Странни обекти

Манастирска чешма, подарък от дедо

Недовършена Венера

Лук аут

 Дръжчици за военни

Баща и дъщеря върху фино сукно

Vagina dentata

Aлпийско езеро

Алпийски цици

Тертипът на Йово

1. Сигурно съм съвсем без принципи, но ако дойдат друговерци и ме попитат: "Даваш ли даваш, балканджи Сашо, хубава Д./Б. (при мен са две, като и двете са хубави), на едикаква си вяра?", ще ги дам практически веднага. Е, първо ще попитам, що за вяра се предлага, за чий им е всичко това на самите пратеници и т.н., в опит да завържа нормален контакт. После, ще поговоря с дъщерите си, искат ли го този купон и ако всичко е наред - "давам - давам" и стига приказки.

2. Ако обаче почнат да ми режат ръце, крака, глава и не знам какво още - давам ги веднага без гореописания въвеждащ разговор. Защо да получим дъщери друговерки и умрял баща, след като можем да имаме две иронични момичета и цъфтящ баща? Очевидно е, че при такъв подход не влизаме в епоса, но все някакъв, не толкова героичен, ще се намери и за нас.

3. Разбира се, тъпо е легендата да се интерпретира пряко, но винаги съм му се чудил на семейството на б. Йово. Не им е било лесно с него. Това легендарно осакатяване и смърт, за мен са пример за провал, до който води патриархатът в критични ситуации, изискващи нетрадиционни решения. 

4. В "Синдромът на предците" на Шутценбъргър, авторката отсяда при свои познати в голяма къща в Южна Франция. В ранното утро, тя чува плътен, нетърпящ възражение глас: "Всички на закуска! Всички на масата, не се бавете!" Тича тя в трапезарията, но там няма никого. Тогава вижда папагала, който с гласа на починалия наскоро дядо, се опитва да възстанови традицията. Само двете кучета, казва Ан, дотичаха отнякъде, постояха на задни лапи пред клетката и бързо се отдалечиха.

* на сн.: отношения в патриархално семейство

Отворените писма

1. Малко ми е странно с тези отворени писма. Даже не темите, даже не патосът /сред приятелите: "комсомолски плам"/. Самият жанр ме убива. Като някоя олдскулна русалка, аз си мислех, че писмото е нещо лично, конфиденциално, интимно, etc., тоест - затворено. Ако някой ми отвори писмото, разсъждавах, това могат да са специалните служби и това се нарича "перлустрация".

Сега хората сами си ги отварят и сами си ги показват. 

Посланието очевидно е: "Пичове, написах писмо /писмено селфи/, но нито имаше до кого, нито някой ще иска да му го пратя, затова - тряяяяс! - аре да ви видим са - заради един, всички ще пострадате!"

2. Преди бяха чейн-летърсите, които те умоляваха да ги препратиш на още десетима и тогава не ще умреш или друга някаква сакралност избягваш. Клетникът-съставител е преценил кое е най-ценното за мен /според него - да не умра и да забогатея рязко/ и ме зове да постигна нещото по един сигурен и нискобюджетен начин.

3. Сегашните оупън летърс се опитват /доста агресивно/да ти изтръгнат мнение по някакъв въпрос, който смятат, че те интересува. Най-често ти забиват някаква глобалистика или политика. Схемата е такава, че ако не те интересува, се опитват да ти вменят вина. "Засрами се, куре", както наскоро ми каза един приятел по друг повод.

4. Другият вид писъмца /тях ги харесвам/ се опитват да те умилят и след кратка съпротива, да те разплачат. Хора, споко, всички ще се умиляваме и заплакваме къде 70 годишна възраст, това е естествен процес. Особено ми допадат писмената, в които всеки момент всички ще ритнат камбаната: "Отворено писмо на един умиращ баща към умиращата си дъщеря" ми е фаворит. Пошло, не можеше ли поне единият да остане жив или да умре след година-две, ако толкова го изисква жанрът. Ех, тежко е.

