Травестията в обичаите

1. Oткривам поне три неща, по които се различаваме от албанците - преобладаващата религия, вендетата и бурнешите. В първите две няма кой знае какви предизвикателства. Само ще спомена, че заради вендетата, около 10 000 албанци никога не излизат от къщи, защото ще бъдат убити. Правилата, според които живеят селските общности в Албания /"Канун"/ повеляват това да става само извън дома им.

2. Бурнешите са момичета, които по параграф 88 на Кануна, могат да бъдат признати за синове, ако в семейството няма момчета, които да станат наследници. В този случай, дъщерята поема обет за целомъдрие и безбрачие до края на живота си и става глава на семейството.

3. Бурнешите се обличат като мъже, получават равни права с тях /което за албанките не е така/ и се държат като такива. Счита се, че броят им е около 5-6 хиляди. Снимките са на Джил Петерс, от 2012 г.

http://www.jillpetersphotography.com/swornvirginsofalbania

 

4. Има и друг аналог на такъв тип трансвестия - в Афганистан и Пакистан. Нарича се "бача-пош". По същия начин, когато в семейството няма момче, преобличат една от дъщерите, делегират и мъжки права, и така до пълнолетие, когато си възвръща пола.

При връщането в момичешки облик, бача-пош изпитват сериозни адаптационни проблеми, най-вече заради внезапното силно орязване на свободите, които са имали досега.

5. Има и обратна традиция - фаафафините на о-в Самоа /fa'afafine/. Когато в семейството има само момчета, едно от тях се възпитава като момиче, за да помага на майката в домакинството. Тези хора си остават трансвестити за цял живот, но обществото се отнася към тях нормално, приемайки ги като трети пол - няма съспенс и те са добре адаптирани.

Книгите

1. В "Черният ангел" на Насим Талеб има интересно наблюдение. Авторът счита, че когато си участник в значимо негативно събитие, винаги ти се струва, че то ще е кратко и всеки момент ще свърши, независимо колко вече е продължило. Обратно, страничният наблюдател, особено, ако е журналист /т.е. хронист/ винаги имал усещане, че събитието ще продължава неопределено дълго. Талеб дава пример с многобройните ливански войни, на които е бил пряк свидетел.

2. В "Къщата на халифа" авторът Тахир Шах постоянно се чуди, как в главата на мароканците се съчетават смесената реалност, в която джиновете управляват целия им живот, с необходимостта все пак да свършиш и някоя работа. Всъщност, Шах се опитва да разреши постоянния конфликт между западняшкия си рационализъм, /в който също е бъкано с джинове, но за тях се използва думата - "несъзнавано" и за нея се говори само в специализирани ситуации/ и "дивата мисъл" /Леви-Строс/ на местните.

3. В "Мордовският сукман" /"Мордовский сарафан"/ на Бунин срещнах описана табуирана в класическата литература ситуация, в която героят изпитва забранено привличане към бременна жена, която пък се държи забранено - открито седуктивно. Разказчето е кратко, в обичайния Бунински стил - прекрасно дозирано съчетание между преки до нетърпимост и завуалирани, но без суетност описания на човешки поведения.

4. В "Адоб-Фотошоп CS5 за фотографи", единият от авторите - Д. Шеве, който е от екипа създал софта, много интересно, отвътре разказва за различни техники на обработка, попътно споменавайки как им е хрумнало да разработят дадена функция.

Някак си намерих косвено потвърждение на хипотезата ми, че Фотошоп е нещо като изкуствен интелект, доколкото напомня невронна мрежа. Различни хора работят в различни насоки, след което всичко това се комбинира. Оттук нататък, става нещо покъртително - софтът започва да живее собствен живот. Потребителите откриват комбинации, които авторите нито са очаквали, нито са имали предвид да включват. Друг интересен момент - програмата е толкова мощна и всеобхватна, че повлиява визуалните стандарти на хората и съответно насочва художниците към конструиране на една нова - фотошоп-естетика. Ефектът е, че като видим плакат с красива актриса, си казваме - "даа, здравата са поработили с Фотошопа". В повечето случаи - без никакви преки доказателства - чувствата ни го подсказват.

