понеделник, 18 юни 2012 г.

Мекицата


1. Тези дни си купих една мекица. Продавачката ми я подаде и веднага заговори по мобилния си. Разговорът беше важен -- тя отказваше някаква поръчка, а оня отсреща правеше така, че тя да се чувства виновна и да трябва да се оправдава.
На този фон, аз поисках да ми даде и ръсилото за захар - как ще ям мекица без захар, бе? Нали трябва след това фанелката ми да е цялата в лепкава пудра?
2. А дебелата мекичарка си говори, говори, говори и не ми дава захарницата. Казвам и: "Захар!" Нищо. Казвам и: "Дайте захар!" Пак нищо, говори си по телетайпа. Тогава гневно и казах: "Дай цукерман!" - Веднага ми го подаде, без да си прекъсва разговора. 
3. Хората реагират на немски език, не защото го знаят, а защото им звучи командно. А това не беше и немски, а най-обикновена еврейска фамилия. Сигурно на идиш означава "човек от захар".

* на сн.: Случай с филия черен хляб, маслини и портокалови корички

Няма коментари:

Публикуване на коментар