Тарковски, Сталкеровски и др.

1. Попречиха ни да гледаме "Сталкер", гадовете. Решаваме да отидем с един приятел, звънкаме а те: "Залата откупена, таваришч!" Не можеш даже да си отмъстиш. "Те ще видят, като започнат да излизат на 15-тата минута за да повърнат", каза приятелят ми. Освен нещо да се е променило, а аз да не знам. Общувам с всякакви възрасти, но някак си темата "Сталкер" и теорията за "time-pressure" на Тарковски, не помня да сме обсъждали скоро. Даже никога. Имам две версии: или публиката е била изцяло 40-50+ или на по-младите им е заприличало на геймърски сюжет и са придошли като буйна планинска ливада.

2. Един път, много отдавна, с един приятел си бяхме наумили, че трябва да гледаме "Сталкер" във всяко кино в страната, в което научим, че го дават, нещо като сталкери на "Сталкер". Малко трудно, интернет още не съществуваше, но все пак, по-близките общини се стараехме да обхванем. Веднъж в Перник, в залата бяхме седем човека /средният брой зрители на "Сталкер" извън София, тогава/ и след прожекцията, човекът седящ зад нас ни покани у тях да пием. Отказахме, защото беше късно - влак, родители, туй-онуй. Той каза: "Тогава се обаждайте винаги, когато сте в Перник - приятелите на Тарковски са и мои приятели." Красиво.

3. Последното изречение на Тарковски в една лекция за ролята на монтажа в киното:

"Има смисъл да се създават шедьоври, както ми се струва".

Ежедневно

1. Бързах към гарата да хвана Свогенския по работа, а главата ми - пълна с изтънчени мисли /крахът на елитите, късните есета на Ортега и Гасет и др./. И въпреки натоварването, забелязах големия надпис в подлеза: "Вън всички курви от гарата". Не знам дали се зарадвах - гара без проститутки е като грозде без семки - ядеш и е вкусно, но не те напуска едно леко безпокойство за ДНК-то ти.

Но спокойно, като всичко у нас, призивът не се спазваше - малко по-нататък, едно момиче с индоарийска външност ми предложи мобилна плътска услуга. Всичко е наред.

2. През 1997 в Либерия избират за президент Чарлз Тейлър - партизански командир от неприключилата още гражданска война, обвинен и осъден по-късно за множество престъпления, в това число и канибализъм. Избирателната му кампания минава под лозунга: "Тейлър уби баща ми, уби и майка ми, но все едно, аз ще гласувам за него". Печели със 75% от първи тур. Няма балотажи, няма глупости, всичко е честно.

3. На тия билбордове, дето доскоро имаше реклама на "Манго" /нищо обидно, фирма за дрехи такава/, сега се появиха едни пастьозни чичковци и тестостеронени хубавици - тези тъжни цветя на късия ден, да ни приканват да гласуваме за тях. Аха, ей са тичам, call Vanga. 

Идеален ден за лов на птички-бананки

Девет птички - бананки днес в трънската гора
1. Щиглец/ Кадънка (Carduelis carduelis)

2. Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major)

3. Обикновена чинка (Fringilla coelebs), Common chaffinch

 4. Лъскавоглав синигер, Poecile palustris

  5. Син синигер (Cyanistes caeruleus)

 6. Домашно врабче (Passer domesticus)

 крайкус

Дидактично

1. Понякога имам две възможности и се чудя коя да избера. Как решавам коя да е? - хвърлям стотинка. Има обаче, една особеност - преди да е паднала стотинката, трябва бързо да избереш едното от двете. Иначе - ези-тура - тъпо е.

2. Тия хора според мен са убедени, че ако кажат "добър ден", ще им се наложи да изпитат толкова силни и разрушителни чувства, което на свой ред ще ги свърже с някаква толкова критична травма в миналото, че просто... Апокалипсиснау! Е не, ако ще е така, недейте, няма нужда да се излагате на такъв ужасен риск.,

3. Текстът е като жена - постепенно го събличаш, спускаш се и се издигаш по извивките му/и, докато се разголи същността - точно това, което си искал да кажеш/видиш, а не каквото е изглеждало в началото. А други пък - пишат наобратно - напластяват върху смисъла - обличат, хайде и една жилетчица, хайде и гащите на баба ми - съвсем го скриха. И така е готино и иначе.