* на сн.: фрагмент от машина за чистене на улиците

Електроника и сън

1. Не е било досега, насън някой електронен механизъм да ми работи както трябва. Сънувам например, че трябва да позвъня по мобилния - как пък не! Изведнъж той се е превърнал в нелогична машинка със странни менюта, копчетата, клавишите изобщо не са там където трябва, не могат да се натискат, указателят не ми излиза, вместо това на дисплея се появяват някакви реклами, не мога и да го рестартирам - няма откъде.

2. По същия начин заживяват свой собствен живот и фотоапаратите ми. Да оставим настрана, че като отида на някое изключително красиво място /за насън говоря, нали така/ и залезът му, и всичкото му наред, разбирам, че съм забравил камерата вкъщи. От известно време имам известен напредък -  вече успявам да я взема със себе си, но полза никаква - апаратът се е променил по странен начин. Визьорът се е махнал от обичайното си място, пада голямо търсене, откривам поне три прозорчета, които напомнят визьор, обективът, ако това е той, снима не пред себе си, а вдясно, изобщо не мога да натисна спусъка, /най-често той си е на мястото, но не помръдва/, а за някакви настройки да не говорим - на дисплея излиза едно екзотично меню, на което нищо не му разбирам. "Баси модела съм си купил!", мисля си през цялото време и се гневя много.

3. Дори обикновен часовник спира да ми върши работа насън. Да оставим теориите за първичен процес или пък съноподобните часовникови визии на Дали, не, нищо такова. Стои си на ръката ми, изглежда нормално /е, леко променен е, разбира се/, но показва такива глупости, явно в друга числова система, че по никакъв начин не мога да преведа това в обичайните шейсетинкови временца.

4. Всичко това е много жалко, защото, след като прекарвам близо 1/3 от живота си в сън, желателно е и там нещата ми да вървят, и да свършвам нещо полезно, но ето как са го направили - да не става. Т.е. нервната ми система казва - спи сега, а аз ще те позабавлявам малко. Еми, щом трябва.

* на сн.: стъклен Буда на меден фон

Чалга и красота

1. Борба с чалгата? Защо? Искате да отнемете стремежа към красота на завидно висок процент българи? Та нима изпълнителките не са едни много красиви жени? Те да не са с лоши фигури? Или със съвсееем малки гърди, като ухапвания от отровна бразилска пчела? Абе не, не са. Точно обратното. Може би някой наистина вярва, че ако чалгата по вълшебен начин изчезне от битието, тези хора ще започнат да слушат джаз, Луиджи Ноно и по-рядко Арво Пярт? Ей с'а.

3. Пуристите си мечтаят за спиране, забрана, а в някои случаи и разстрел на по-изявени изпълнители. Простото системно мислене ни насочва към две пагубни последствия: 

а) ако изчезне чалгата, автоматично ще се появи неин еквивалент и къде са гаранциите, че той няма да е по-зловещ?

б) пълното и спиране, ще е нещо като това изведнъж да изчезнат наркотиците. Веднага ще измислят заместител, защото хората искат какво? Да избягат от тъпата си реалност, това искат. Така че, борбата с чалгата /ако няма по-полезно занимание/ трябва да е мека, без да се стига до победа.

4. Поради това, насилие трябва да се прилага рядко, само към конкретни изпълнители и то не с изтезания и кремиране, а с просвещение. Един прост пример: чалга-полицията хваща Азис и го заточава на остров Св. Иван за две години, през което време, водещи интелектуалци /и чуждестранни също - Леми Килмистър, Фредерик Бегбеде, етц./ го обучават в различни области на световната култура - история на изкуствата, теория на музиката, пиано, саксофон, композиция, малка пластика, класически балет, приложни изкуства, етц.

5. И тогава, един прекрасен ден като умре /от естествена смърт!/, некрологът му ще завършва с думите:

"Азис беше един от водещите музиканти-новатори на хард-бопа и фри джаза, проявяваше интерес към електронната музика, култивираше кул-саунда и техниките на модалната импровизация, с елементи на атонализъм и додекафония, експериментираше в областта на афро-джаза".

