Фотография и психиатрия

Теодор Жерико

1. През 1820, френският психиатър Етиен-Жан Жорже /1795 - 1828,  работил в Салпетриер с Пинел и Ескирол/, поръчва на художника Теодор Жерико да нарисува серия портрети на душевноболни, за да могат студентите му да изучават чертите на лицето им на спокойствие. Жерико създава десет портрета - на клептоман, на похитител на деца, на хазартно-зависим, на жена "изяждана от завист", етц.

Портрет на клептоман

Жена с мания за завиждане

2. Става ясно, че това са хора с най-обикновени физиономии и въпреки стремежа на Жерико да им придаде малко зловещ вид /според мен/, очевидно, няма нищо специфично, по което да може да се различи психично болен от психично здрав. 

3. С появата и усъвършенстването на дагеротипния процес /от 1830 нататък/, населението отначало плахо, после масово, тръгва към новосъздадените фотосалони да се портретизира. В началото, това си е чист садизъм - експозициите са по 120 минути, през което време се пържиш на силно слънце и  можеш само да мигаш, но към 1840 технологиите се подобряват летежно и вече трябва да стоиш замръзнал пред обектива само за някакви си 5 минути.

4. Горе-долу по това време, на мода са физиогномиката и френологията и мечтата на Ломброзо и другари, с просто устройство - краниограф,  да измери черепа и да изчисли престъпника още в детска възраст, се прехвърля и върху фотографията.

Хю Даймънд

5. Първият психиатър, който започва да снима психично болни, е англичанинът Хю Уелч Даймънд /1809-1886/. Той работи в частна женска психиатрия в графство Съри и се увлича от фотография. Интересно, че д-р Даймънд иска не просто да направи психиатричен фотокаталог, а смята, /"On the Application of Photography to the Physiognomy and Mental Phenomena of Insanity" - 1856/, че когато пациентът се види как изглежда "в действителност" и обсъди впечатленията си с лекаря, това би могло да има лечебен ефект върху него. Добре, щом така смята. 

Пациентка със суицидна меланхолия

Пациентка с религиозна меланхолия

Пациентка "Офелия"

Анри Дагоне

6. Най-опасният конкурент на Даймънд е френският психиатър Анри Дагоне (Henri Dagonet,1823-1902). Той работи в болницата Света Ана, Париж и разбира се, е привърженик на диагностицирането по външни признаци, т.е. на физиогномиката. Във второто издание на учебника му /1876/, отново виждаме снимки на психично болни, разпределени по диагнози. Фотограф е Ж. Валет.

Импулсивна лудост

Липeмания

И така, виждаме групи хора, които по никакъв начин външно не се различават от всички останали. Феноменът каузална атрибуция си прави лоша шега с нас /това е, когато на непознат човек приписваме мотивации, черти, качества и смисли според собствените си убеждения и очаквания и си вярваме/.

Следващ пост - известни фотографи снимат по темата.

Октомври - фрагменти 2

1. В последния филм на Уди Алън, /Полунощ в Париж/, главният герой, /писател/ е в Париж и попада от настоящето, в 20-те на миналия век, където си общува с Хемингуей, Пикасо, Дали и т.н.

Уди разиграва ситуация, която и мен винаги ме е вълнувала. Героят среща Бунюел и му предлага сюжет за филм, след което му разказва накратко "Ангелът унищожител" на самия Бунюел. Бунюел по никакъв начин не може да схване идеята - защо някакви хора, събрали се на купон, искат да си тръгнат и не могат, въпреки че, вратите са отворени и формално никой не ги спира. "Нищо не разбирам", казва той.
2. Често става така - искаш да помогнеш на някого и той иска, а още не е дошъл момента. Напъвате се и двамата и не става и не става, хаха!

3. Валеше много и за да не се намокря съвсем, се напъхах в една книжарница на Графа. Вътре практически нямаше купувачи, но видях около десет равномерно разхвърляни из салона девойки-консултантки, които ме загледаха с копнеж. Познавам този блясък в очите, той за жалост, не е еротичен, а се дължи на една безмерна скука, която тези момичета са натрупали през деня. Нагласих си асоциална външност, защото исках да поостана и да поразглеждам малко. Повечето от тях усетиха посланието /не ме закачайте, хапя!/, но една, явно по-неопитна, се опита все пак да ме консултира. Дистанцирах я  меко с баналното: "само ще погледам".

4. Това ме подсети за един познат, които бил в Лондон /ако не се лъжа/ и влязъл в турска баня, за да я разгледа и евентуално да почувства атмосферата.

Някакъв излязъл да го пита "кен ай хелп ю?" или нещо подобно, а приятелят му отговорил с калката "Only to see!" Това заинтригувало служителя и той се заел да го развежда из заведението, т.е. ефектът бил точно обратен на желанието му да го оставят на спокойствие.

5. Виц /икономикс/: 

- Предлагам да закупим партида китайски часовници и с машина на времето да се върнем двайсетина години назад, да ги продадем и да купим долари по 80 стотинки! После се връщаме в настоящето и...

- Или може би да изобретим ксерокс за предмети, да вземем кюлче злато и да го ксерокопираме, ксерокопираме...

- И така, господа министри, заседанието приключва. Има ли още предложения за развитието на българската икономика?

* на снимката: дух-куче

General Motors vs Microsoft

На компютърния форум COMDEX през 2010, Бил Гейтс казал, че ако General Motors се развиваше като Майкрософт, всички отдавна щяхме да караме коли по 25$ с разход на бензин 0.005л/100км.