5. Илф и Петров /Златният телец/ за подобни текстове си имаха Тържествен комплект. Бендер го косна на журналиста Ухудшански за 20 монголски /в краен случай руски/ рубли. Наричаше се:

"Тържествен комплект

незаменимо помагало

за съчиняване на юбилейни статии,

празнични фейлетони,

а също така и на парадни

стихотворения, оди и тропари"

6. Класиката, май френд, там всички вече сме описани.

* на сн.: на Бялата вода тези два крака ме поуплашиха

От фино към грубо

Няколко интересни фотографа, в прехода от пудреницата към шкурка единица /6 фини и 4 груби/.

Артур Елгор

Кристоф Жакро

 Луиджи Гири

Георгий Пинхасов

Джеси Марлоу

Сергей Максимишин

Кристоф Агу

Валерий Шчеколдин

Муса Чаудхари

Март - фрагментчета

1. "Желанието няма история", казва Зонтаг. Страхотно. Ето така работят афоризмите - знаеш, че нещо е така, но прелестният начин, по който го изтръгват от контекста и те шибват с него като с камшик по мозъка, и бликва рояк искри от нови асоциации. Хубаво е, коанесто е.

2. На един фестивал за детски филми /извинявам се, ама в Русия/, на журито му хрумнало, че след като жанрът е детски, защо да не съставят и едно алтернативно жури, само от деца. Речено-сторено. Поканили те десетина пъпчиви тийнове и настанал ужасен ужас. Както повечето хора са забелязали, тийнът адски мрази да го питат: "кажи сега, това хареса ли ти и защо?" Тийнът го е страх да си каже какво харесва. А харесва той, например, качествени колекции с голи мацки или подобен артхаус.

3. Като начало, децата грижливо задраскали всички по-стойностни филми. В едни те видели "пропаганда на насилието", в други "безплодно мъдруване", в трети "подтикване към асоциалност". Къде е грешката?

На дечицата им предписали да поемат ролята на възрастни и те започнали да се държат според собствената си представа за "възрастен". Резултатът, виждаме, е чудовищен.

* тинейджър, заснет от Франк Хорват

Мартишора

1. С тия мартеници ми направиха дупка в главата. По всички тротоари не можеш да се разминеш от перверзните червено-бели ресни за здраве. Едно време твърдяха, че това било уникална българска традиция, после се разбра, че и румънците така казват за своите мартишори, предполагам, че и в Боливия имат подобен уникален обичай, но нима оттам идват някакви вести?

2. Между другото, червено и бяло ми е най педерасткото съчетание, но явно няма как. Повече обичам червено и зелено или в краен случай червено и черно. На снимката съм показал как бих искал да изглежда истинската езическа ресна, истинската българска пижапенда.

Фючърсни сделки с щастието

1. Повечето хора живеят някакъв друг живот, не своя. "Ей сега, казват си те, още малко ще изчакам, да се случи еди-какво си и заживявам както аз искам". "Ей сега, да ме забележи шефът, да даде някой бонус и се махам - започвам нов живот". "Ей сега, да сменя колата с по-нова и..." Е хайде де, изненадайте света, покажете го този мощен дауншифтинг към мечтите и бликащото щастие.

2. Обаче изчакват - петнайсетина-двайсет години, после още десетина. Към края, една богата нюйоркска баба се похвалила: "живях дълъг и изключително скучен живот." А щастието се оказва тук и сега. Но ти си сключил фючърс с живота си за "там и тогава", да ти го запазят.
("Как кто убил? - переговорил он, точно не веря ушам своим, - да вы убили, Родион Романыч!")

3. Мимолетно е, милото - ту се появи, ту изчезне, ако не го усетиш на момента, иди го търси. Едно време на фризьорските салони пишеше "Студено къдрене. Перманент". Къдрав перманент - о, да, перманентен щастливец - о, не. Въпреки, че не е съвсем така. Ето групите на дълготрайните щастливци, в стил Борхес:

- най-щастливи са наркоманите, получили току що дозата си

- следват участниците в религиозни секти и подобни тоталитарни общности

- следват хора с умствена недостатъчност /олигофрения/

- после са хора нещастни, но не желаещи да си признаят и твърдящи, че са щастливи

4. "Живей незабелязано", е основната теза на Епикур, когато разсъждава за щастието. Бих добавил: и любопитно и добронамерено, но да не съм Епикур?