6. Цитатът е от некролога на Доналд Бърд, силен джаз-тромпетист, починал наскоро.

* на сн.: барбарон.бг

Деца на любовта

1. Една картичка от 1931 г. от колекцията ми. Изобразен е някой си Жак Кателен. От интернет научаваме, че това е френски актьор /Jaque Catelain, 1897-1965/ от нямото и звуковото кино, но и художник, музикант, сценарист, журналист. Предполагам, че е красив, гледа със задължителния за епохата хипнотичен поглед, в ръката си държи нещо, неопределимо.

2. Отзад, с красив женски почерк е написано:

Др. приятелю,

Ето, че най-после се обаждамъ и на тебъ.

Вярвамъ, че ще бъда извенена, но все пакъ

моля за прошка. Знаешъ като се видях с "половинката" забравихъ вас. А вий тамъ

какъ прекарвате? - Сигурно добре, не се и съмнявамъ.

Поздрави "половинката" си и Косю.

Приветъ от "мътния" и "бялъ" Дунавъ.

8.IX.931 г.

Тана

P.S. Чакамъ за отговоръ, при мисълта, че ще ми пишешъ картичка съ твоя излетъ.....

Съща

3. Един текст изпълнен с трепет. Мисля си, че това са двама бивши влюбени. Текстът е топъл и интимен, но и достатъчно отстранен за да не възникват подозрения, ако го погледнат чужди очи.

"Като се видях с "половинката" забравихъ вас" е чиста лъжа и по-скоро ни казва "като се видях с половинката и се опитах да забравя за нас". От това твърдение лъха тъга.

В "сигурно добре, не се и съмнявамъ" освен добронамереност, сякаш виждам лек сарказъм или някакво припомняне за обща тайна. Нещо като: "Колко добре си прекарвахме с теб..."

Постскриптумът е екстатичен. Там чувствата пробиват защитата на учтивостта и съдържанието става опасно. Тана не е издържала, как иначе да си го обясня?

"При мисълта, че ще ми пишешъ картичка съ твоя излетъ....."

Малко неясна ми е думата "излет". Ако тя е имала предвид "изглед", нима допуска, че той ще е толкова смел да и изпрати свой портрет? И да събуди потаените и чувства и защо е всичко това? Или пък, той е някъде на екскурзия с половинката си и Тана очаква картичка-отговор оттам, както го изисква доброто възпитание?

А това многоточие накрая? Сложила е пет точки! Какво е незавършеното? Нима не е завършило?

4. Картичката е от 1931 г., а последния филм преди тази дата с Жак Кателен е от 1930г. Нарича се "Деца на любовта".

Хамлет и старейшините

1. В "Как да говорим за книги, които не сме чели" на Пиер Байяр е описана американска антроположка, която твърди, че Шекспир, доколкото разглежда универсални човешки проблеми е разбираем за всички хора по света, стига да им бъде разказан по подходящ начин, с местни реалии и проч. фокуси. За да докаже тезата си, тя се внедрила в африканското племе тиви, в което била добре приета, защото се познавали отпреди. Настанили я в колибата на един от старейшините и я оставили на спокойствие.

2. Тя много искала да участва в социалния живот и да изучава обичаите на племето, но мъжете по цял ден пиели бира и си говорели, вместо да изтанцуват нещо ритуално около огъня. За да не умре от скука, антроположката си четяла единствената книга, която носела - "Хамлет". Тивите се впечатлили, че жената през цялото време чете една и съща книга и заинтригувани, я помолили да им разкаже каква е аджеба тази толкова интересна история.

3. Проблемите започнали почти веднага, след като госпожата им описала как една нощ, трима мъже на пост, виждат мъртвия си вожд да идва към тях. Ето записа:

- "Той защо вече не им е вожд?

- Умрял е - затова са объркани и уплашени като го виждат.

- Невъзможно - отсече един от старейшините и подаде лулата на съседа си, който го прекъсна.

- Разбира се, това не е бил мъртвият вожд - рече той, преди да дръпне от лулата - това е било знамение, изпратено от някой магьосник. Давай нататък.

4. Жената продължава - Хорацио пита стария вожд какво да направи, за да намери призракът му покой, но той мълчи. Тогава решават синът на вожда - Хамлет, да се заеме с тази работа. Отново силна изненада сред мъжете.

"Старейшините замърмориха възбудено. Подобни проблеми се решавали от вождовете и старейшините. Нищо хубаво, не можело да се очаква, когато се действа зад гърба на вожда. Ясно било, че Хорацио не е човек, който разбира как стоят нещата в действителност".

5. При следващия въпрос - "бащата на Хамлет и Клавдий от една и съща майка ли са?", /нещо фундаментално за тивите/, изследователката споделя: "Въпросът не можа да стигне до съзнанието ми, толкова бях потресена и объркана - един от най-важните елементи на Хамлет бе свален от дневен ред. Доста неясно отговорих, че може би са имали една майка, но че не съм сигурна - историята не казва нищо по въпроса. Старият вожд ми каза сериозно, че тези подробности за произхода били основното и като се върна вкъщи, непременно трябва да разпитам нашите старейшини за това."

6. По-нататък, стигат до Гертруда, майката на Хамлет. Нещата тръгват още по-зле.

"Хамлет бил много тъжен, че майка му се омъжила повторно така бързо. Обичаят при нас е вдовицата да не взима друг съпруг, преди да са изминали две години в траур.

- Две години! - възкликна съпругата на стария вожд /тя също дошла да слуша историята/ - това е прекалено дълго. Кой ще ти оре нивата през времето, когато нямаш съпруг?

- Хамлет - отвърнах аз, без да се замислям.

Никой не изглеждаше убеден, а аз не настоях."

7. По-нататък, антроположката изпитва нарастващи трудности опитвайки се да обясни на тивите, за изключителното място, което заемат призраците в пиесата на Шекспир и в обществото откъдето тя идва.

"Реших да прескоча монолога. Дори и да си мислеха, че Клавдий е постъпил правилно, като се е оженил за вдовицата на брат си, оставаше мотивът за отровата и знаех, че те няма да одобрят братоубийството. Продължих с повече надежда:

- В тази нощ, Хамлет застанал на пост с тримата, които вече бяха срещали мъртвия му баща. И той се появил отново. Другите пак се уплашили, но Хамлет го последвал. Когато останали насаме, умрелият взел думата...

- Знаменията не могат да говорят - каза тържествуващо старият вожд.

- Той не е бил знамение. Това бил наистина мъртвият баща на Хамлет. Ето това, ние наричаме призрак."

8. "Употребих английската дума "ghost", понеже за разлика от много съседни племена, тези хора не вярваха по никакъв начин в оцеляването на личността след смъртта.

- Какво е това призрак? Видение ли е?

- Не, призрак е някой, който е умрял, но се разхожда и може да говори. Можеш да го чуеш и да го видиш, но не можеш да го пипнеш.

Те отбелязаха веднага:

- Можеш да пипнеш зомбито.

- Не, не! Това не е бил труп, който магьосниците съживяват, за да го принесат в жертва и да го изядат. Никой не е направлявал стъпките на бащата на Хамлет - той си вървял сам.

9. Това обаче, не оправи нищо, защото тивите са по-рационални от англосаксонците и не приемат идеята за мъртви, които се разхождат.

- "Мъртвите не могат да вървят! - запротестира в един глас моята публика. Съгласих се на компромис:

- Призракът е сянката на мъртвия.

Но те пак възразиха:

- Мъртвите нямат сянка.

- Е добре, казах сухо - в моята страна имат.

10. Старият вожд обузда надигналото се недоволство и ме погледна одобрително с онзи престорено-вежлив вид, който те приемат пред младите невежи суеверници:

- Без съмнение, в твоята страна мъртвите могат да вървят и без да са зомбита.

После извади от дъното на торбата си парче изсъхнал орех от кхат, отхапа единия край за да покаже, че не е отровен и ми подаде останалото, в знак на помирение.

11. Есето завършва така:

"Някой ден, заключи старият човек придърпвайки наметалото си, ти трябва да ни разкажеш още истории от твоята страна. Ние, възрастните, ще ти обясним истинското им значение, така че, когато се върнеш в твоите земи, вашите старейшини, ще видят, че ти не си си губила времето в пущинака, а си била сред тези, които познават нещата и които са ти дали мъдрост."