4. Доста хора има, дето като направят някоя гадория, после използват целия си ресурс за да си докажат, че нищо особено не се е случило. Майсторлък е.

* на сн.: някой е допуснал сериозна грешка

Цитатник

1. Айнщайн избягвал метафизичните интерпретации на квантовата теория /"квантов мистицизъм"/. Известен е диалогът му с Нилс Бор, когато обсъждали ефекта на наблюдателя върху поведението на частиците:

- Бог не играе на зарове.

- Алберт, не казвай на Бога какво да прави.

2. Tолстой бил на 56 г., /"Война и мир" вече е написана/ когато си счупил ръката. Писал на жена си: "сега съм със счупена ръка и лежа вкъщи без работа. Най-после се почувствах като писател".

3. Робеспиер пие пастис със семейството си. Спокойничко им е, уютничко. Изведнъж, от улицата - викове, тропот: гневна тълпа бяга насам-натам. Робеспиер тича към вратата. "Къде бе, Робеспиер?" - вика уплашенa майка му. "Да поведа народа!" - "Ама ти не знаеш нито кои са, нито накъде бягат!" - "Няма значение - после ще ги питам, важното е да ги поведа!"

4. Хармс:

Веднъж на Петрушевски му се развалил часовникът и той пратил да извикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника на Петрушевски и го сложил обратно на масата. "Какво ще кажеш, брате Пушкин?" - попитал Петрушевски. "Стоп машина", казал Пушкин.

5. В статия от 1908 за това, как пият руските писатели, срещаме следното:

"Руските писатели никога не поръчват шампанско, въпреки че има група писатели, които пък нищо друго, освен шампанско не поръчват, особено на закуска. Ликьори, като цяло поръчват такива, каквито не съществуват изобщо. Руските писатели не дегустират, те пият на екс. Бакшиши оставят по-големи дори от нефтените крале. Само корабните инженери са по-щедри от писателите".

* на сн.: като цунами

Сантиментално пътешествие

1. Да си турист с група беше кошмар. Забележиш нещо адски интересно, толкова интересно, че чак не можеш да повярваш, че никой друг не го вижда и не спира стъписан, и искаш да го разгледаш, но групата те гледа тунелно и като цунами се е насочила към друг обект, примерно, сополът на Крали Марко от 6 век до Христа, и нищо не може да я спре. А знам, че никога повече няма да мина точно оттук и няма да го открия нещото, дори специално да дойда, абе съдбоносно е, чувствам го!

2. Веднъж в Атина с групари си порехме към Акропола /естествено/, а по пътя - страхотно музейче със стари самолети и никой не искаше да поспрем за десет минути да я видим тази хава. Тогава още ме беше страх да се губя в голям град, стиснах зъби и продължихме.

3. Сега вече знам - отиваш си където ти е кеф, спиш където ти е кеф и като изгрее слънце или нещо друго, си разглеждаш на спокойствие и без бързане. Поради тази причина, къде ли не съм спал /на камък или в колата/, чакайки изгрева и Музата за разглеждане. Както всеки знае, има две главни музи - За пътуване и За разглеждане и няколко аксесорни, /поезия, музика и др./.

4. Веднъж, като се мотаех край оградата на Атон, преценявайки по-натат. си стратегия, а вече се стъмваше, реших да отида до остров Амулиани, наблизо. Бях чувал хубави неща за него - гигантски месоядни растения, добронамерени хищни гризачи, етц. Покарах в тъмницата и кацнах на пристанището точно срещу острова. Бяхме само аз, две слаби улични лампи и един ферибот - силует на огромен динозавър, извлечен на пясъка. После видях и двама рибари в тръбна мебел на кея. Прекарах нощта досущ като пристанищна проститутка - малко сън, малко съзерцание на звездите, в ролята им на категоричен императив. Наблизо имаше кръчма, в която осъществяваха потлач - цяла нощ не спряха да се веселят яко и да чупят някакви стъклени обеми.
Следва продължение.