* на сн.: Дойранско езеро, мека конструкция от варени кости

За мишките и хората

1. През 1989 г. Дидие Дезор от университета в Нанси изследва йерархиите при мишките. Слага шест броя в клетка с единствен изход към подводен тунел, а на края му - хранилка. Мишоците, за да закусят, трябва да преплуват под вода около метър, да вземат храната и да се върнат обратно в клетката да си я изядат.

2. В хода на експеримента, се разбира, че всички обичат да мушнат нещо вкусно, но не всички са готови да се мокрят за тази цел. Оформят се следните роли: 

-  две мишки експлуататори - никога не плуват;

- двама слуги - плуват, взимат храната и я носят на експлуататорите, които ги набиват, взимат им я, наяждат се като тулупи и каквото остане дават на тях;

- един независим плувец - сам си плува, сам си яде и понеже е много як и агресивен, никой не го пипа;

- един жертвен козел - не плува, всички го бият периодично /за да си утвърждават статуса/ и яде най-накрая, каквото остане;

Дезор повтаря опита още двайсет пъти с различни мишлета - ролите са същите.

3. Става много вълнуващо, когато Дезор слага шест експлуататора в една клетка. Първата нощ страшно се бият, никой не плува и съответно, никой не яде - правят се на гяволи. След това обаче, ролите тихомълком се разпределят по същия начин - 2 експл., 2 слуги, 1 независим депутат и 1 жертвен козлодуй. После слагат заедно 6 слуги - същото разпределение. Така става и с останалите - и при 6 независими, и при 6 козела йерархията се повтаря - появяват се господари, които трябва да бъдат нахранени, клетник - набит, етц.

4. Сега утешението. Изследват степента на стрес, чрез мозъчна дисекция на героите, с някаква биохимична методика. Най-много стресови маркери присъстват в мозъците на експлуататорите. Обяснението е, че ги гони велик страх да не си загубят статуса.

5. Значи, не знам как е при хората, но ако съм мишка и не съм шеф, ще съм подложен на минимален стрес. Но пък - слугинаж, бой. Абе сложно е.

P.S. Друг текст за мишки: http://hadjigeorgiev.blogspot.com/2012/05/blog-post.html

Керкенези

На езерото Керкини - 14 снимки

Фламинго учи на мъдрост патки 

Двойка имитираща четворка

Четворка, имитираща осмица

Речна чайка позира, избрала е композиция с четири растения 

Вижда се - нивото е съвсем друго

Замислен

Копеленце, виждам те много добре, само да си мръднал!

Летят в студения въздух с отворена уста и после - колдрекси, антибиотици, 

Любопитството убива котката

Корморанът постоянно се прави

Тренировка - облитане на вертикален предмет

Непрекъснато ми пречат, ходят с мен навсякъде. Правят ми се на приятели, но всъщност, тичат на 20 метра пред мен и плашат птиците преди да се появя

Лебедово езеро

Просто лети

Илюзии и път

1. Карам си по вътрешните пътчета между гръцки селца с имена Ливадия, Родополи, Платанакия и си мисля колко майсторски успявам да не се загубя. С каква безпогрешна интуиция, при всяко двоене, хващам именно верния път, въпреки че са абсолютно идентични.

И както си се възхищавам, забивам в погрешния, насочвам се срещу планината, влизам в някакво село, улиците стават все по тесни, стръмни и махленски, хората ме гледат любопитно или с насмешка. "Да си го начукам в интуитивиста", мисля унесено. Подпирам глава и намалявам - нека решат, че специално съм дошъл, ей така, на гости - да помедитирам, да им се полюбувам. Все пак ми е напрегнато и дебна къде да обърна. Кошмарът ми е, че накрая ще стигна до оная последна къща, където пътят свършва и ще трябва да напусна анонимността на автомобила си и да отговарям на въпроси.

2. Всъщност, изпробвам една нова формула на ескапизъм /някои го наричат "щастие"/, подсказана ми от Бродски:

"...и значи, остават само

илюзията и пътят."

3. Тоя как познава, железен е! Самотният път - човек си слуша мислите, говори със страховете и фантазиите си, улавя две-три илюзии. След това се стъмва и трябва да се прибираш.