На следващият ден, представител на GM отговорил, че ако GM повтаряше тенденциите на Майкрософт, то:

1. Без абсолютно никаква причина, средностатистическият автомобил би аварирал два пъти дневно;

2. Всеки път, когато подновят маркировката на пътя, би се налагало да си купуваме нов автомобил;

3. Понякога автомобилът ни ще спира насред път просто така. За да продължим, ще ни се налага да избутаме колата на банкета, да затворим всички прозорци, да изгасим двигателя, да отворим всички прозорци и чак след това да потеглим;

4. Изпълнявайки по-сложна маневра, двигателят може да загасне и повече да не иска да запали. При това положение, щеше да се налага да се преинсталира двигателя.

5. Епъл щеше да е произвел автомобил на слънчеви батерии, пет пъти по-бърз и два пъти по-лесен за управление от този на Майкрософт , но той щеше да може да се кара само по 5% от всички шосета.

6. Датчиците за температура на двигателя, акумулатор и налягане на маслото щяха да бъдат заменени само с един: "Автомобилът ви осъществи илегална операция и сега ще загасне".

7. Малко преди да се задействат въздушните възглавници, ще се появява надпис "Are you sure?" 

8. Понякога, автомобилът ще се самозаключва и вие няма да можете да влезете вътре. Тогава ще трябва едновременно да дръпнете дръжката на вратата, да пъхнете ключа и да натиснете антената на радиото, след което системата ще се деблокира;

9. Всеки път, при покупка на нов автомобил, ще ви се налага да се учите да шофирате отново - управлението на всяка нова кола, коренно ще се отличава от предишното;

10. За да загасите двигателя, ще трябва да натиснете бутон "START".

Дезангаже, пълно

1. Oбаче съм железен. Некъв цигански ръководител арестували, некъв Прошко, да съм му гласувал, некви уважавани лекари се скарали с други уважавани лекари, какви ли не чудеса стават в чашката вода, в малката ми симпатична странИчка, а аз къде гледам - съвсем в друга посока. Хахаа, кофти.

2. Моето Ангаже, онова малко душевно карбункулче, което толкова години ме заставяше да се групирам с различни слабоинтересни мене хора се е резорбирало съвсем, ура! Титаникът на индивидуализма потегли и май успях да се кача!

3. Сега ме интересуват следните неща: бебето на дъщеря ми, филмографията на Мая Дерен /особено с Марсел Дюшан/, не мога ли и аз да заснема нещо подобно на нейния Witch's Cradle, например /хехе!/, последния албум на Джордж Бенсън /отличен е, апропо!/ и моделирането на паметта в невронните мрежи.

* на снимката: есенни облаци

Емоции - разум

1. Тази двойка - емоции-разум, непрекъснато ни подвежда. Чак понякога ми става гадно. Тунис например - тълпата събаря властта, президентът бяга от страната, народът победи, супер! Показват по ТВ как млади навитаци /революционери/ трошат резиденцията, отнасят си по нещо интересно вкъщи, чупят някакво президентско Ферари. Като се уморят, си отиват вкъщи, доволни от добре свършената работа.

2. "Хахааа - мисли си тунизиецът малко преди да се унесе в сън - какъв ден само! Днес тъпках с обувки по леглото на Президента, абе на спалнята и разгоних фамилията - хахаааа! От утре вече започваме нов живот, баси кефа ще е!"

3. На другата сутрин се събужда и какво вижда през прозореца? Същото говно, каквото е било и вчера. Животът му станал ли е нов и по-добър? Нито грам. А по-лош станал ли е? Почти съм сигурен.

* на снимката: язовир Искър, Щъркелово гнездо

Октомври - фрагменти

1. Здравият смисъл не е щадящ. Къде по-приятно и успокояващо е, да вярваш, че ако легнеш под пирамида, ще ти се решат всички проблеми. Или пък да се надрусаш с БАД-ове и ще живееш вечно. А като си сложих турска керемида под леглото, веднага всички отрицателни енергийни потоци се оттекоха откъдето са дошли - към пъкъла.

2. Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски /"Картата не е местността"/, извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия и им съобщил, че ще хапне малко. Взел си бисквита, предложил и на тях. Няколко студенти схрупали по една-две бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише "Dog Cookies". Двама веднага отишли да повърнат, а другите просто гледали шокирани.

"Току що ви демонстрирах, казал Коржибски, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на второто е по-силен от вкуса на първото".

3. Разказват: когато Ахматова разбрала, че в жилището на Блок са заселили червеноармеец, казала: "Един му е малко, полагат му се дванайсет".

4. Китайците пак ме учудиха. Забраняват със закон филми и сюжети свързани с пътешествия във времето. Това било непочтително спрямо историческото им минало. Не мога да постигна тази логика, но не се и старая. Скоро прочетох, че вдовицата на Мао е била обвинена и осъдена на смърт /впоследствие заменено с доживотна/ за 234 000 престъпления.

5. При кралица Ана, кралският астроном Джеймс Брадли /1693 – 1762/ получавал много малка заплата. Кралицата научила за това и поискала да му я увеличи тройно. Той я помолил да не го прави.

- Ваше величество, казал Брадли, когато поста Директор на обсерватория започне да носи много пари, там ще започнат да назначават хора далечни от астрономията.

* на снимката: фрагмент от гръцката църква в София

Рила - рипорт

Лифтът до езерата не работи, /ура, еколози!/. Роси се двоуми накъде да поеме /точката на банкета вдясно/.

