четвъртък, 5 юли 2012 г.

Градски бойци

1. Наблюдавам два вида реакции при среща с далечни познати.
Едните се правят, че не ме виждат и отминават. Изглежда ги е страх, че само чакам да ми кажат "Здрасти" и с осемте си крака /октопод/ ще се залепя за тях и ще се почне: "Еее, колко отдавна не сме се виждали... кво правите бе?... как е жената?... как са децата?... преуспя ли ти в професията?... кои са твоите външни маркери за престиж... я да ходим да пием и да си споделяме... как кога?... още сега...как не можеш сега?... хайде тръгвай, не те познавам, ако не тръгнеш тутакси с мен..."
2. Вторите ми казват "Здрасти" и в погледа им виждам как светва мазната надежда за дълъг разговор-изповед - те явно ще се опитат да реализират гореописания диалог и аз ще съм жертвата, а те пипалото - смукалото. Тия ги отминавам на бегом. Страх ме е от тези ритуални разговори. Знам ги всичките. Знам даже как завършват: "Ей, трябва да се видим в най-скоро време, да изпием по една бира".
3. Предполагам, че тези вторите ми се обиждат, като ги отминавам само с по едно дискретно "Здрасти". Ха! Това е нищо! Представям си как биха ми се обидили, ако разберат, че не се каня да отида и на погребението им!


* на сн.: Отличен проект за визитка, ще си поръчам двеста на български.

3 коментара: