С кафето

1. Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.

- Голям смешник си - рече му. - Итън, ти си гениален комик.

- О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

- Наспа ли се, смешко?

- Годината е в деня, а денят е в утрото.

- Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?

- Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота - отвърна той безизразно.

Стайнбек, "Зимата на нашето..."

2. През 90-те, нали държавата известно време изчезна и всичко стана безстопанствено, и баща ми довлече отнякъде голяма ламарина, с която да "подсили" външната ни врата (жилищните кражби показваха екстремум). Не знам откъде я беше намерил, но някакви хипари се бяха забавлявали преди това и бяха написали отгоре "House of pain" с черен спрей. Плеснах и една бяла боя, но явно съм пестил, защото скоро надписът отново изплува. Тъй като не исках да живея в къща от болка, нито пък бях фен на хип-хопа, се наложи да турна отгоре още една ръка (second hand, англ.), но надписът отново изплува. При третата намеса сложих яркосиня боя, намерена в мазето. Слава на Джизъс, (gives you power like hell), надписът повече не се показа.

3. Един приятел си говорел с местен байо в някакво затънтено гръцко село и последният се възмущавал, как може на виното ("краси́" на гръцки) италианците да му викали "вино", след като е ясно, че думата е "краси́". "Как е на български "краси́"? -  попитал. "Вино", казал приятелят ми, а оня само поклатил тъжно глава. Ако научеше, че на старогръцки е "ойнос", съвсем щеше да му се стъжни.

* сн.: фотоувеличение по Драгалевската пътека

Филминг

Бушеми - Хрушчов в "Смъртта на Сталин" (с разр. на Columbia Broadcasting System, Metro Goldwin Meyer)

1. "Нелюбов" на Звягинцев е мрачен по един неприятен за мен начин. В този смисъл, по-светло мрачнея със "Завръщане" от 2003-та

2. "Билбордите" са ми твърде фентъзи, прекалено гратифициращ полусъзнаваните ми желания за локална справедливост (като не може глобална) и накрая - да си дойдем на думата - талион форевър

3. "Смъртта на Сталин" - когато да те убият става толкова достъпно, че чак ти e весело. Бушеми - върховит

4. "Макмафия" - криминалнообразователен сериал за особеностите на бизнеса с руснаци в Англия, не че не се досещаме, но дали не е вредно за здравето да се говори за това?

5. Край, за март ми се изчерпа стратегическият запас от пуканки

Вселените

1. От три дена преследвам мистичен зелен кълвач из Южния парк и няма и няма. Какво го преследвам - търся го - казаха ми, че там живее, без уточнения. После се стъмни и взех някакъв екзотичен автобус да ме приближи малко до вкъщи, щото отмалях, баси. Полупразен, вътре красива жена чете книга, някакви тинейджъри тичат по дължина, както разбирам, да видели дали няма задръствания. На спирката - две адски тънкокраки момичета стават отнякъде и се насочват да слизат. Красивата затваря книгата си и аз виждам малко от заглавието: "Последната любов на..." Страхотно, а?

2. Посъветваха ме за една книга, в която трима астрономи разискват възможност/невъзможност за пътуване във времето и др. (Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour на Tyson, Strauss & Gott). Изтеглих я в някакъв идиотски формат "epub", конвертирах я в крив PDF, да я прегледам. Много хубаво обясняват парадокса на дядото, там го наричат "Парадокс на бабата". Става дума, че ако попадна в миналото и случайно превиша пределите на неизбежна отбрана и убия баба си, преди да е родила майка ми, тя няма да я роди, съответно и аз няма да се родя и няма да мога да извърша тази простотия (да превиша онези неща). Но аз съм жив, следователно баба ми е жива, родила е майка ми, а тя - мен, т.е. при това положение не мога да убия бабата (да превиша ония) и да искам.

