неделя, 12 декември 2010 г.

Кодовете


1. Изобщо не ми е интересна истерията Уикиликс, но докато се мъчех да си скрия ушите от писъка, попаднах на интересни текстове за шифроването на информацията в интернет.
През 90-те в интернет е имало група, наречена Cypherpunks, нещо като „шифропънкове”. Тези момчета, са се надявали, че криптографията, т.е. шифроването на съобщенията ще им помогне да придобият информационна независимост и специалните служби не ще могат да им четат кореспонденцията. Така, те ще успяват да пускат всякакви документи, към които Службите са много чувствителни.
Очевидно, целите са поне две: да не може да се проследи пътят на съобщението /защита на анонимността/ и да не може да се прочете самото съобщение /защита на информацията/.
Получава се красив парадокс – разменят си информация чрез толкова сложна система за шифроване, че само те могат да си я четат. Тогава, какъв е смисълът от всичко това? Простосмъртните нито могат, нито искат да се занимават с раз/шифроване и други подобни глупости. Те искат сайт, на който всичко да им е сдъвкано.
2. Обаче механизмът, който са използвали шифропънковете е впечатляващ - система от анонимни римейлъри /препращачи/. Ето как: А иска да изпрати писмо на В, но ЦРУ или някой подобен, прослушва трафика на А и В. Ако се използва PGP софтуер - той е общодостъпен, всеки може да го пробва, ще се скрие информацията, но не и факта, че А е изпратил писмо на В, а това е опасно. Тогава се постъпва така. А изпраща писмо на анонимен потребител /римейлер/ В1, шифровано с ключ b1 по общодостъпната PGP процедура. В1 получава писмото, разшифрова го, а вътре има писмо адресирано до В2 и зашифровано с ключ b2. Той го изпраща на В2, който си го разшифрова /с ключ b2/ и вижда вътре друго писмо, за получател В3 шифровано сключ b3 и т.н. Последният по веригата вижда писмото за В и го изпраща както си е шифровано, но не на мейла на В /той се прослушва/, а на някой тематичен форум, който В понякога преглежда. Обаче, на пичовете това не им стига и те измислят още фокуси – списъкът на римейлърите всеки път е различен и се избира по случаен признак, а в някое писмо има указания за поредния римейлър да изчака известно време, за да не могат Службите да съпоставят трафика по време, ако допуснем, че контролират всички по веригата.
3. Тази система е интересна, защото много изчистено илюстрира до какво води фанатизмът в някоя област на човешкото поведение.

* на снимката - графити в подлеза на Южен парк

Няма коментари:

Публикуване на коментар