Решихме по този проблем да се отнесем до Върховния съд /Suprime Court/, защото те биха подходили творчески, честно. И нещеш ли - указател, сочещ точно натам, към Творческата база на ВС.

На фона - тръбата на Рилския водопровод. Преден план - артефактна рекичка, извираща от тръбата. Една обърната реалност в Рила. А всъщност, очевидно е имало саботаж.

Имало е дъжд от камъни - камъните падат - каменопад.

Рилска рекичка. В момента, в който нагазиш, ти прерязва глезените. Не правете този опит с рилска рекичка. Вкъщи, с чешмата - да, но в Рила - не!

Това дърво - само се подпрях и то се срути. Явно гнило. Или ми се случват херкулесови събития, не знам.

Малък Скакавишки водопад. Огромни маси вода от потресаваща височина, сравнима с Ниагарската. Опасна гледна точка. Грешна стъпка /30.4 см/ и си аут в бездънната урва. Хлъзгавост на терена 97% 

/свръхвисока/. Подход - със специални дишащи обувки, самият ти - задъхан.

Реликтови змии. Заснел съм как нападат Голяма рилска шишарка /Shisha Rilae Magna/, с ужасяващо съскане. Шишата се брани отчаяно. Нямах право да се намесвам. Фотографска етика!

Огромен къс самороден  лазурин. На черния пазар за лазурини /Амстердам/ може да му се вземе отлична цена, но транспортът дотам неутрализира всяка печалба и даже трябва малко да доплащаш. Затова никой не го пипа. Туристи-несретници се опитват да отчекнат парченца, но забравят: твърдост - 7 пъти по-висока от диамант. А е и отровен, така че - forget it.

Професионално маркирана пътека. Легенда, отгоре надолу:

бяло - спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

червено - по маршрута има кръвожадни тръни;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

жълто - по маршрута има отровни растения;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

Маркирах и аз една пътека, защото умея. Сочи наобратно, подсказвайки, че всичко е циклично, т.е., както и да се правиш, в крайна сметка си пак същия.

Еротичната страна на планината. Феномен, наречен "Рилска гръд". Твърдят, че е лечебен. Например, според местната легенда, хора с безплодие като се потъркат в дървото и се заплождат. Сутрин жени, следобед мъже.

Малък Рилски комарояд /Rilae Culicidaеfag Minima/. Насекомоядно растение - червенокнижник.

В гората. Реликтови растения - червенокнижници.
Мъжка папрат - Dryopteris filix–mas

Това бяха структурите, а ето цялостния пейзаж.













Това е моята история за Рила. Без патос, с умерени чудеса в рамките на закона.

Пси - спомен

1. Преди години, когато бях на стаж в една Московска пси клиника, колегите от Мъжко остро, /където се мотаех и аз/ ги предупредиха, че ще имат проверка "от Министерството". Не ми пукаше, защото не отговарях за нищо /бях още нов, пък и чужденец, баси/.

2. Интересно, че и колегите не се тревожеха особено. Не можех да разбера, откъде това спокойствие. Всеки знае, какво представляват тези проверки. Идват някакви чиновници-лаици, които ти прецакват целият ден. Поради това, че изпитват неистов страх, който трябва да скрият, са неадекватни - гледат злобно, тежкареят, задават тъпи въпроси, пъхат се навсякъде, не позволяват адекватен контакт и т.н.

3. Завеждащата беше една много смислена и мъдра жена на около 50 и аз я попитах как ще протече проверката. - Никак, каза тя - ще пуснем С. да си говори с тях".

4. С. беше кротък и добричък пациент с болест на Пик - вид слабоумие, при което, освен всичко друго, се разпада и речта. Той беше страшно разговорлив, но за съжаление можеше да произнася само една сричка: "рю". Разполагайки с нея, той успяваше - варирайки със скорост и интонации, да съобщава елементарна информация и да изразява емоции.

5. И наистина, отключиха им, влязоха, тръгнаха по централния коридор към ординаторската. Практически моментално, към тях се залепи С., който явно беше в акме и показа най-добрите си серии "рю"-та, в опита си да установи дружеска беседа.

6. Дебелаците не припаднаха веднага, но някак се потиснаха и бързичко приключиха.

7. Ако имаше повече такива като С., светът щеше да е едно доста по-симпатично място за живеене.

* на снимката: асфалт, по който са минавали много коне

Септември - фрагменти-2

1. Гледам една рецензия:

"Групата ХХ възниква през 1992. След като нейният създател YY, се запознава с творчеството на Ал Жиро и Джамирокуай, той се заинтересувал, какви са корените на тази музика. Така YY се увлича по изпълнители като Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др.

След години прекарани в търсене на собствен стил, сега музиката на ХХ е сравнявана с тази на Ал Жиро, Джамирокуай, Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др."

2. Напоследък попадам на следи и последствия оставени от "истински български мъже". Леле, колко са прости! Искам да съм жена.

3. Един свещеник, който не вярвал в учението на мормоните, отишъл при пророк Джон Смит и го помолил да направи чудо. Смит казал:

- Отлично, сър. Избирайте: искате да ослепеете или да оглушеете? Или бихте предпочели да ви парализирам? Кажете и в името на Исус, аз ще изпълня вашето желание.

Свещеникът промърморил, че не иска точно такова чудо.

- В такъв случай, сър - ще останете без чудо. Нямам намерение да вредя на другите, за да възвръщам вярата ви.

4. Един човек отишъл на ресторант. Сервитьорката казала:

- Днес в менюто имаме бифтек, пиле и риба. Какво ще предпочетете?