3. Едното от решенията било Евъретовият модел за множествените вселени - в една от тях не е имало WW2, в друга никой не е стъпвал на луната, в трета съм аз, но без камера, в четвърта има зелен кълвач, но му се кефи Роси, а аз липсвам и т.н. Тъжно. И кой ще ми даде да избирам и да си ги нагласявам (никонът, кълвачът, Роси и някои други неща да са заедно)? Не, нека си остане тази, с криптокълвач, полупразен рейс, хубавица четяща за последната любов и др.

* на сн.: Зелен кълвач от интернет (by Jan Sevcik, Naturefoto cz)

ТЦ (Трaдиционни ценности)

1. Пак нещо ми попадна за ТЦ - да сме живеели с тях, да сме ги възраждали, спазвали и проч. Наистина, има маргинални общности /амиши, хасиди, някои племена в горното течение на Амазонка/, недокоснати или съпротивляващи се на цивилизацията, дето се опитват да го правят. Но живеейки в съвременното общество и да намеквам на някакви хора, че трябва да "спазват и възраждат традиционните ценности", какво всъщност правя? Е как какво - предлагам им да спазват моите представи за тях. 

2. И интересно, как пък всички се слагат в ролята на краля Слънце, с финес пресичащ златните покои на спазените ТЦ, а никой не си се представя в ролята на депресивния селяк от "Градушка" /същият, но вече пресуициден, виждаме и в "На нивата"/ или примерно в ролята на баба Илийца с тежките избори, които е принудена да прави, а те несъмнено са пазители, че и демиурзи на традицията, бих казал.

3. Мисля,че няма как да стане, /освен, ако не се случи нещо ужасно с мильото или с мозъците на хората/ да се живее по правилата на миналото.

4. Днес пренесох малко дърва от едно място на друго и джигерът ми искаше да напусне крехката си обвивка, затова възпитано моля: нека не натрупваме още еволюционни грешки, нека използваме нормалността, която ни е дадена, в реалността, която заслужаваме.

*на сн.: Христос отново разпнат. Този път пред вратата на изоставена гръцка гара

Фрагм. 02-18

1. - Преди да мина на порно-списания много четях научни издания, отбеляза един приятел наскоро. - И трябва да ти кажа - качеството е несравнимо.

2. Наскоро погледнах към детската площадка и ми се стори неестествено чиста. Къде са хилядите фасове на млади майки, къде са празните кенове от eнерджайзър-бълвочи на тийновете, а пластмасовите бири на истинските мъже, къде са, къде? Нима хиляди граждани мърморейки странно заклинание: "Джендърът е важен, деба, но ми омръзна да живея в боклуци!" са наизлезли от свърталищата си на открито и са почистили наоколо си? Не. Нощя имаше силен вятър, той и почисти. Това стана за сметка на близката градинка вляво. (Откъсът е от: Бодрийар. Социология на боклука и трансвестизъм, Шарантон 1979)

3. Научавам, че разходите за Лунната програма на Щатите едно време са били 4% от федералния бюджет. Последната /"тежката"/ ракета на Мъск струва 0.0125% от бюджета. Пишат, че ако сега някой отдели 4% за космическа програма, Мъск би могъл да пуска по няколко ракети на ден.

4. Псевдолимерик

Дойде Йоан със кисел израз,

поиска мъничко основа.

Изпи я, тръгна равнодушен

и неутрален, като сова.

* на сн.: Майерхолд репетира техники на "биомеханика" с трупата си. /circa 1923 г./

P.S. Мастерство — это когда «что» и «как» приходят одновременно. (Всеволод Мейерхольд)

Unusual suspects

1. Веднъж си взех колата от ремонт и всичките шест канала на радиото ми бяха настроени на една и съща станция - "Зорана" (предположих: голямата любов на монтьора, неописуема, шестканална). Роси даже ме заподозря в ранен Алц, (защо ранен, навременен). Не бе, обясних и аз - взех певица Зорана на стоп от Симитли до Струмяни и тя нещо пипаше радиото за да хване хубава музика и хвана. Шега. Дотогава не бях чувал за тази радиолария, но името красиво - народностно, българско. Чалга, естествено.