4. Но пък какви очарователни гледки. Ето пример - селска църква на фона на планината Керкини. Е, разбира се, това не е никакво Керкини, това си е Беласица. Кой както го разбира, но планината е една.

Пак прекрасна история

1. Април 1939 г. Задава се всенародно тържество - цяла Германия ще празнува 50-годишния юбилей на Хитлер. В ЦК на НСДАП пристигат поздравителни писма и телеграми, честитки и подаръци от всички краища на страната /клишенцата са супер, а?/. Точно в тези дни на всенароден подем, английският генерал Ноел Макфърлейн, предлага на правителството си, да убие Фюрера.

2. Сър Макфърлейн /1889 - 1953/ е ветеран от Първата световна и кадрови военен, а към знаменателния ден /20 април 1939/, вече две години е военно аташе в Берлин. Очевидно е много наш човек, защото, ето как описва нещата: 

"Докато бях в Лондон, бях обзет от силно желание да убия Хитлер /...I had energetically urged the murder of Hitler/. Апартаментът ми в Берлин беше на около сто метра от трибуните, където се провеждаха нацистките паради. Всичко, което бе необходимо, бе точен изстрел със скорострелна карабина с оптически мерник и заглушител. Бих могъл да стрелям през прозореца на банята ми, заемайки позиция на стълбите, на девет метра от прозореца. Изстрелът нямаше да се чуе, поради шума от военните оркестри и приветствията на тълпата".

3. Както знаем, този, по същество дзенски план не се е осъществил и всичко си е тръгнало, както си е тръгнало, по тежката процедура. 

4. А станало следното: когато славният Макфърлейн поискал разрешение от Форин офис и Уестминстър /правителството/ да осъществи уникалния си план, те отговорили: "Забраняваме ви, това е неспортсменско" /...he was advised such a thing would be unsportsmanlike"/. Тези англичани.

* на сн.: Генералът 

Лингвистични игри с Бог

1. Облогът на Блез Паскал /1623-1662/

Вариант А: Вярваш в Бог.

Ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна. Ако Бог не съществува, загубата ти е крайна и следователно - пренебрежима в сравнение с безкрайността.

Вариант В: Не вярваш в Бог.
Ако Бог съществува, отиваш в Ада - загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева. Ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна и следователно - пренебрежима. 

Оттук следва, че да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш.

2. Чайникът на Ръсел

В статията си „Има ли Бог“, /1952 г./, Бертран Ръсел пише:

„Множество вярващи говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. Ако предположа, че между Земята и Марс има китайски чайник, обикалящ около слънцето в елипсовидна орбита, никой няма да е способен да опровергае моето твърдение при положение, че съм бил предвидлив да уточня, че чайникът е прекалено малък, за да бъде засечен дори от най-мощните ни телескопи. Но ако отида по-далеч и кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение, с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако, все пак, съществуването на такъв чайник бе посочено и в древни книги, преподавано като свещена истина всяка неделя и внушавано в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а съмняващият се ще бъде насочен към психиатър в ерата на Просвещението, или към инквизитор, в по-ранни времена.

* на сн.: Бог ми се появи в градинката на св. София

Чапай, Петка и празнотата

1. Колко интересно нещо са идеологемите - от една страна са толкова сериозни, че ако ги докоснеш по неподходящ начин и в неподходящо общество /а в друго май не съм живял/ могат да те осакатят, а от друга страна - като копнеш под тях и такъв кикот и идиотия те заливат, че се опикаваш. Ето например, за Чапаев.

Дмитрий Фурманов - авторът на биографичния роман, /1923-та, по който братя Василиеви правят филма/ е бил политкомисар в отряда на Чапаев от 25 март до 30 юни 1919-та. 

2. Според автора, двамата са си били страхотни приятелчета. И как само са се намерили: Чапаев - енергичен, прост, интуитивен, нерефлексивен, безразсъден. Фурманов - интелигент, в метапозиция, постоянно структурира Чапайката, умилява му се и го взима на ташак.