* на сн.: порт Трипити, срещу острова, тук се спи

Фрагм. -10-16

1. Нещо се изкефих на някакви мисли и си налях половин чаша бърбън, и изпратих Сашо /4г./ да ми донесе от магазина на ъгъла най-скъпата пура. Той, не че ме разбра и отиде, но за всеки случай каза "без двайсет е вече". Тези дни през пет минути ни съобщава разтревожено, че "вече е без двайсет!", не защото е опознал часовника /тия зодии късничко го усвояват, ако въобще/, а защото "така се казва".

2. В моя свят е прието всички да са политически ангажирани, затова аз никога не ходя да гласувам. Нито за кандидати на централната власт нито за тези на периферната. Такъв един апофатичен подход, смятам да е чудесен. Това не ме прави автоматично знаков герой на Хелър, но усещам, че се мяркам в книгата. А не щеш ли, чух, че който не гласувал сега, името му щяло да бъде изличено от списъците, щял да се пържи в ада и други подобни маркери, че съм на прав път. Днес обаче, на дънките си отвътре забелязах етикет с тайнствен знак "N" и внезапно разбрах, че вероятно съм наночастица, от която несъмнено зависи подреждането на загадъчна кристална решетка /може би даже крепяща световната хармония/ и пак се замислих за тия гласувания.

3. Аз разбира се, не бих отказал едно пряко гласуване, не в смисъл на някакъв нов извратен начин да си сгънеш бюлетината, а да излезем на улицата няколко /но не повече от трима/ човека и да подадем глас, извиквайки: "Много сте прости бее!" Но това е първо прекалено дадаистко и второ - всички ще започнат да се обръщат и може и да ни заклеймят с жълто паве. Явно не е това.

*на сн.: орех притиснат от външни обстоятелства

Кантарче

1. Една близка заплаши, че ще си купи кантарче за да си регулира теглото. Тези модели ги знам - те са с гриф "F" /"жена" на латински/ и наистина имат регулировка на теглото. Примерно, искаш да си 55 кила, въртиш копчето до деление "55", натискаш "Аbgeschlossen" /locked, немски/ и после, по което и време да се претеглиш - винаги си 55. По-скъпите модели /с чип/ имат и регулатор "Сцени". Това са малки сценарии, които нагласяш според конкретиката си. Например, при сцена "Gutschein" /"Купон", нем./, софтуерът преценява, че на купон трябва да изглеждаш перфектно, затова, на кантара се появява цифра "51". При 51 се смята, че една усреднена жена ще успее да навлече мечтаната малка черна рокля на Диор и дори жакетчето си "фантазе" отгоре. При сцена "Jubeln" /"Банкет", нем./ обаче, на дисплея се отразява "81". Установено е, че по-закръгленият екстериор привлича сервитьорите и така получаваш по-добро обслужване и повече храна на обществени места. Има интересни решения и за "Запознанство", "След сватбата" и "Погребение", но това е тема на друго изследване. Моделът се нарича "Grossenbrustenwaagen - F-42" и се произвежда в Германия /Бош/. Наште го внасят от Китай.

Фотоувеличение

1. И като седиш в капанчето на брега и хапваш-пийваш, и поддържаш вял разговор, и ти е хубаво, и докато не си отмалял напълно, ти се иска да направиш нещо творческо, артхаус, изкуство някво, и вадиш телефона, и вземеш, че си заснемеш недоядения кифлоч /това ти е преден план/ и част от бедрата /това ти е среден план и водещ диагонал/, и джапанката - заден план /боке!/, и тая композиция, това нежно Фибоначи веднага да го споделиш, да видят другите мъничко лайфстайл, уникален. Да открехнеш някак си завесата на богатия си вътрешен свят, интимната си същност /кифлата? чехъла? бедрото!/.

2. Номерът е, да не ставаш от мястото си. Значи, какви са ти възможностите - първо селфи разбира се, после - краката ти отгоре - също е интересно. После - аз съм това, което ям - храната, естествено. Наченато гурме-кебапче обрамчено със салатка - кафяво /Джото/ и зелено /Веронезе/ - баси античното, баси фуд-стайла!

3. По-нататък. Оглеждаш се наоколо - да зумираш едни мацки по монокини - не, ще те помислят за маниак, а може наблизо да са чудовищата им /всяка красавица си има чудовище/, ще те бият. После - котки! Хиляди писани чакат нещо за ядене, необичайно пластични и мърляви, почти по човешки разногледи и алчни.