2. За известно време, покрай ИК (IC), ФБ се превърна в колектор на хомосексуалните фантазии и страхове (най-вече страхове) на хората тук. Сигурно е важно, но има и много по-важни неща - ето точните времена (до милисекунда, в UTC), на смяната на сезоните:

2018-03-20 16:15:28.457 - пролет

2018-06-21 10:07:18.836 - лято

2018-09-23 01:54:06.518 - есен

2018-12-21 22:22:45.102 - зима

* на снимката: Карл Лагерфелд и неговият любимец Marlon Teixeira от шоколад

Бит, след това арт

1. За работа си купих красив, миризлив сапун - глицеринов, който хлебарките много харесаха. В началото мислех, че съзирам фини инкрустации на семена от горски плодове на нежен, зелен фон - ей, купил съм си биосапун без да знам, ура, ставам извратеняк! После се усетих, че това са микроскопични хлебарчици, изтънчени представителки на социума си, решили да се изкъпят с деликатния ми, милващ кожата, безглутенов екосапун (или просто да се наплюскат с вкусен глицерин) и са намерили смъртта си върху коварното ароматно тяло.

2. В "Москва - Петушки", (гениална книга, честно), Венедикт Ерофеев дава някои доста хард рецепти за коктейли, които алкохолиците от късния социализъм си приготвят, когато нямат пари за водка/портвайн. Има хипербола, но има и реализъм (например, промишлено лепило БФ след лека преработка и някои хранителни добавки - познавах хора, консумирали този продукт). "Сълзата на комсомолката" примерно, съдържа следните компоненти: одеколон "Лавандула" 15 г, одеколон "Вербена" 15 г, одеколон "Горска вода" 30 г, лак за нокти 2 г, вода за уста 150 г, лимонада 150 г.

Ерофеев пояснява: "пиещият просто водка, запазва здрав ум и ясна памет или обратното - губи едновременно и едното и другото. А в случая със "Сълзата на комсомолката", става направо смешно: изпиеш сто грама "сълза" - паметта ти ясна, а здравият ум изчезва безследно. Изпиеш още сто грама и сам се учудваш на себе си - откъде се взе толкова здрав ум? А къде изчезна паметта?"

3. Диалог от "Великата красота" на Сорентино:

- Тя иска да изпълнява изискан стриптийз, но този свят вече не е изискан!

- Да, от изисканите останахме само ние.

* сн.: Cristina Rodero

Фрагм. 01-18-2

1. На 23 януари 1991, американското музикално радио KLSK FM /Албъкърки, Ню Мексико/ в продължение на 24 часа излъчвало в ефира само “Stairway To Heaven” на Цепелин. По този начин екипът решил да намекне на слушателите, че ще сменят форма́та от ню ейдж на класически рок. По време на "цепелин-маратона", на два пъти идвала полиция да види какво става, тъй като се обаждали разтревожени слушатели, предполагайки, че диджеят е получил инфаркт и не може да смени канала. Един буден гражданин, даже заподозрял, че терористи-меломани /на Саддам Хюсеин/ са превзели студиото и коварно тролят албъкъркеланския слушател. 

2. Едни колеги скоро ме попитаха на спирката: "и защо ти е тая раница през цялото време, какво толкова носиш?" Точно този ден наистина носех - мръсна престилка, камера и една книга, иначе наистина я нося полупразна, без смисъл. Портфейлът мога да си го напъхам в джоба, /въпреки че е доста тлъст/, ключовете и телефонът също, ще взема да спра да я нося, прави са колегите. От друга страна, гримът, спиралата, филърите в плик ли да ги сложа - ще се смачкат. А парфюмът, а двете ампулки с ботокс? А флакончето с цианкалий? Не е толкова просто.

3. Един канадец в блога си:

В киното, в което показват независими продукции и класики, на облегалката на всяко кресло има табелка: "В памет на Сюзън Бенсън", "В памет на Ричард Линдърман" и т.н. Освен мен в салона има десетина човека, гледаме стар филм на Каурисмаки. След като видях тези табелки, не мога да ги забравя - все ми се струва, че призраците на тези артисти са тук и залата е пълна. И така на всяка прожекция - залата винаги е пълна.

