четвъртък, 30 август 2012 г.

Към езерата

1. Веднъж, с един колега, печен планинар, се изкачвахме към Рилските езера от Сапарева баня. По пътя, той ми разкриваше различни тънкости на този вид туризъм. 
- Най-важното, когато отиваш на Езерата - мълвеше той - е горе да няма дъновисти. То винаги има по някой, но трябва да внимаваш да не попаднеш там, когато им е големият празник с танците.
2. Понеже знам, че приятелят ми се увлича от езотерики, малко се учудих. "Защо бе, казвам - те са едни много духовни хора, отвреме-навреме танцуват в кръг и като цяло са безобидни".
- Агресивни са - каза той - и много лъжат. Освен това, когато им е празник - горе няма къде да стъпиш от тях, не е приятно. 
Че за какво толкова би те излъгал дъновист, питах се аз. Сигурно за космогонията нещо и за смисъла на живота, ама това не се счита за лъжа, по-скоро е авторизиран превод.
- Смятат мястото за свое и не искат други да им ходят там, защото го оскверняват - обясни ми той.
3. Не щеш ли, някъде по средата на катеренето, отгоре се зададе дъновист - човек с бяла брада, облечен като герой от "Междузвездни войни". 
- Виж сега, какво ще стане, каза приятелят ми. - Добър ден. Има ли места в хижата?
- Не! Всичко е заето, няма смисъл да се качвате - благо ни осведоми езотеричният.
- Лъже - прошепна спътникът ми, има две хижи горе, абсурд е да няма свободни легла.
4. Наистина, горе всичко беше свободно. В новата хижа /голямата/ беше абсолютно празно, даже нямаше и хижар. Само едно голямо куче вяло дойде да провери дали няма да дадем нещо вкусно.
5. Не съм дъновист. Поради това, ще си ходя където и когато ми е кеф и ще си мисля каквото си искам.

* на сн.: Рилски натюр

Няма коментари:

Публикуване на коментар