петък, 22 юни 2012 г.

Ако няма бог, всичко е позволено


1. През Втората световна война, немски офицер си свил малко експонати от взривена църква някъде в дълбоката руска провинция - някоя старинна икона там, църковна утвар,  археологически фрагменти - все дребни, но ценни неща. Война е, щом можеш да убиваш безнаказано, защо пък и да не си вземеш нещо? За спомен, дето се казва.
И понеже е немец, ги опаковал грижливо с марля, в красиви кутийки, датирал ги, надписал откъде са и ги изпратил в Германия, на съпругата.
Малко след това, нали е война, го убили някъде по бойните полета.
2. Съпругата, така и не пипнала тези кутийки. Очевидно се сещала откъде и как са придобити. Може и малко да се е гнусяла, знам ли.
Синът на тези хора също не пипал кутийките, докато наскоро не му хрумнало да ги върне там, откъдето са взети. Руснаците ги приели с благодарност и ги сложили в местния музей.
3. Тази история ме натъжи. Представих си какво е ставало във военновременната глава на офицера. Ясно е, че в родното му Хале-ам-Заале, е било абсолютно недопустимо да се промъкнеш в двора на съседа хер Калтенбрунер и да му гепиш градинския маркуч или гнома, примерно. След смяната на цивилните забрани с военни позволения и мейби след кратък иванкарамазовски размисъл, офицерът сметнал за приемливо и логично да събере малко трофеи от разбишканите с танкове къщи, църкви и други артефакти.
4. Обаче, за вярната, едрогърда Брунхилда, това би трябвало да е шок, въпреки че, пропагандата е велика сила и крадените нещица могат да бъдат подадени с различни сосове - "те не умеят да си ги пазят, ние ще (им) ги съхраним по-добре" или нещо подобно.
5. Синът пък, възпитан с Кестнер и Ремарк, явно се е притеснявал от подобна история и е направил, според мен най-добрият ход - лустрирал е семейството и себе си в него, връщайки нещата на собствениците им. Предполагам, че доста му е олекнало.

* На сн.: Отлична месомелачка

Няма коментари:

Публикуване на коментар