* сн.: Enzo Dinolfo

Елиникос кафес

1. Хотел "Олимпия" до гарата на Едеса беше съвсем пустинен, но по някои външни признаци - работещ. На рецепцията имаше надпис да звъним на звънеца, ако искаме някой да дойде. След третото позвъняване и вече като се появи тревожен хумор в диалога ни, от утробата на хотела излезе млад мъж, с труднопостижим лицеизраз - половината му лице изразяваше досада и неприятно учудване, другата половина - лека загриженост и желание да ни помогне. Бих казал, че това е типичната гримаса на гръцките хотелиери през зимата. Абсолютно ги разбирам - кой и за какво би се занесъл там в януарския съботен следобед? Постепенно пичът се разчевръсти, показа ни стаята, поиска няколко пъти потвърждение, че ни харесва, попита ни дали сме сърби и като се заинтересувах за цената, реагира интересно: "Щом сте българи, 30 евро". Интересно, ако бяхме сърби надолу или нагоре щеше да скочи, като е ясно, че 30 е абсолютният минимум.

2. Отбихме се в някакво магазинче да разгледаме дрънкулките и едни много интересни халвички, и лелята като разбра, че сме българи, заговори с нас на архаичен български. Предложи да си купим халва от дуня, което си е дюля. На гръцки е "кидони". В трънско също е дуня.

3. В неделя сутрин е малко като в Италианската провинция - елегантни дами и господа над 50-те са ходили на църква и сега се насочват към кафенетата в центъра. Оживени са, пийкат си кафенце с водичка и сладко от портокалови корички в мааалка стъклена чинийка и повтарят "ела" и "айде". И други неща повтарят, но само това разбирам, защото е на български.

4. Хубаво е където не сме.

* на сн.: връщат се от църква. Госпожата от втората редица е с леопардово палто за всеки случай

Часовник

Приятелят ми Ники направи разкошен пясъчен часовник - ливански кедър, сандал, орех, сапфирено стъкло, титанова рамка. Голям, но мобилен - за да може да се мести на места, където е необходимо да се измерва времето, със специален хромванадиев трисмегистус - за да може да се върти лесно и с голяма скорост около оста си, с каиш - за да може специалното впрегатно трикрако куче Хефест, /вижда се в дъното/ лесно да го придвижва, точен - източва се за 17 минути и 25 секунди, /което си е константата на Планк/. Вместо инертен материал /пясък/ е използвал динамични зъбни колелца от хиляди часовници, т.е., някак си е вкарал време във времето.

Ето тук го гледаме, дивим му се и накрая го въртим.

 

Четенето

1. Сигурно ви се е случвало - иска ти се да препрочетеш някоя книга и едновременно с това те е страх, че ще се разочароваш. Защото, когато си я чел е била толкова важна за теб, така те е впечатлила, така ти е повлияла, а сега си друг и всичко е толкова различно. И точно така става, ако дръзнеш.

2. Австралийска писателка преподава литература на бъдещи учители-първокурсници и ги кара да напишат какво обичат да четат. Очертават се следните групи:

- в първата, съвсем малобройна и основно женска група, са чели класици от 19 век - сестрите Бронте, Джейн Остин, Елиът, Дикенс

- втората, също малка, изцяло мъжка група са чели научна фантастика от 20-ти век /Азимов и т.н./ и понякога битниците /Керуак, Буковски, Бъроуз/

- третата и най-мощна група, са чели "Гладни игри", "Загадъчното нощно убийство на куче", "Момчето в раираната пижама" /това са неизвестни за мен шедьоври, затова ги давам в оригинал - The Hunger Games, The Curious Incident of the Dog in the Night-time, The Boy in the Striped Pyjama/, романите за Хари Потър и много автобиографии - на спортисти /мъжете/ и на жени, отвлечени и държани затворени с години от похитителя /жените/

- последната, също много голяма група "четат" Фейсбук и понякога мъжко/женско списание.