Подробно за приключенията на Хамлет при тивите в оригиналния текст на Лаура Боънън "Shakespeare in the Bush" тук.

Снимки, които са ме впечатлили

1. Таралеж, както са го видяли през 1774 г. /"Natural history", A. Saba/. Доста е антропоморфен.

2. Хубава картина: "Негър-блусар все пак продава душата си на дявола" /худ. Mr. Scratch/

3. Плакат за пиесата "Последната сесия на Фройд", играна в малък чикагски театър. Сюжет - в края на живота си, Фройд се среща със загадъчен пациент и разговаря за смисъла на живота и т.н. Някои изследователи, считат, че това е бил писателят и учен К. С. Луис /"Хрониките на Нарния"/. В пиесата, отявленият атеист Фройд беседва за смисъла с дълбоко религиозния Луис.

4. Камчатска мечка с фризура. На гости ли ще ходи, не знам. И тя е усетила, че красотата е велика сила.
/сн.: И. Шпильонок, shpilenok.livejournal.com/

5. Венецуела, гробище в Каракас. Статуи на умрели бандити. Хората идват да им се поклонят, за да получат късмет и защита от живите бандити. На статуите им се слага да пушат и да пийнат нещо. /сн.: Иван Варламов/

6. Станция на метрото в Лисабон. Вляво - Егаш Муниш - създателят на метода префронтална левкотомия

7. Улица в Мюнхен, акварел. худ.: А. Хитлер

8. Дизайнерски танк на фирмата Волво. Не е използван в бойни действия.

Бояна и гендерното и любопитство

1. Дъщеря ми Бояна, като беше малка, предизвикваше тревожни размисли в семейството с увлечението си по някои чисто мъжки атрибути - прашки, пистолети, коли. Политиката ми на минимална намеса, позволи на детето да си организира нелоша колекция от прашки. Имаше си любима - бойна, както и няколко по-малки, бих казал - сувенирни.

2. Баба и Доротея, загрижена за гендерния идентитет на момичето, криеше прашките, слагайки ги нависоко, а на нивото на очите и разпръскваше небрежно кукли, сюрреалистични бебенца с ванички и други, по-подходящи играчки. Невинното дете обикновено успяваше с лъвски скок да си набави част от арсенала, след което предпочиташе да се качи на кварталното дърво, заедно с приятелката си Слава и отвисоко да наблюдават живота на местните. Обикновено оттам я сваляхме за обяд и други тихи занимания, предназначени за възпитани деца.

3. След прашките, за най-смислен подарък, Бояна считаше пистолетите. Притежаваше различни модели - големи, реалистични патлаци без възможност да поразиш врага - само за престиж и по-малки, стрелящи с пластмасови топчета. Очевидно е, че последните се ценяха най-високо. Нямам ясен спомен дали се е включвала в групите на кварталните стрелци или е била самотен килър, но като знам, че не се бои от разнообразието, сигурно е членувала във всички подобни структури.

4. Разбира се, голямата и мечта беше радиоуправляема кола, но преди масовизацията на китайските играчки, това беше непосилен разход за младо семейство. За старо - също. Все пак, в един момент инвестирахме в автомобилното играчкостроене и Бояна получи голям китайски червен автомобил с кабел и пулт. Тъй като вкъщи винаги е имало дребни кучешки породи, лесно свикнахме да прескачаме и неживия екземпляр, виещ и светещ под краката ни.

5. Доколкото влечението и към колите се задържа, тайно си мечтаех тя да стане автомонтьорка и да ми оправя Ладата, замествайки баща ми, чиято специалност "корабна механика" все пак го беше отдалечила от стандартните двигатели с вътрешно горене. Той обикновено поправяше мотора, но попътно разваляше нещо друго, по-дребно. Така, някои по-фини функции на колата /чистачки, габаритни светлини/ постепенно отпадаха, за сметка на главната - весели дискомфортни експедиции към неизвестното.

6. Е добре де, Бояна избра по-оригинален път към автомобилите - да им се любува и да ги кара. Мисля, че това е мъдро решение.

