колко много хора си мечтаят, вместо да погледнат към проблемите си психологически, да се опитват да ги редефинират като химически, т.е. да се натъпчат с лекарства. Става бързо, лесно и евтино. Не е задълго, но то пък и животът не е задълго. Това го приемам, дразни ме, когато подхождат така и към децата си. Посланието е: докторе, минете проблема като болест /най-често си умират за думата "депресия"/, натъпчете го с лекарства, че да мирясаме. Че иначе си ейбълмейч - ще трябва да се опитваме да си говорим с него.

2. Челентано казал на журналистите, че сегашният му образ е изцяло плод на естетичната хирургия. Попитали го, как е изглеждал преди. Той извадил и им показал снимка на Ален Делон.

3. Винаги, когато поискат да участвам в някаква налудна комисия или някакво полубезумно обсъждане с колеги, се опитвам да се скрия, но ако не мога, мобилизирам резоньорския си ресурс /прочее, доста мощен/ и попътно, за утешение, си спомням пасаж от "Параграфа". Ето този:

"Всъщност имаше много офицерски клубове, за построяването на които Йосарян не беше помагал, но той бе най-горд с клуба на Пианоза. Този клуб представляваше здрав и сложен паметник на неговата непоколебимост. Йосарян ни веднъж не отиде да помага, докато не го свършиха. След това ходеше често, тъй като много му харесваше голямата, хубава, проточена, покрита с шинди сграда. Беше действително великолепна постройка и Йосарян тръпнеше, дълбоко развълнуван от постижението, винаги щом го погледнеше и си помислеше, че не е взел никакво участие в този строеж".

4. И за един весел уикенд, реплика на спортния ни министър от колекцията ми:

"Моля ви много мъжки да слушате и онова, което ви взривява, защото то мен не ме взривява, но мен ме притиска и затова е луфтът в разбирателството ни." /от 15.05.2014/

* снимка: Ян Саудек "Читател на Достоевски" /2000/

Тагването, Кафка, etc.

1. Както разбирам, тагването /добре де, чекинването/ е измислено за да покажеш чрез смартфона си, някои неща на другите. Например, че докато те се тъпчат в 204 за да се приберат домани /вкъщи, итал./, ти, като един извънреден финяга, замислено се разхождаш из готическия квартал на Барселона и се опитваш да си припомниш, кои сексуални грехове се опрощаваха с бичуване, според канона на Буркхард, а кои - само с пост и молитва. И все такива:
- Х в 17.30 беше в Бари;
- Y в 18.30 беше в Бурано;
- Z в 19.30 кацна на Шарлероа;

2. Завиждам им, няма да крия. А нямаше ли да е много по-интересно, приятелите ми да се тагват така:
- в 17.30 X беше в изоставена уранова мина на о-в Корсика,
- в 18.30 Y беше в кашерна кланица в Петах Тиква - Израел,
- в 23.40 Z беше в старото вуду-гробище на Хезълхърст-Мисисипи.
Ама пък, с такива приятели лесно ли щеше да ми е? За завиждане ли щях да съм?

3. Един циганин е откраднал маратонки, хванали са го, съответно, бива съден. Делата се отлагат непрекъснато - постоянно не се явява ту обвиняем, ту свидетел, ту адвокат болен. Експертите обаче се явяват винаги - психиатър, невролог и УНГ прекъсват работа, отиват в съда, изчакват съдията да отложи делото и пак се връщат по работните си места, да си продължат. За явяването им, на експертите се присъжда по 20 кинта хонорар, които те не могат да вземат, защото ще забогатеят и ще почнат да вършат глупости, а и защото трябва да се поддържа държавата, иначе как. При неявяване, има реална възможност съдът да глоби всеки от тях по около 100 кинта /плащаш си ги от джоба/.
4. Виждаме една перфектно работеща кафкианска структура. Нито капка възмущение, не мрънкам, просто се кефя. Освен това: те на мен кафка и аз на тях кафка. Е, те са по-силни,  съответно, аз получавам повече кафка, знам.
5. Последното изречение в "Процесът". Не е ли време да го научите вече:
"- Като куче! - каза той така, като че ли този позор щеше да го надживее".

* на сн.: желирано блато в Южния парк