- Бифтек.

- За съжаление, бифтеците свършиха.

- Тогава пиле.

- За съжаление, то също свърши. Имаме само риба.

- И защо веднага не ми предложихте риба, тогава?

- Помислих си, че може би не обичате риба.

* на снимката: следи от избягал рогоносец

Септември - фрагменти

1. Не разбирам нищо от икономика, но имам смътното усещане, че ЕС нямаше да има никакви проблеми, ако се състоеше от две държави: Германия и Франция. Сега са повече и съответно има проблеми с харченето на немските и френските пари.

2. Без да съм поет, често ползвам мерена реч в ежедневието:

- Не съм зъболекар,

излъга Петър,

когато беззъб гражданин 

му каза твърде ясно:

"Копеле, някъде съм те мяркал".

3. Групи от 70-те живи до ден днешен:

Aerosmith, AC/DC, Average White Band, Chicago, The Doobie Brothers, The Eagles, KC and the Sunshine Band, KISS, Steve Miller Band, Styx, Tavares, The Village People

4. "Безкрайна мъка изпълва сърцата ни, в отсъствие на Великия вожд и Върховен главнокомандващ, другарят Ким Чен Ир, който се намира на посещение в Русия.

Корейския народ с нетърпение чака връщането на Върховния главнокомандващ и буквално брои всеки оставащ ден  до пристигането му".

Това е текст от "Родон Синмун" - официален печатен орган на управляващата в КНДР Трудова партия.

5. На 89 години почина полският режисьор Януш Моргенщерн, заснел "Залог по-голям от живота". Този сериал от 70-те ме направи фен на полския език. Запомнил съм: Очевишче!, "Барзо добже" и още няколко важни полски фрази.

6. В някакъв форум на Apple:

"Повреди ми се Айфона и съм много тъжен. Сега няма смисъл да ходя даже в тоалетната".

* на снимката: стрийт фото. Минаваща жена в района на Лъвов мост.

Теорията за счупените прозорци-2

1. През 80-те, в Ню Йорк се извършват над 1500 тежки престъпления годишно /7 убийства на денонощие/. През нощта не бивало да се мотаеш по улицата, а в метрото било опасно и през деня. Престъпността достига пик през 1990, след което рязко спада. Убийствата намаляват с 2/3, а тежките престъпления с 50 %. Да видим какво става. 

2. В средата на 80-те, шеф на NYC метрото става Дейвид Гън. Той започва с графитите, като твърди: „Графитите са символ на краха на системата. Каквито и нови вагони да пуснем, те ще са читави един ден, след това ще ги направят на задник”. Гън организира миенето на вагоните, така, че на линия да излизат винаги чисти. Пичовете от Харлем ги украсявали нощем, но на другия ден графитите вече ги нямало. Посланието било: „Искате да си загубите нощта? ОК, но никой няма да види резултатите от благородния ви труд”.

3. През 90-та началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да започне с тежките престъпления в метрото, той се заема с гратисчиите. Както и Гън, той смята, че огромното количество безбилетници е сигнал за хаос, който внушава на нарушителите, че всичко е позволено. По това време, 170 000 човека влизали в метрото без билет – просто прескачали автоматите или влизали със сила. И ако 2-3 човека измамвали системата, останалите, решавали, че щом някой не плаща билет, те да не са по-глупави?

4. Полицейският шеф слага на входа на станциите по 10 цивилни полицаи, които хващат хитреците, строяват ги в редици и ги държат, докато не задържат някоя по-едра риба /незаконно оръжие, наркотици, издирван криминален/, след което всички дружно пътуват към районното. Доста бързо лошите момчета поумнели, започнали да си оставят пистолета вкъщи и да си купуват билети. Престъпленията в метрото намаляват със 75%.

5. През 1994 кмет на Ню Йорк става Рудолф Джулиани. Той назначава Братън за шеф на полицията. И двамата са фенове на теорията за счупените прозорци. Полицията заема хард позиция към дребните улични шмекери и започва да арестува всеки, който не се държи според правилата – драска по стените, хвърля бутилки, проси пари за насилствено миене на прозорците на колите, пикаещите на улицата отивали директно в затвора и т.н. Братън и Джулиани обясняват: „Дребните и незначителни на пръв поглед простъпки, са сигнал за осъществяване на по-тежки престъпления”. Резултатът? Виж т. 1.

6. Разбира се, за такъв драстичен спад на престъпността има и алтернативни обяснения. Например икономистите /от групата фрикономикс/ Джон Донахю и Стивън Левит, смятат, че легализацията на абортите през 70-те довежда до спад на престъпността през 90-те, просто защото, тези които биха извършвали престъпления през 90-те не се раждат. 

http://pricetheory.uchicago.edu/levitt/Papers/DonohueLevittTheImpactOfLegalized2001.pdf

Разбираме, че намекът е насочен към цветнокожите, etc. – да не задълбаваме повече в американските реалии.

7. Що се отнася до мен - аз редовно измитам фасовете около пейката пред входа и чакам ефекта върху организираната престъпност.

Фотографската свръхзадача

Златните мостове са радост за очите, но са рядко нефотогенични. Въпреки това, ако дебнеш внимателно, можеш да хванеш някои странни събития. А това би могло да е свръхзадачата на фотографията. А би могло и да не е.

На тази снимка виждаме малък кашалот излязъл на разходка. По принцип, майка му не го пуска сам и ако се вгледате в двата белега от сбиване с други кашалотчета, ще разберете, че е права, жената. Ениуей, особата изглежда доволна.

Тук хванах портативно крокодилче, излязло да пие вода. Някои считат, че на Витоша няма крокодили, но ето - има. Това са неверни твърдения, често наричани "beliefs", нещо като предразсъдъци. Аз например, бях чувал, че няма и мечки, но се оказа, че не е съвсем така - има музей.

Това е скален феномен. Нарича се "Окото" и представлява копие на едноименното рилско езеро, но е на Витоша. Предполагам, че ако всички гласуват за него по интернет, този обект би могъл да влезе в едно от седемтях чудеса на света. Пирамидите, Александрийския фар, Висящите семирамиди и Окото!

Последно, два таралежа излезли на разходка с детето.

Счупените прозорци

1.Всеки ден в болничния асансьор наблюдавам доказателства на теорията за счупените прозорци /Broken windows theory, 1982, J. Wilson, G. Kelling/. В началото имаше надпис: „Асансьорът е за 6 лица” и той стоя читав дълго, докато някакъв имбецил не добави единица, стана 16. След тази тънка шега, се отпуши верижна реакция. Появиха се надписи „за 16 задника”, „за 16 овце” и други куци импровизации на бг-литературния гений.

2. В оригиналния текст на Уилсън и Келинг се казва: „if a window in a building is broken and is left unrepaired, all the rest of the windows will soon be broken. http://www.manhattan-institute.org/pdf/_atlantic_monthly-broken_windows.pdf

Казано на психологически език - когато някъде има видими нарушения на нормите на поведение, това провокира хората да продължат да ги нарушават, при това и в други модалности.

3. Тази теория има и критики, но има и нелоши експериментални доказателства /серията ”Грьонингенски експерименти”/. При първия, на един паркинг за велосипеди /Холандия/ до големи магазини, имало знак, забраняващ рисуването по стените. Съответно, стените наоколо били чисти. Експериментаторите закачили на кормилото на всеки велосипед /77 броя/, листовка с текст: „Желаем ви щастливи празници” и лого на несъществуващ магазин за спортни стоки. Наоколо нямало кошче за боклук, затова, хората можели да постъпят по три начина: да хвърлят листчето на земята, да го закачат на чужд велосипед и да го вземат със себе си, за да го изхвърлят на подходящо място. Първите два варианта се разглеждали като нарушение на нормите, третият – не. Нарушителите били 33%. След това, повторили експеримента, като предварително нацапали стената с безобразни графити. Този път, некултурните били 69%, /висока статистическа значимост/. Значи: нарушението на забраната да се рисува по стените, провокира хората да нарушат и друга забрана – да си хвърляш боклука на улицата.

4. Тази теория има много интересни приложения и едно от тях е начина, по който американците се справят с престъпността в Ню Йорк през 80-те, но това е друга история.

* на снимката: в началото някой просто е хвърлил билетчето си на плочника.

7-ми септа

1. Чета, че Живков бил масов убиец, етц. Може и така да е, но за мен това е Простакът, появявал се в живота ми години наред, говорейки простотии на местния си партизански диалект. Да оставим, че ме наричаше и другар, този правешки интелектуалец! Е, то тогава кой ли не ме наричаше "другар". Аз обаче, си умирах за "другарю доктор". Някак си, са те уважили два пъти едномоментно, супер.

2. Всъщност, тошовизмът, бе аналог на сегашната чалга - тя може да ти изникне отвсякъде и да ти пее глупости за "пак ме боли" и "няма да ти дам", което обаче, е много по-търпимо от кафкианското: "Трябва другари, през тази петилетка да повишим качеството и ефективността".

3. Освен това, масовият убиец по-скоро е Вълко Червенков, защото лагерите на смъртта ги е организирал той, по почина на съветските другари. Онези хора измираха от студ, бачкане и глад, докато при нас - южна страна, аграрна, се е налагало да ги бият до смърт за да ги унищожат.

4. Абе да се застрелят всички тия тошовци, лайношовци и т.н. Самото им споменаване вече те омърсява, не съм ги споменавал и толкова.

* на снимката: социализъмът - прозорец към света.

Фрагменти - авг.

1. Oпитах се да сплаша девойките, че ако не слушат, ще си пусна брада като на Карл Маркс и ще ходя по кофите. Разбра се, че Маркс и брадата му не им говори нищо. Замислих се и повторих заканата със Зи Зи Топ. Пак нищо. Оказа се, че нямам образ с яка брада, с който да илюстрирам разговор с поколението 86 и нагоре. Кастро? Също не става.

2. "Интересно нещо е животът - с трагичен глас каза той - струва ти се, че това е пределът, по-лошо не може да стане. И вземе, че стане още по-отвратително".

Дъглас Адамс, приблизителен цитат от "Стопаджията"

3. Гледах по тв как един човек пред камерата направи 250 г салам от 50 г кайма. Всичко останало бяха пълнители, консерванти, овкусители, усилватели на вкуса, оцветители, ароматизатори. С получената субстанция той напълни една цилиндрична саламена форма и остана само да се направи термична обработка. Каза, че може да го направи и пушен, като го полее с някакво вещество. Ужасен ужас.

* на снимката: метафора за възраст

Землемерът

1. Очевидно, в съседният вход живее преподавател по геодезия, защото през лятото, пред блока всяка сутрин има група студенти, които ни мерят уличката. Засичат я отвсякъде, с теодолити, с някакви дълги планки, подвикват си, нагласят ги, абе луда я правят уличката. Малко пречат на колите да излизат от паркинга, малко променят маршрута на майките с количките. И разбира се, страшно се веселят.

2. Като ги видях за пръв път преди няколко години, силно се изплаших, защото знам - почнат ли да ти измерват нещо около блока - отиде инфраструктурата. Я градинката ще премахнат, я mall ще изникне на 5 метра от блока, я бензиностанция.

3. Сега съм спокоен - това са юзър-френдли студенти, провеждащи неразрушителни манипулации, т.е. упражнения. Доста удобно е - преподавателят си издремва лекият сутрешен сън в леглото, а глъчката отпред /"дай по-наляво, не така, не те виждам, бе ти тъп ли си, какво, хахаха"/,  го връща в младежките години, когато и той е ходел по разни интересни места да измерва нещо. Замъци, например.

4. Приятни сънища, преподавателю, землемерю К.

П. С. Разбрах, че било жена. Преподавателка. Приятни сънища, преподавателко, землемерке К.

* на снимката: един от първите теодолити на маите.

Родопите - четири такта импро

1. Родопите са гъсто населена планина. Отвсякъде щъкат човечета, с овчици, кравички и просто така. Като погледнеш околните хълмове с накацали по тях селца, виждаш, че баща и син Божкилови не са наивисти, а едни много качествени реалисти.

Това е помашкото село Света Петка. Как ли се чувства мюсюлманин живеещ в място посветено на важна християнска светица? Аз ако живеех в частта на Будапеща, наречена Буда, щях да съм горд.

 2. Какви хубави проблеми имат хората там! Например, да гонят конете от двора си. Два коня, двама истински другари, след като цял ден са щипали трева по поляните, нощем ходят по вилите, за да си получат десерта - вкусни рози и френско грозде. Възмутената вилна общественост прави импровизо-огради със сезал, който конете с удоволствие късат на малки части. Веднъж се срещнах очи в очи с тях. Гледаха ме любопитно и игриво, като едри кафяви хулиганчета, които знаеха, какво не

бива, а какво може.

Това тук е някакъв вид френско грозде, заснет да прилича на сълза. Сълза на невинна помакиня заради несбъднати желания, за сметка на спазена традиция:

"Не посмя младата Селие да каже на баща си, че обича друг. Той вече беше избрал подходящия жених - кривоглед наплюнчен инвалид, син на богат чорбаджия от съседното село. На дъртия патриарх - баща си, Селие не възрази". 

/Откъсът е от "Ръководство по митотворчество за малки народи", Simon & Shuster, NY, 1959/

3. Родопите са естетска планина, както казва Роси. Широките  поляни са с еротични форми.  В 6.30 сутринта те са привлекателни утроби пълни с гъста бяла консистенция, най-вероятно - мляко. Затичваш се да влезеш и да се напиеш, но това се оказва мъгла, която хитро те дистанцира. Ако се захласнеш прекалено, не може да не чуеш Трети Сутрешен Петел, който ти казва: "Свестявай се, келеш!", на непознат език. Изкукуригва сто и четири пъти по абсолютно идентичен начин. Явно не разчита да те спечели с разнообразие. Той те грабва със сериалност. Този Родопски Филип Глас. Хитрец. Споменах ли за естетизъм? Копеле, той е навсякъде!

4. Помакините зад сергиите с пирамидално наредени медове и сладка те подканят да им обърнеш внимание с доста двусмислени интонации. Изглежда става дума за изгубване в превода, защото знам, че не са такива хора. Бе точно те няма да те прелъстят. Пък и с този дрескод, ясно е, че са майстори в скриването на тялото. Един обърнат навътре ексхибиционизъм. 

Светът е създаден така, че медът и сладката да са плавно преливащи от съвсем светло жълто /акациевия/ до почти черно /боровинковото/.

Определени надежди

1. Когато чуя хората да казват, че някой или нещо не им оправдало надеждите, разбирам веднага какво се е случило. Тези хора са чакали извънземните. Неясно, но мощно усещане ги е накарало да спрат всякаква работа и да зяпнат захласнато нагоре в нетърпеливо очакване, зелените да дойдат да им оправдаят определени надежди. 

2. Алиенатите обаче, все не идват и не идват. Понякога наминават умерени гнусари, които изглеждат така, сякаш могат частично да ти оправдаят надеждите, но не. Постояват, хапват набързо и си тръгват. След това гледаш - изчезнала ти я вилица, я чаша.

3. А пък някои лабилни романтици, толкова искат да дойдат да им оправдаят надеждите, че направо изпадат в амок и губят всякаква критичност. Не издържайки на силната възбуда, те хващат случаен странник и го обявяват за човек, който ще им оправдае надеждите. Той, ако е навито копеле и с айкю над 70, разбира какво е станало, малко безчинства и като усети, че ще го такова... хванат, в някоя тъмна нощ изчезва в неизвестна посока.

4. И това продължава и досега. Добре бе хора, отидете в жк Надежда в София, вижте. "Иди и виж", както приканваха в оня филм.

* на снимката: римски мост

Героят

1. Чета си Иван Касабов - "Граматика на семантиката" и нищичко не разбирам. Бих разбрал нещо, но паралелно си мисля за съвсем други неща.

2. Ето една асоциативна верига - какво сънувах снощи, в какво събитие ще участвам облечен в специален костюм и с усмивка, историята, разказана от леля ми, как да си включа новата машинка за подстригване в мрежата и как, ако бяха послушали Никола Тесла, сега електричеството щеше да е като интернета - безжично, етц. Абе, някак си не мога да се съсредоточа. Но си се взирам в книгата и това е. 

3. По едно време гледам - охо! - "Как се създават Героите". Подредено, по точки, както аз обичам. Браво, струваше си да я купя тази книга - има едни десетина страници, които са просто "Мечо Пух" на семантиката.

4. Обаче, колко интересен трип имат националните герои. Първоначално се увличат по някоя повече или по-малко утопична идея, после убиват критична маса хора /за идеята де/, после ги убиват тях. След това, биографията им се пренаписва, определени теми се табуират и накрая - готово - портретите им вече могат да кацнат в кабинетите на президентите, а децата тръгват да им поднасят цветя по избор - на датата на раждането или на смъртта им. Е, нацията започва да се съизмерва с тях и се задвижват всичките им шибани  патриотични и други консолидиращи процедури. Някои герои се появяват по тениските, обикновено графично и леко стилизирани, други стават футболни отбори, етц.

5. Нот фор ми, ще си чета Чехов.

Домашен реактор

1. В градчето Голф Менър, на 25 мили от Детройт, живеело любознателно момченце на име Дейвид Хан, а след като му подарили детска енциклопедия по химия, станало свръхлюбознателно. Следват обичайните детски увлечения - синтезирал нитроглицерин, който избухнал в мазето и майка му го накарала да се разкара оттам.

2. Тогава, за да не го закачат, а и за по-голяма безопасност, Дейвид се преместил в бараката на двора и променил концепцията – решил да построи домашен атомен реактор. В началото на 90-те, в Щатите не било лесно да получиш информация за ядрени технологии. Нуклеарният тинейджър засипал с писма фирми и организации, представяйки се за учител по физика. Чичковците явно се умилявали и му изпращали подробни обяснения по темата. Например, Доналд Ърб, шеф на лаборатория в Комисията по ядрен контрол /NRC/ му дал ценни съвети как да получи радиоактивни изотопи, за да ги бомбардира с неутрони и да задейства ядрена реакция. Друг интелектуалец, му казал какъв да му е източникът на неутрони и т.н. Скоро любознателният тинейджър бил напълно наясно с технологиите и знаел какво да напазарува, за да получи радиоактивен материал.

3. Като начало, той поръчал в някаква фирма 100 повредени димни детектора /всеки по 1 долар/, уж за опити в училище. От тях настъргал Америций-241, завил го в алуминиево фолио, направил дупчица и го сложил в оловна тръба. Така получил простичко неутронно оръдие – алфа лъчите от Америция отчеквали неутрони от алуминия. След това, трябвало да намери вещество, което да бомбардира с неутроните и Хан решил това да е Торий-232. Той пък, бил съвсем достъпен, стига да знаеш къде да го търсиш - в чорапчетата на газовите фенери. Наложило се да поръча 1000 фенера, да изгори чорапчетата им и да смеси пепелта с литий от обикновени батерийки. Така получил Торий, 170 пъти по-чист от стандартите на NRC. Дотук всичко вървяло чудесно.

Сега вече, използвайки неутронната си тръба, можел да получи Уран-233, т.е. нормално реакторно гориво и да стартира верижна ядрена реакция.

4. Оказало се, че неутронния поток от Америция бил твърде бърз и Дейвид го заменил с радий, /имало го предостатъчно във фосфоресцента от часовникарските заводи през 30-те/. Пак разходи - много, стари часовници. За да се финансира, Дейвид зарязал училището и започнал работа. Купил часовниците, остъргал цифрите и стрелките, и номерът станал.

5. После, по съвет на специалист от NRC, намерил и източник на неутрони - парче берилий, краднато от училищната лаборатория. Конструкцията била готова и Дейвид започнал да обстрелва някаква гривна на майка си. За да забави неутроните, сложил филтър - пудра, но не станало нищо. След още опити, той открил правилното вещество /не казват какво, вероятно – графит/ и реакцията тръгнала.

6. Потопен в увлекателните си експерименти, Дейвид се сетил да измери радиоактивността наоколо, ей така, за купона и с учудване установил, че фонът превишавал допустимия 1000 пъти. Станало му неприятно и той решил временно да спре. Разглобил реактора и част скрил вкъщи, а консумативите - в багажника на колата си.

7. На 31 август 1994, крадец-несретник се опитал да свие резервната гума от Понтиака на Дейвид и като видял контейнерчета със знак за радиоактивност, ужасен се изнесъл на пределна скорост. Съседите обаче, услужливо се обадили в полицията. Посрещнал я Дейвид, който казал, че няма проблем. Полицаите обаче, се усъмнили, претърсили колата и работата станала дебела.

8. Дошли хора в наметала и противогази и изнесли всичко заразено – 45 контейнера, да го закопаят в пустинята. Дейвид бил задържан, но скоро го пуснали. Той казал, че просто искал да получи още една скаутска значка „атомна енергетика”. През 2007, Хан е арестуван за кражба на 16 димни детектора /очевидно, пак Америций/, след което се отправил към дранголника. После, съдбата му е неизвестна за мен.

* на снимката: Дейвид Хан. Лицето му е в рани, поради честия досег с радиоактивни материали.

Пингвинът и политиката

1. Не искам да съм аполитичен, но какво да направя, като повече ме интересува пингвинът, който се заблудил и като изплувал 2000 км в грешна посока, излязъл на плажа в Нова Зеландия.

Там местните власти го пазели от любопитковците, а учените констатирали, че последният загубил се пингвин изплувал по тези брегове през 1934 г.

2. На мен от всички премиери досега, най ми допадаше Филип Димитров, през далечната 1991 г. Първо, много ми харесваше премиерът да е интелигентен човек и второ - тогава заплатата ми реално се покачи. Особено се кефех и на това, че той говореше толкова сложно и психологично, че го разбирахме само аз и още няколко човека, които познавам лично.

3. Сега научих, че пингвинът, този полярен Марко Поло, се е съвзел напълно и отплувал в правилната посока - Антарктида.

4. Много ги харесвам тези птици, много!

* на снимката: Златни мостове, дърво - Лаокоон

Флотът на Небраска

1. Има един вид медийни личности, които са абсолютно чисти симулакруми по най-строгото определение на Бодрияр: те са точни копия на нещо, което не съществува.

2. Много често ги наричат водещи. Нямат никакви професионални умения, освен да водят нещо. Звездата им изгрява случайно, не е свързана с професионализъм, някакви определени способности или специално образование.

3. След третото показване по ТВ зрителите ги запомнят и ако дотогава те са успели да наговорят критично количество глупости по определена схема, хората започват да си ги искат пак.

4. Схемата какво точно да говориш, е описана от Ноъм Чомски - "10 стратегии за манипулация от страна на медиите", (например тук).

5. Чух за интересна услуга в Небраска. Срещу определена сума, там можеш да получиш удостоверение, че си произведен адмирал и имаш право да ръководиш флот, както и да участваш във всякакви видове морски битки. Единствената особеност е, че имаш право да командваш само флота на Небраска, която е горе-долу в центъра на Щатите и е отдалечена от всякакви морета на поне 1000 мили във всички посоки.

6. Някои от водещите достигат висок професионализъм и стават почти като истински. Абе истински адмирали на Небраския флот стават.

* на снимката: кипеж в Алдомировското блато

Метаморфози

1. В петък на обяд, явно нещо ми дойде в повече и към 3ч. без да се замислям напълних резервоара догоре и поех към Гърция. Взех само спалния чувал, десетина кроасана и туба вода. Мислех си, че ще мога да отида до Волос, да видя едни кентаври, но някъде преди Солун преизчислих възможностите си и поех наляво към Халкидики.

2. Успях да не сгреша пътя и успешно се включих в околовръстното, заедно с хиляди други гърци, които също се насочваха към вилите си или нещо такова. Исках втория полуостров - Ситония. Там си бях харесал едно място с няколко малки островчета досами брега, с френско название -  Vourvouru. Разбира се, по кефско е да се пишеше Vourvourou, но явно при последната сричка, търпението на гърците се изчерпваше.

3. На около 40 км преди целта започна да се стъмва прогресивно и аз свих към едно село с чудно название - Метаморфози. Тъй като се очертаваше хипарска нощ, искаше ми се да си намеря място за спане под някоя палма, преди окончателния мрак.

4. И така - метаморфозирах към плажа. Селцето е много спретнато, с красиви къщи и огромни, многоцветни зокуми /в Източна България - лянове/. Имаше някакъв международен детски лагер, смело минах през него и излязох от селото.

5. Нощем, в нашия географски пояс най-опасното нещо са мечките и хората. Мечки по гръцкото крайбрежие не очаквах да срещна /освен митологични, но те не са опасни/, но хора - знам ли. Намерих си пустинно заливче, поплувах - водата - чудничка, после си преместих колата да ми е наблизо. Взех си чувала и тръгнах в тъмницата към самотния си залив, през горичка от пинии. Там срещнах група деца, облечени с бели чаршафи, които бяха излезли да плашат хората, очевидно в рамките на някаква анимация. Скочиха ми и издаваха нечленоразделни звуци. Аз си осветих лицето отдолу и също издадох един-два подобни звука. Ръководителите им - мъж и жена започнаха да им викат "Цурюк, цурюк!" Аз пък им викнах: "Генуг!" - втората от двете думи, които знам на немски.
6. Постелих си чувала и се проснах на пясъка. След изплашването не ми се спеше и зачаках още нещо интересно да ми се случи. Тъй като не дойдоха дори комари, станах и започнах да се мотая наоколо с фенер в ръка. Направих малко снимки в тъмницата, с подсветка на скалите. Станаха интересни кадри, но не прекалено.

7. Щях да лягам отново, но изведнъж забелязах нещо ужасно. В морето, на около 20 метра от брега нещо светеше и плуваше под водата. Най-зловещото беше, че отвреме-навреме светлината се показваше на повърхността и се насочваше към мен.
8. Тъкмо си построих две нелоши хипотези и онова отново се показа и засвети по ужасяващ начин - с малки бели светлинки въртящи се в кръг. Веднага отпадна хипотезата за огромен фосфоресциращ октопод, остана тази за среща с извънземно и се появи нова - за извратеняк с инженерно мислене, решил да плаши хората по собствен патентован начин.
9. Доста се измъчих в близкия половин час да го следя, защото чувствах неясна заплаха. После, по едно време, нещото изпръхтя и се показа от водата, на височина човешки бой. Значи наистина, някой получаваше удоволствие от нощно плуване на шнорхел, със светодиоден фенер  на главата /челник/. Копелето доплува до съседния залив, облече се и си отиде.
10. Стана ми значително по-спокойно, почудих се, какъв ли би трябвало да е вътрешния свят на среднощния каубой с шнорхела, погледах млечния път и заспах.

 А на сутринта - цялата мистика на кино - здрасти, здрасти, дай пари за пасти.