* на сн.: 1993 г. Бояна с баща си, спокойно обсъждат гендерни въпроси.

Януари - фрагм.

1. В племената обитаващи планинските области на Зап. Нова Гвинея, за една жена сега дават около 10 прасета. Това е средна цена, отчетена е инфлацията. Преди няколко години една жена е струвала между пет и осем прасета. Изследователите отбелязват, че броят на съпругите и броят на прасетата е статусен символ и затова, всеки, който иска племето да го смята за смислен човек, трябва да има поне една жена, за обезпечаване на трите принципиално важни дейности: децата, градината, прасетата. Който иска да има повече съпруги, трябва просто да намери достатъчно прасета. Например, той може бързичко да разпродаде повечко дъщери. За тях ще получи прасета, които пък, ще може да инвестира в нови жени. Те, от своя страна ще му народят още момиченца, което означава и още прасета. Не е никак сложно - по Адам Смит е.

2. Латински за ежедневието

• Juxta stationem hanc commorare, quaeso - Спрете на спирката, моля.
• Quo vadis, cinaede! - Къде бе, педал!
• Da mihi sis bubulae frustum assae, terrapoma in modo Gallico fricta, ac quassum lactatum coagulatum crassum. - Дайте ми хамбургер, пържени картофи и млечен шейк. 
• Vocatus tuus multum nobis interest. - Вашето обаждане е много важно за нас.
• Bracae tuae aperiuntur. - Разкопчан ти е ципът.
• Heus, hic nos omnes in ordine sumus! - Ей, всички сме на опашката!

* на сн.: на излизане от земните недра. Толкова е прекрасно и графично в метрото!

Джанго - таралянго

1. Гледах последният на Тарантино - Обезвериженият Джанго. Наистина, държи те до края, но след това имаш странното усещане, че са ти напълнили главата с памук и мозъкът ти генерира мисли, но са някак приглушени, заради изолацията.

2. Ди Каприо бил направил блестяща роля? Ама тя не е нова, folks - с външността си на красиво момиче да възбужда латентния хомосексуализъм на дамите от нула до сто. Това не е малко, но не е всичко.

3. И както си мислех, разбрах какво не ми достига. Пичът се е отказал да пише диалози. Действието е толкова много, че не остава време за думите. Очевидно жанрът го изисква - екшън си е. А аз си искам безумните диалози от  "Пълп фикшън".

Ето,  Кристофър Уокън посещава семейството на загиналия си във Виетнам другар:

"Той знаеше, че ако тия с дръпнатите очи намерят часовника у него, ще му го конфискуват. Но баща ти считаше, че този часовник ти принадлежи. И той не искаше, тези твари да пипат с мръсните си лапи, нещо, което принадлежи на сина му. Затова, той намери сигурно място, където да го скрие - в задника си. Пет дълги години той го носеше там. Но после умря от дизентерия. А часовникът предаде на мен. И аз крих това ъгловато парче метал в своя задник още две години. И сега, след седем години, аз се върнах вкъщи при семейството си. И сега, млади човече, предавам този часовник на теб."

4. Ако ми се гледат такива филми, /сполучливо наречени "revenge porn"/, но с любимите ми налудни разговори, минавам на Коените братя. Извън това, паркирам на Джармуш. Да не ми е зле?

на сн.:  Кристофър Уокън предава заветния часовник. На Борко Колев благодаря за корекцията.

История с Хамсун

1. Като гимназисти, с приятеля ми И., случайно напипахме пълното издание на Кнут Хамсун на български - 12 тома, датирани хиляда деветстотин двайсет и някоя година. Зарадвахме се много - той клетникът забранен след 1944, защото се бил кефел на фашистите като окупирали Норвегия и т.н.

2. При тези обстоятелства, за нас беше очевидно, че трябва да намерим пари, да си го купим, да го прочетем и да видим какви забранени ги е писал.

3. Книгите бяха в лошо състояние, с меки корици, вързани с канап. Това беше в онази антикварна книжарница на Витошка - тесен коридор между две сгради и в дъното къщичка - самата книжарничка. 