"Никой от студентите не чете нищо от австралийски автори" - възмущава се преподавателката.

* сн.: Yasuhiro Ishimoto, Чикаго, 1950

Фрагм. 01-18

1. Прочетох, че вече девета година, 33% от американците най се дразнят от думата “whatever” /според контекста: "както и да е", "няма значение"/ в ежедневното общуване. "Fake news" е на второ място /23%/, после е "no offense, but..." /20%/. Единайсет процента мразят да чуват "literally", а 10% издивяват от израза "you know what I mean". Интересно каква би била българската статистика. Уртикарвам се от "уникално" и "нереално", но май има спад в употребата им напоследък, защото обривът ми някак намаля.
2. В "Къща от карти" великолепният Кевин Спейси, след множество интриги и нечисти игри, го избраха за президент на Щатите и тогава той усети една голяма вътрешна празнина. Ако ще е така, не желая да съм на негово място. Шегувам се, героят на Спейси не усети никаква празнина, напротив, беше адски доволен. Така по-може. После обаче и жена му реши да се кандидатира за президент, станаха конкуренти и започнаха да се мразят и да се прецакват. Това вече не ми хареса.

3. В космогонията на Сашо /почти на 6 е вече/, ако дълго копаеш в земята, най-отдолу винаги излизат тръби, това е основата. Малко ми напомни чудесния "Бразилия" на Гилиъм. Наистина, погледнато през сашовите очи, от метър височина, като ходиш по улиците, непрекъснато виждаш доказателства - подават се всякакви тръби и даже без да копаеш до центъра на земята.

* сн.: Кевин Спейси в  "Къща от карти"

Фрагм. 12-17

1. Спомени на  момче с аутизъм, за училището:

"... най-сложно ми беше да съм в ситуации, които ми се струваха съвършено абсурдни, а всички останали ги възприемаха като нещо, разбиращо се от само себе си. Например - откритите уроци. Предварително ги репетираш няколко пъти, после идват едни хора и ние се преструваме, че ни е за пръв път и че ни е много интересно, че сме умни и съобразителни деца, адски мотивирани и схващащи всичко моментално, а седящите отзад, си дават вид, че ни вярват. Може ли да съществува по-абсурдно 45-минутно занимание  от това?

Всеки път ми беше ужасно неловко от идиотизма на ставащото и се чувствах някак "повреден", защото пък, всички останали разиграваха тези сцени почти с удоволствие".

2. Делян, /2.5/ е склонен да рецитира "Аз съм българче", след помолване, но винаги започва с: "Катеричка рунтавелка/със опашчица - къделка", плавно преминавайки към оригинала. Явно решава, че това е необходимата преамбула за сваляне на последващия родолюбив патос. Сашо пък /5/ смята, че не трябва прекалено често да ме заговаря, защото после можело по-дълго да мълча и да не ми се говори. Някаква комуникативна квота съзира момчето.

Прави са и двамата.

3. Изкарах някъв грип и нищо особено - друсах се с антибиотична маса докато оздравях. Сега вече здрав, получих приятен бонус - вследствие на хриповете се смея като стар английски актьор пенсиониран от "Глобус" - дълбоко, хистерично, задушаващо, горчиво.

* сн.: Matt Black

Чайни церемонии

1. Видях някакъв чай от какао, портокал и канела. От растението "чай" вътре няма. Всъщност, защо не го наричат "какао с портокал и канела" или "гадно биоекокако" /не съм пропуснал буква/ или "канелин с какао и портокал" или "оранжин с какао и канела"? Kакто ми обърна внимание Н., най-многострадалната течност за бита, освен чая, несъмнено е шампоанът за коса - какво ли не му добавят вътре и все неща, адски полезни за косъма - грозде, дзифт, златни люспи, асфалт, копринени нишки, гуано. Напоследък се е появил и шампоан с кофеин - явно косъмът да не спи, да е бодър, работоспособен и надрусан, в стремежа си към растеж, блясък, еластика и здравина. От всичко това разбираме, че за маркетинга дъно няма.