3. В действителност - всички истории на Фурманов за първа дружба и скъпа мъжка сълза, са пълна измислица. Политкомисарят е написал /преди романа/ огромно количество доноси срещу Чапаев. В тях, той се ужасява от патологичната крадливост на командира си. Става ясно, че цялото свободно от борба с капитала време, лирическият герой посвещавал на грабежите. Между нас казано, другият конен революционер-легенда - Будьонний, също е прибирал всичко ценно, на което попаднел прогресивният му поглед. Ениуей, Фурманов си траел и не доносничел, докато Чапа не прекалил - почнал да пипа жена му - Анна Стешенко.

4. Тази Анна /която някои считат за прототип на Анка-картечарката, а други отричат/, е била градска цуца, влачела се с чапаевската дивизия и била организирала "Окопен театър" - показвали на войниците възбуждащи революционни пиеси, в които основно играела тя. Чапаев, който бил пълен неудачник с жените, много я харесал, а и тя му пускала някои сигнали, болезнено отекващи в черепа на Фурманов.

5. И тогава Фурманов прописал. Освен доносите в ЧК, той пишел и тъжни послания в Пушкински стил до Чапа: "От такова нищожество не може да се ревнува и аз разбира се, не ревнувам. А тя наистина е възмутена от  наглостта Ви и струва ми се, достатъчно ярко Ви е изразила презрението си..." Василий Иванич не разбирал такъв поетичен изказ и за всеки случай отговарял: "Тъп коняр!"
После дошла Комисия отгоре и разпоредила Фурманов и жена му да се разкарат в друг район на Русия, далече от сваляча Чапаев.
6. Василий Иванич много се разочаровал и се заканил да си върне мацката, но вече нямало за кога - бил убит на 5 септември 1919 при загадъчни обстоятелства. Ето такива са свидните жертви на революцията.

Фурманов и жена му Анна.                               

Чапаев /с превръзката/, вляво - Фурманов,

долу вляво - Петка

Сексът при жирафите

1. Отпадна гнусната клевета, че при жирафите, 94% от съвокупленията са хомосексуални. Според Прат и Андерсън, когато младите самци се бутат с шия /некинг/, за да си определят йерархиите, понякога единият жираф се опитвал да го подпъхне на другия, което се оценява като хомосексуализъм. Изобщо не е толкова просто.

2. Всъщност, сексът при жирафите е доста по-връткав от човешкия. Самката влиза в еструс един ден на всеки две седмици. Доброто възпитание задължава мъжките периодично да я проверяват, душейки урината и. При това, те правят специални движения с устни, за да може ароматът да проникне в една чувствителна жлеза, скрита надълбоко. Изисква се и жирафката малко да съдейства - тя трябва да подпикне, точно когато хер Жирафът се приближи към нея, но може и да не го направи, от зле разбрано чувство на гордост. Когато той усети, че може, започва ухажването. В тази фаза, жироскопът ходи навсякъде с нея, побутва я в горичката с цел усамотяване, обядват заедно и т.н., като периодично се опитва да интимничи с нея. Обикновено тя отхвърля подобна фамилиарност и тогава той се прави, че няма нищо, продължавайки мълчаливо да ходи с нея. И така няколко дни, т.е. може и нищо да не се случи. Понякога обаче, самката одобрява ситуацията и позволява на мъжкото жирардо да я възкачи - имаме съвокупление. Разполагаме и с поетично описание на процеса: "At last she may stand for him; he mounts, makes three or four vigorous thrusts the last of which brings his head and neck into a position so nearly upright that he seems to be about to fall over backwards, and in a moment they have both returned to browsing". /Без превод, заради малките читатели/.

3. Прат&Андерсън за три години наблюдения отбелязват 304 уринни теста, 46 ухажвания и само едно /за 3264 часа наблюдения! - пишат те разочаровано/ съвокупление. От друга страна, наблюдаваната популация е нараснала с 22 нови жирафчета. Ей, Прат, ей Андерсън, къде гледахте бе, хора, къде се пипахте?

* На сн.: полезна книга: "9000 л. мултикултурални градински стенописа, които трябва да видите преди да умрете".