4. Малко ни беше шубе поради две причини, романтична: подозирахме, че някой от Службите следи кой ще си купи точно този автор и след това ще шибат нас и родителите ни и по-малко романтична:  страхувах се да се появявам там, защото година-две преди това с един друг приятел - С., си купихме оттам без да ни видят "Симба" на Петър Бобев и книжарят /възрастен, сръдлив човек/, би могъл да ме разпознае.

5. И. пръв намери 20 кинта /приблизително/ и си ги взе, с обещанието, че ще дава да ги чета. Започна ги и каза, че това е нещо ужасно, такова мрачно-прелестно нещо не бил чел. И откъде да е чел, нали тогава пускахме сълза на лимоновите резанки /именно "резанки" пишеше на кутията/ на Селинджър, Фитцджералд, "To kill the mockingbird", "Нагоре по стълбата, която..."/ etc.

6. Дойде ми редът и започнах с "Глад". Веднага усетих, че това е правилния човек. Ужас, не е за разказване. Безжалостен. Великолепен.

7. А скоро си говорихме с Н., как току що се е опитал да прочете отново "Златният храм" на Голдмън и спрял навреме, за да не се изповръща. А "Глад" си се чете и сега, оо, чете се отлично!

* на сн.: Кнут Хамсун /1859 - 1952/

Виетнамецът

1. През 90-те, в един китайски ресторант в София работел виетнамец. Той вършел черната работа. Оказва се, че китайците презират виетнамците и ги смятат за глупави и лениви. Знаем, че всяка нация си има друга нация-жертва /или малцинство/, върху която проектира своите страхове, комплекси, етц.

2. По типа на самосбъдващите се пророчества или по друг механизъм, виетнамецът се държал точно така, както изисквали от него - по цели дни спял в склада, върху чували с кълнове или с черни китайски гъби, няма значение. Също така, той не ебавал да учи български /както и китайски и романски езици/. За добро или за лошо, все пак знаел две славянски речеви форми, с които вече десетина години се оправял чудесно, при едно скромно ниво на претенции. Виетнамецът знаел думата: "Здрасти" и фонемата-възглас: "Ееееейй!", която произнасял със силно подигравателни, скептично-възходящи интонации, т. е. - така, както я е чул от местните мошеници и чейнджаджии.

3. Били годините, в които организираната престъпност разцъфтявала като триста хиляди юлски мака. Във връзка с това, собственикът на ресторанта плащал на локална мафиотска структура, да го пази от други подобни структури. Неочаквано за китайския труженик, настъпила реструктуризация /едни мафиоти изтребили други/ и в ресторанта дошли пратеници на новите бандити, за да предоговорират условията на рекета. Изплашените, но мъдри китайци се изпокрили, а виетнамецът си спял в уютния склад и не усетил опасността.

4. Суровите момчета не мернали никакъв персонал и директно попаднали на виетнамеца. Събудили го със зловещ въпрос къде са другите китайци /тънките дистинкции на азиатския фенотип им убягвали/, но той запазил хладнокръвие и подобно виетнамски Левски, няколко пъти сърдечно ги поздравил с дума номер едно от лексикона си /"здрасти"/. Това малко изнервило бичетата и те му казали: "Ей с'а те убихме!", на което той им пуснал втората си фонема-възглас, като се постарал да интонира изключително богато. Те мигновено го набили и пак го попитали къде са другите. Той пак реагирал с гореспоменатата фонема и те, убедени, че келеша им се подиграва, продължили да го бият. След като това се повторило няколко пъти, виетнамецът, заподозрял, че нещо в тази дума ги подтиква към нетолерантно отношение към него и решил да мине към първата. Работната му хипотеза била, че тя е може би по-малко натоварена с негативни конотации.

5. И наистина, боят престанал, антропоидите просто решили, че са попаднали на луд китаец и повече не го докоснали. Така виетнамецът, наследник на древна, хилядолетна култура, успял да надхитри враговете си.

* на сн.: бамбукови кълнове на фона на звездния безкрай

Странни мечти

1. Понякога получавам  силен импулс да съм куче-водач на тъжна, сляпа девойка. Но това е невъзможно - женен съм, каква девойка! Но как искам да съм куче и да им помагам!