4. Както пишеше в един сайт: "остави ме логнат"

*сн.: Kostis Fokas

Дизи - президент!

1. Някъде четох, че през 1964-та, джаз - легендата Дизи Гилеспи се кандидатирал за президент на Щатите от независимите. В случай на победа, той планирал да прекръсти Белия дом на "Блусарски дом" /Blues House/. Съгласно намеренията му, Дюк Елингтън щял да е Държавен секретар, Майлс Дейвис - шеф на ЦРУ, а Библиотеката на Конгреса щял да възглави Рей Чарлс. Останалите членове са: барабанистът Макс Роуч - МВР, Чарли Мингъс /бас/ - секретар по въпросите на мира, Луис Армстронг - министър на земеделието, Мери Лу Уилямс /вокал/ - посланичка във Ватикана, а Телониъс Мънк /пиано/ - пътуващ посланик. Не станало, защото на изборите победил Линдън Джонсън от републиканците.

2. Като бях в Бургас сега /и то с летни дрехи, а там - студ!/ и с едни колеги от Геодезията правехме маркшайдерски снимки по триангулачни точки, т.е. измервахме наклона на улиците, с лазерен теодолит, като разбира се, въвеждахме корекциите в радиани - ръчно /ха-ха!/ и видях плакат за концерт на Миле Китич. Самият Миле беше облечен като образцов джазмен от късния кул, а всъщност, знам, че е сръбски фолк-певец и едва ли е сменял жанра през последните петдесет години /оттогава съм го чувал/. Това е неприятно - ще отидат млади джаз-фенове на концерта, подведени от екстериора му, а той като им запее "Чаши ломим..." или подобен сърбеж, няма да им стане хич добре. А може и да им стане, какво пък, жива музика, туй-онуй.

* Рис.: Дизи Гилеспи, by Kevin Geary

Световен ден на приятелството

1. Ужасно мразя да си деля приятелите с друг. Само като разбера, че някой приятел е започнал да си дружи с друг - веднага по пощата първият получава отровен чипс и умира в страшни мъки. Ако пък е имал късмет да го яде "на биричка", заедно с новия си "приятел", просто умират и двамата в страшни мъки. А се познава много лесно - като погледна приятеля си и му кажа "здрасти", а той измънка някаква гузна /бих казал даже гнусна/ фраза - ясно какво е станало, тичам за чипс

2. От друга страна, много обичам да отнема на някого приятеля. Най-добре е те да са много близки, стари приятели, от първи клас, от детинство, от люлката, от утробата /близнаци/, от интенцията на родителите и др. Отивам, отнемам го, ако ми хареса и после известно време наблюдавам ощетения. Ако вземе нещо да мрънка /"върни си ми приятеля"/, плаче /"защо, защо точно моят?"/ или заканва /"ще ти разкова кочината аз на тебе!"/, тичам да купувам чипс, за да го приготвя по моя начин и после тичам отново до пощата с малко колетче в потните си длани за адресация - франко ощетения загубеняк. А ако си мълчи - живее

3. Разбира се, никога не забравям старинната френска поговорка: "Решил си да отмъстиш? Копай два гроба", но първо - не обичам хората да страдат и второ - "Born to win", както пишеше на една китайска фланелка от чист памук

* сн.: Chema Madoz

Сляпо проглежда

1. Аз разбира се, знам доста начини за откриване на магия и частично за премахването и. Не че се интересувам, но някои от пациентите, тези универсални бойци, отиват на магьосник преди да дойдат при мен и вече минали през етапите на меджик-диагностика и терапия, с радост ми се отчитат. Ако имам настроение да им изслушвам простичките тези. А трябва, че се обиждат! И колкото по-заплетен е проблемът, толкова по-елементарни са обясненията им. Една приятна амалгама от защитни истории

2. Много често им счупват яйце и вътре има черни точки или пък, във възглавницата си намират клечици. Е, има и по-трудоемки диагностични подходи - например с белтък от яйце под леглото и др. Зачестиха и инфекционните обяснения - примерно депресията се причинява от микроби etc. В такива случаи, отново ми се появява оня мъчителен въпрос: "Наистина ли всички умни хора напуснаха страната?" Представлява голям плакат шест на два, а въпросът е изписан с черни букви на бял фон