оттук: http://liartownusa.tumblr.com/post/57822969136/9000-shitty-multi-cultural-garden-murals-to-see

Две странни истории

1. Нямам никакво намерение като минавам с колата по стената на язовир Голям Беглик, тя да се срути и да падна във водата, защото е изтекла изчислената за 100 000 минавания издържливост и точно аз съм стохиляди и първият клетник. Наложи ми се да работя скоро там. Помагах да строят почивен дом на някакъв профсъюз в резервата и понеже е забранено, работехме само нощем. Та минавах по стената натоварен с Итонг нощем и то често, и като гледах тъмната бездна, се плашех за себе си. Един път попитах пазача на стената бай Бр. следи ли и някой състоянието. "Следим го", каза бай Бр. - "правим цикли с екстрасенс". Преди е било с дефектометрия от БАН, сега няма такива специалисти и използват екстрасенси. Ама и тоя бай Бр., да го е*а в професионалиста! Правели "цикли с екстрасенс". Те и магия сигурно и правят на стената, да стои, да не пада. Идиоти.

2. Анатолий Калашников, конструкторът на безсмъртния АК-47 бил обикновен учител по руски език и литература и нищо не бил конструирал в живота си, докато не се запознал с легендарния Хуго Шмайзер. Това станало в рамките на репарационния проект "Крадени немски заводи и технологии" от 1946 година. Хуго пристигнал в Саратов /родният град на русиста/ заедно с още 140 пленени работници /всички, които са оживели след бомбардировките/ от заводите Шмайзер-верлаг GmbH и с 500 големи сандъка - самият завод. Нямало къде и настанили хер Шмайзер на квартира при Калашников и вечер те се събирали в кухничката да си говорят. Счита се, че при тези разговори, у Калашников се събудил конструкторски талант и една сутрин, докато хер Шмайзер още спял, таваришч Калашников бил готов с чертежите на новоизобретения си автомат в местния отдел на ГПУ. Разказват, че изпитанията вървели зле, защото обиденият по неизвестни причини Шмайзер саботирал проекта. После Шмайзер някъде заминал или изчезнал, не е ясно - тогава не е било възпитано да се интересуваш прекалено за тия неща. 

Невероятното е, че само три месеца по-късно, през август, към проекта "АК-47" се присъединява друг легендарен немски оръжеен конструктор - Хайнц Аутомат /"картечен пистолет-автомат-HA-42"/. И тогава вече, двамата гении - литераторът Калашников и Машиненинженерен дас Аутомат осъществяват парадигматичния тласък довел до появата на безсмъртния АК.

*на сн.: календар за януари 2014 с котенца (от http://liartownusa.tumblr.com/post/71616260656/social-justice-kittens-2014-calendar-sample )

Човешки кръстоски в близко бъдеще

Ето как през 30-те /20 в./ художникът Daniel Rudaux си представя проблема с генното инженерство при човека. Оптимист е.

Кръстосването на хора със светулки, ще осигурява силен светлинен източник в челната област и ще развие нов вид отношения между хората. На картината: нощен пикник. Романтичната двойка няма нужда от допълнително захранване.

Кръстосването на човек, обичащ туризма с шестокрако насекомо, ще доведе до поява на много интелигентен вид планински водач и спасител-всъдеход. На картината виждаме шестокрак скален екскурзовод, успокояващ безразсъден турист, че няма проблем, ще го спаси.

Кръстосването на човек с октопод, ще направи полицията много по-ефективна в борбата с организираната престъпност. На картината - полицай едномоментно задържа управляващото ядро на мафиотска група

Човек кръстосан с електрически скат ще представлява сериозна опасност за агресивно настроени маймуни, при изследователски експедиции в джунглата. На картината: човек възпитава див макак чрез лек токов удар /380V- 55A/

Хора, кръстосани с някои видове риби, ще ни направят постоянни посетители в подводното царство, поради хрилете, които ще получим в шийната област. На картината: майка човекориба обучава децата си човекорибки на подводен лов от засада.

Да кажеш "не"

1. Възпитаните хора обикновено трудно казват "не". Даже, гледат въобще да не го казват, ако може. А не може, защото тогава едни по-малко възпитани им се качват на главата и там им шибат мозъка с малки черни камшичета от чортова кожа.