2. Друг път си мечтая да съм военен летец. Защо военен? За да мога да се катапултирам. Седя си ей така в кабината, чета си нашумяла книжка и хоп - катапултирам. После сигурно ще ме глобят, ще трябва да плащам самолета и т.н.

3. Близко до това е и мечтата ми да реша сложно диференциално уравнение /с прекъсната функция, най-добре/ и след това, да приземя  Боинг 747NG с пътниците на летище Варна. Гледах доста клипове в Ютуб как се управлява именно този модел на Боинг. Общо взето, всичко сам си прави, но аз се научих да го приземявам и ръчно.

4. Или пък, искам да се кача на един доста скъп джип /Волво предполагам не е евтин/ и с все сила да се забия в някаква стена. На мен нищо ми няма, а джипът - целия сплескан. И после да застана до него и да му кажа: "Умри, куче!" /на джипа/.

5. Сега - връщаме се към външната реалност. Отсреща, до мола има едни трима улични музиканти. Свирят толкова кофти, че искам да ги убия. Реших и как - с отровена двулевка. Отивам, усмихвам им се /демек - "браво момчета!"/ и им пускам в шапката отровена банкнота от 2 лева. Накрая, те си преброяват парите и пипват отровената двулевка, и умират на стълбите на подлеза. Напомня отношенията между Борджиите.

Нови ръжди

Новата ми колекция ръжди

Странни открития в Жарден дьо Борис

1. Хипопотам закусва с костенурка

2. Лаокооново дърво

3. Драконови зъби

4. Срам и болка

5. Змии напредват

6. Психеделични дървета

7. Въртележка дава измамен пример за свобода

8. Змия се вие - извива, в зимния период

Две бръснарски истории

1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/

.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.

- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.

Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.

- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 

Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".

След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.

Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:

- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?

- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.

Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.

2. Гогол:  "Нос"

Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ

Идеи за снимане на изкуство

Снимах съвременно изкуство вчера. Един вятър като беше излязъл! Накриви ми шапката.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

Хистърито ми

1. Внезапно си спомних, че преди около година, си бях изтеглил и гледах норвежки филм, от онези, които едва ги изтрайваш и адски ти харесват едновременно. Интересно усещане е - струва ти се, че в него има нещо важно, заради което не бива да го зарязваш по средата и с мааалко насилие го доглеждаш.

2. И като си спомних за него, силно ми се прииска да го гледам пак. Не помнех заглавието, не помнех и сюжета, в главата ми бяха останали само цветни петна, чувството на мрачно привличане и откъслечни сцени. Датирах го към 90-те, но може и да беше по-стар. Как да го изчисля и да го изтегля отново? Имаше много сняг, студ и дискомфорт, някакъв човек караше парен локомотив из снежната пустош, после спря на някаква гара или станция, влезе в едно помещение с горяща печка, вътре - паноптикум от фрикове, диалог почти никакъв, може би имаше и някаква жена. Абе артхаус, както си му е редът - крив, та дрънка.

3. Започнах издирването. Пиша в Гугъл "Норвегия, филм, сняг, влак". По разбираеми причини опитвам на руски и английски. Излизат ред заглавия на филми, повечето рекламни и туристически. Появява се и един руски торент, със списък на поне сто норвежки филма. Заглавията не ми говорят нищо, но едно от тях -  "Машинистът" изглежда подозрително. Изтеглям, гледам. Не е това. Интересен и странен, но не е това.

4. Започвам да се съмнявам: дали не е бил финландски? Там Аки, Каки, Аурисмаки и т.н.? Не знам. Дъщеря ми предполага, че съм сънувал. Твърде е възможно - усещането е като за сън, но не един хубав филм оставя след себе си усещане, че си сънувал. После ме съветва да видя в IMDВ. Там излизат около 80 заглавия, повечето на норвежки. Преглеждам ги, но като стигам до "Frimerket og fyret", се отказвам.

5. Добре де, сигурно така и трябва, мисля си. Веднъж си го гледал, стига ти толкова. Нека ти остане като блян. Така е подреден светът. И все пак, ако някой се сети за такъв филм нека ми съобщи незабавно.

* на сн.: усещане за филм