3. От "Класически случаи в психологията", на Джеф Ролс /Classic Case Studies in Psychology, Geoff Rolls, 2010/:

"S. B. ослепял на десетмесечна възраст и случаят му бил признат за неоперабилен. Но благодарение на научните достижения, на 52 годишна възраст S. B. бил опериран и отново прогледнал. Той безусловно се зарадвал на този дар на съдбата, но доста бързо загубил ентусиазма си, изпаднал в депресия и след две години починал. Възстановяването на зрението му донесло много страдания. <...> Като сляп, неговата самостоятелност предизвиквала всеобщо възхищение и самият той изпитвал уважение към себе си, с уменията си на фона на сериозния недъг. Сега разбрал, че в света на зрящите, тези умения са повече от скромни. <...> S. B. починал на 2 август 1960, по-малко от две години след операцията. Няма да е преувеличение, ако кажем, че той умрял от разочарование от това, което видял"

4. Интересна книга, честно

* На снимката: нечувана жестокост - пакистански войници разстрелват пленен робот

Вардар - делтата

1. Делтата на Аксиос, която всъщност е Вардар. Слиза се под Солун, по магистралата за Атина, след двайсетина километра взимаме отбивката вдясно за Халастра, след това - веднага вляво по един черен път и сме в резервата. Оттам, започва мъчително търсене по черните пътища към морето, между оризища и памучища и при късмет - излизаме на едно абсолютно потайно и абсолютно сюрреалистично рибарско селище с еднотипни наколни къщи решени като салуни от Дивия запад, само че топнати в морето.

Ето какво имам предвид - снимката е от интернет, професионална /Markos/, аз не можех да си позволя такъв ракурс, затова моята е само за информация

Тези хора култивират миди, това в морето са закотвени бидони, в които ги отглеждат

Доколкото съм чувал, гърците не признават съществуването на речна риба, но ето тази мрежа, с която преграждат реката, говори за друго.

Докато се мотах открих и някакви змии

Ето делтата на Вардар

Резерватът е огромен, защото това са делтите на три реки - Аксиос /Вардар/, Алякмонас и Лудиас. Искрено се надявам, че попаднах на Аксиос, след доста лутане и грешни ходове. Комарите са дребни, много и хапят ужасно по всяко време на деня. Птици - не е като да няма. Всъщност - фрашкано е с птици. Ето:

Ето тук един корморан се прави на пън

А тук реши да покаже цялата си красота

Гларус

Чапла се приземява

На релса се експонира, хубавица бяла

Разбира се, най-добре би било да се нощува в резервата, но не съм толкова напреднал, пък и беше малко зловещо. Ето, на изпроводяк

край

Птица румунещи

В Румъния, малко след Гюргево има много готин птичи резерват. Казва се Комана - където река Няжлов се влива в по-голямата Арджеш. Доста колоритно там, но нека видим птиците.

1. Кълвач

2. Същият

3. С тази чапла играхме странна игра. Тя се правеше, че не ме забелязва, аз се правех, че не забелязвам, че тя се прави, че не ме забелязва. Веселихме се и двамата. Накрая излаях за да я подплаша и да я снимам в полет. Лаят ми привлече куче-безделник, което дойде да провери какви са тия простотии - човек да се прави на куче, но се сприятелихме

4. Чаплата литна, като се опита да ми избяга от кадъра, но не и на мен

5. Секция грабливи птици - Голям сив тепавичар /работно название/

6. Секция грабливи птици - Малък петнист сокол /керкенез/

7. Патица - черноглава тръсогъзка /работно пак/ плува в коацерватна среда /хранителен бульон/

kraj

Тъпизми за Пътя

1. Уж го знам, но все пак ми трябваше допълнително време, за да разбера, че не е важно къде отиваш, важно е по пътя какво става. Допускам даже, че хората избират целта само за да вкусят от приключенията по пътя. Е, може би не всички хора. Или пък всички, но някои не умеят да си го опишат, т.е. да си дадат сметка, че е така.

2. Затова, по-хитро е да се избират близки, но труднодостижими цели. Да не се товари много багаж, там лодки, фотоапарати, дюшеци. Многото багаж те прави да не си сензитивен, отвлича мислите ти в тъпа посока.