2. Веднъж, при една израелска писателка, дошъл човек, живеещ постоянно в психиатрична болница, но тъй като бил спокоен и неагресивен, го пускали в отпуск в града. Пациентът донесъл тлъст ръкопис, над който работил няколко години. Обяснил, че в болницата всички му се присмиват, но той иска да узнае мнението на известен писател и критик, т.е., нейното.

3. Жената започнала да чете, а човекът стоял до нея и внимателно проследявал да не прескочи някоя страница без да иска. По този начин, само за половин ден, книгата била прочетена.

- Е как е? - попитал болният.

- Ами никак не е зле - внимателно казала жената, въпреки че текстът бил абсолютно налуден.

- Напишете ми тогава една рецензия, моля, казал авторът.

Жената решила, че това не я ангажира, а на болния ще му стане приятно и написала възторжен текст. 

4. Пациентът благодарил, взел листа и хукнал директно към едно издателство. Там прочели отзива, взели ръкописа за прочит и веднага разбрали какво е станало. За да не обиждат човека и те се включили в играта. Разкарвайки го меко, те казали, че сега е криза, издателите са се свили и печатат само на авторски разноски. Болният попитал колко ще струва и с тази информация на уста, отново се появил при писателката: 

- На вас май доста ви хареса моята книга, нали?

- О, да - казала тя - иска ли питане.

- Работата е там, че и в издателството много я харесаха, но нямат пари да я издадат. Дали не можете да ми дадете назаем едикаква си сума?

5. Жената му дала парите. Книгата излязла с нейн предговор. Пациентът бил щастлив, още повече, че издателството му дарило целия тираж /по книжарниците такъв текст нямало как да се появи/. Сега вече, дебютантът раздавал на всички - лекари, сестри, санитари, книгата си и скромно мълвял: "Е, защото нали не ми вярвахте де, но виждате..."

6. Да не забравя: месеци наред, пациентът връщал заема на писателката на малки части от инвалидната си пенсия.

* на сн.: Полезна книга - дадени са по-важните рождени дни на различни животни.

За неканоничните портрети

1. На 22 април 1934 в ГПУ /за децата: политическата полиция в СССР/ - гр. Свердловск се получава следното донесение:

"В районния комитет е получен портрет на др. Сталин, нарисуван умело и точно, със значителна прилика в лицето, от човек, занимавал се с рисуване. На лист с размер половин тетрадка е изобразен др. Сталин, седящ на маса, в размисъл, едната му ръка /лявата/ е опряна на главата, а с дясната държи халба; на масата има бутилка вино /както е видно/, а в чиния пред него има изсъхнала, /буквално кожа и кости/ сельодка. Портретът е изпратен от др. Зонова, парторг в Детския туберкулозен санаториум, която проверявала стаите за подготовката им за 1-ви май. Забелязвайки портрета в стаята на преподавателя Зирянов /преподава география/ тя изпратила пионерския ръководител да го открадне, което той направил.

Приложение: портрет, нарисуван с молив

Зав. управление 3 район на г. Свердловск, др. Шепельов"

2. Из показанията на обвиняемия Зирянов В. К. от 25.02.1935 г.

Въпрос: Разкажете, какво ви накара да нарисувате др. Сталин в такъв вид?

Отговор: Приблизително на 5 април 1934 г. аз се върнах от училище N. 15 и започнах да рисувам на четвъртинка лист пияницата Костирев, обущар в Агафуровските вили. В процеса на оформяне на рисунката, започна вместо Костирев да се появява др. Сталин. Аз, без да се замисля върху това, продължих да рисувам портрета, въпреки че вече бях уверен, че се получава др. Сталин. Не считайки, че е престъпление да се рисува др. Сталин в този му вид, завърших рисунката докрай.

Въпрос: На кого показахте портрета на др. Сталин?

Отговор: Портретът на др. Сталин донесох в училището, за да го покажа на педагога Суслова, да го оцени от художествена гледна точка и да прецени имам ли способности за рисуване. Портретът го видяха: Суслова, Устинова и още някой трети, не помня кой. Всички те, отбелязаха, че това е др. Сталин.

Въпрос: Признавате ли този факт като антисъветско деяние, насочено към дискредитация на вожда, др. Сталин?