2. Опитът ме е научил, че като добавиш лимон в чая, мигновено го разваляш - чайният вкус изчезва, лимонът става господар и питието се превръща в странен вид лимонада, нещо като вряло панаше. Но има един несъмнен плюс - ако разполагаш с лош чай - лимонът го подобрява, премахвайки вкуса на чай. Скоро четох за един-единствен сорт чай, мисля китайски беше, който бил много вкусен и оставал вкусен даже и след като му добавиш лимон. Но пак повтарям, това е единствен в света сорт, както разбрах, бере го някакъв добър човек от Сечуан и не е достъпен на българския пазар.
3. И един лимерик на изпроводяк:
Пакетче чай се потопи
във тенджера с гореща супа
парадоксални усети
да трупа.

* сн.: Chema Madoz

Стрелците

1. На 10 окт. някакъв студент в Лъбок, щат Тексас, застрелял полицай просто така - извикали го за разговор в кабинета му, извадил пистолет, стрелял и избягал. Хванали го и както обикновено, започва едно чудене защо, как така, такова тихо, примерно и добро момче и т.н. А отговор няма и няма.

2. Винаги в тези случаи, хората са силно разтревожени от двата сакраментални въпроса: а) бих ли могъл /загубвайки контрол/ и аз да извърша нещо такова и б) би ли могло /стоейки си невинно/ и мен някой да ме застреля, т.е. човек се опитва да подреди информацията и интерпретациите си така, че да извлече някаква прогностична изгода от случая. Казано инак, човек се опитва логически, както са го учили, да построи мотивите за подобно поведение, за да му е полезно после и да му е спокойно сега.

3. По същия начин, всеки си напрягаше мозъка да разбере защо му е на 64-годишния ситизън, да стреля в тълпата на феста в Лас Вегас. Какво се случва в главата му, какви са тия процеси, мисли, импулси, възникнали там и довели до това?
4. Ако махнем красивите психодинамични тези за загубена/намерена идентичност и даже любимците ми наративисти /М. Уайт/ с красивите им конструкции за целеполагането, трябва да ви кажа следното: нищо не се случва в главите на тези хора, нищо няма вътре. Има само малко електричество, стимул-реакция, рефлекси, безобектна омраза и хаотични парчетии от картината на света. Това е напълно достатъчно да знаем. Не е обяснение, а констатация, но дотук. Другото е загуба на време. 

5. Може ли нещо да се направи? Не, не може.

* сн.: Chris Dessaigne

Веригите

1. Преди месец време, си купих две евтини якета от Метро - тънко и дебело и уж ми махнаха маркерите срещу кражба, но явно нещо са оставили, защото като влизам сега, в който и да е магазин от големите вериги, пищят и двете неистово и на входа, и на изхода

2. Забелязах известна зависимост - като влизам/излизам с тънкото яке, магазинът пищи високо и някак отчаяно, а дебелото генерира непоносим нискочестотен, богат на обертонове, инфернален звук

3. Наложих си за всеки случай да изчаквам, евентуално охраната да има възможност да скочи, да ми извие ръцете и да ме отведе в Районното, но някак си не ми обръщат внимание. Днес се престраших и влязох в магазина-титуляр /Метро/, облечен с тънкото, не експеримента ради, а токмо за покупки. Там пищя най-страшно, явно с оригиналния си звук, особено на излизане. Почти бях сигурен, че ще ме съблекат и ще ми върнат якето на щанда, откъдето съм го купувал, а отдолу бях с къс ръкав. В главата ми тревожно се разиграваше сюжет, при който ми искат доказателства, че не съм дошъл по фанелка за да крадна яке и тъй като е доста запазено все още, няма как да ги убедя, че го нося вече месец и т.н.

4. Не, нищо лошо не ми направиха, предполагам декадентската ми походка и интелигентният ми вид са ги респектирали и са се сдържали. И все пак, не е приятно, не знам колко дълго ще мога да разчитам на благородното си излъчване.

* на сн.: Бил Мъри в "Прекършени цветя"