1. През 1998 една частна компания – „Identigene” забучила билборди по всички главни шосета на Щатите с надпис: „Кой е бащата? Звънете на 1-800 – ДНК – тест”. Дневно се обаждали по триста човека, въпреки, че един тест струвал 600 долара. Звънели самотни майки, желаещи да накажат бащите-партизани, както и мъже, разтревожени от факта, че децата им твърде много приличат на съседа. При две трети от жените бащинството се потвърждавало. За бащите не дават данни.
Във Великобритания пък, първите частни ДНК лаборатории за бащинство били подложени на яка обструкция от медиите, защото, според общественото мнение, такива методи могат да използват само държавните организации, но не и частници.
2. Да минем към животните. Вероятно всеки е забелязал, че повечето пойни птици продължават да импровизират неудържимо, дори когато вече са се сдобили с дом, другар/ка и поколение. В края на 1980-те, орнитолозите провели ДНК тестиране на птици, за да уточнят кой родител и на чии пиленца толкова много музицира, след като вече си има прекрасни дечица с госпожата.
3. Установило се, че в птичите семейства, които са еталон за вярност в приказките, често децата се оказвали от чужд мъж-птица. Виждаме, че сладкопойните пъструши, всъщност са едни малки мръсници. Но са много красиви, а това е достатъчно оправдание.
* на сн.: клонинги
Генетичното разнообразие гарантира здраве и красота. Само погледни моят син - Америкацец по националност, обаче по етнос 1/2 Българин, 1/4 Китаец, 1/16 Ирландец, 1/16 Германец, и 100% разкош.
ОтговорИзтриванеА на обществото не може да му се угоди. Смесването на гените винаги носи някакви коментари. Аз съм решила като си дойда в БГ и като ме питат защо са му "дръпнати" очите на Джони (а те ще питат, гаранция), да им кажа, че сме го осиновили от Китай, а следващото ще го осиновим от Филиповци, защото Кения ни е много далече :)))