Отговор: Даденото деяние, т.е. рисуването на този портрет, признавам за антисъветско, но то е извършено от мен без умисъл. Повече нищо не мога да добавя. Написаното прочетох.

3. Осъден е на 5 години лишаване от свобода, след касация срокът е намален на 1.5 г. Към момента на осъждане, човекът е бил 22 годишен.

4. Тъжно, че чак страшно.

*на сн.: гореспоменатият портрет

Напускане на кораба

1. Тези дни прочетох една история, която ме натъжи, въпреки че, ендът като цяло беше хепи. Един руснак, Станислав Курилов /р. 1936г./, си живеел тихо и мирно в провинцията и от малък много си мечтаел да пътешества из тропическите морета. А кой не си е? За целта, завършил метеорология и океанография, но вместо да преследва рачета-осмокрачета из кораловите рифове, изучавал дълбоководната фауна на Баренцово море.

2. И там е красиво, особено когато си пробиеш дупка в леда и се спуснеш отдолу с акваланг, но човекът искал да му е топло и шарени тропически рибки да му правят "здрасти-здрасти". След като почувствал как мечтата му отплува, Станислав опитал с екскурзия, но го блокирали, защото сестра му сгрешила да се ожени за индиец и да заживее в Канада.

3. След шестия отказ да го пуснат в Тропиците, Станислав научил за един особено извратен вид круизи, при които корабът тръгвал от Владивосток и без да се отбие в нито едно пристанище, стигал до Екватора, там правел кръгче и айде обратно. Събитието се наричало "От зима в лято" и записването било олекотено, защото се приемало, че трябва да си откачен за да скочиш от кораба в открито море, бягайки от соца.

4. На 2 декември 1974 г. отплавали. По пътя, руснаците се забавлявали контролирано около три дена /тихи игри, викторини, томболи, танци, политпросвета/, но след това фантомът на свободата и съпътстващото го щастие и пиянство се разраснали до степен, аниматорите да махнат с ръка и всички да се прегърнат. 

5. Междувременно, Курилов имал доста работа. В началото маршрутът се пазел в тайна, затова той подробно изучил кораба. Разбрало се, защо този тип екскурзии са толкова достъпни - лайнерът бил оборудван като плаващ затвор. Палубите били направени така, че ако скочиш, да паднеш пак на кораба, по целия борд имало нещо като подводни крила, които да те довършат, ако пък си чак такъв акробат, илюминаторите се отваряли диаметрално - и бебе не ще мине. Имало обаче, едно местенце - отзад около винтовете, където, ако се засилиш яко и скочиш, и не те смели винтът, може и да успееш.

6. На третия ден закачили схема на маршрута, че даже и по дати. Курилов изчислил, че единственият удобен момент за бягство, ще е нощта на 13 декември - корабът минавал на около 100 км от малък филипински остров /Сяргао/. След кратък диалог с вътрешния глас /"изчакай още малко де, задава се буря, къде се разбърза"?/, туристът взел маската, шнорхела и плавниците и скочил. След 20-метров полет паднал до винта и щял да приключи, но в последния момент се измъкнал от турбуленцията му и успял да се отдалечи. Междувременно вълните станали седемметрови и героят се носел сред тях като бутилка с прощално писмо.

7. След две нощи в океана, сред вълни на страх и отчаяние, чудни видения и кратки изключвания на съзнанието, Станислав бива изхвърлен от прибоя на брега на желания остров. Там го открил местен рибар с двете си деца. Изплашили се, защото той целия светел от полепналия планктон, а наблизо имало гробище, та хората си помислили разни работи. Обаче, дъщеричката знаела малко английски и не се побояла да го пипне, и се разбрало, че е скочил от кораб. 

"А къде са останалите"?, попитало детето, приемайки, че се касае за корабокрушение. Не - казал Станислав - нямаше корабокрушение. "Е защо скочи тогава"? На този въпрос, казва Курилов - не можах да отговоря.

8. Следва политическо убежище в Канада, задочна присъда от Сесесерейците - 10 години затвор за измяна на родината и работа по специалността в топлите морета - Израел.

9. Станислав умира през 1998 г. /на 61г./ при изследване дъното на Генисаретското езеро.

Книгата му е добра: "Сам в океана" (рус.)