3. И тази тревожност при напускане на комфорта, която те поддържа в състояние на "ужасно хубаво" - ужасно - защото те плаши с несигурността си и хубаво, защото граничи с ужасно, а ти вървиш по пътеката на хубавото. Кеф ти да си вървиш по нея, кеф ти отвреме-навреме да надникваш в пропастта и да си казваш "ау!". И тя да ти отговаря: "ау, я!"

4. А децата как обичат да играят на "ела сега да се плашим", не е истина. Понеже те знаят.

* сн.: Morten Andersen

Хор-кърмене-Сашо-Бариуайт-Юнг

1. Това е хор към общината в Сакраменто - "Общински джазови гласове". Колко би било прекрасно - отиваш в общ. Красно село да платиш безумен данък или глоба, че си паркирал в градинка, без да имаш кола и хоп - тези стоят на входа и запяват като те видят. И парчето подходящо - My foolish heart
2. Една жена имала детенце и подвластна на царящата в момента концепция /най-правилната за всички времена, нееднократно взривявала интернет, уникална и т.н./ го кърмела до 6 годишна възраст. И ето сега, то ще е първи клас и те се събират приятелки, и обсъждат дали, и как да го отбият, т.е. да мине на нормално хранене. Една е на мнение, че при добра организация /частно училище, млада фертилна учителка/ педагогът може да го поеме, да му даде гърда и да реши проблема за следващите осем години. Друга казва, че училището, ако е пет звезди и е олинклузив, е длъжно да предлага такава услуга, трета мълви, че то си е до късмет. Не знам какво решиха накрая
3. Сашо /4г./ много се възхити от голямо кравешко лайно. След серията въпроси "защо", се разбра, че кравите ядат и след това акат, и после пак ядат, и т.н. "Ядат за да акат", поясни ми той.
Като при хората, ама засега няма да му го казвам.
4. Бари Уайт навремето беше отличен медиатор на тинейджърския секс, а Рамщайн ни научи да слушаме рок на немски. Колтрейн ни отучи да танцуваме, а Рейдиохед на нищо не ни научи, ама пък много добре ни влизаха. Хвала на всички тях
5. Веднъж, в разговор с Юнг, Фройд внимателно се навел към ухото му и прошепнал: "Сянката не трябва да ни плаши, тя ни пази". Това изобщо не го разбрах като го чух, както и до ден днешен не съм, но баси, колко е мъдър Фройд! Чак mother.

Парга последно и край

Още малко Парга и приключваме за годината.
1.Цветовете са наистина такива, омара още няма, но има омая - като си станал на изгрев

2. Какъв прекрасен, меко нагънат ръб на кея

3. Пристигнахме на залез и докато се ориентираме и си намерим стая и нещо да мушнем /за храна говоря/, стана съвсем тъмно. Пак се наложи да победим времето, практикувайки нощен плаж.

 4.

 5.

6. Мрежи, които разпъват нощем между маслините, за да ловят едни много досадни същества, подобни на елфи. Представляват миниатюрни кентавърчета и гризат кората, намалявайки маслодобива по този начин

7. Настенно дърво

8.

Край

Интереси

1. Човек рано или късно открива, че животът е доста по-беден от представите му за него (прочее, ако ще е късно - по-добре никога). И като открие този феномен, започва да се опитва да го разнообрази ли, обогати ли, живота си, спрямо някакви мери, взети от няколкото свестни книги и филми, попадали му пред очите в светли времена. И защо всичко това? Е как защо!
Например - отвличат те извънземни, но не за да ти вземат органите, както е редно, а за да им разказваш разни интересни истории. А ти им мълвиш: братини, моите реалии едва ли ще ви заинтригуват, по-добре отвлечете някой ерудиран резоньор - така ще ви светне и за история, и за психология, и за политика, че свят ще ви се завие.

2. Изобщо не е необходимо нещата да се разбират докрай. Предлагам да се стига малко след средата и да се спира. Достатъчно е само леко да изплуват от мъглата, да се появят силуетите им, да станат разпознаваеми и толкова.

Както на тази снимка - показа се от мъглата, стана ясно, че това е селски кенеф, нима ти трябва площ, дебит, кога е построен и кой го е изкъртил? Аре да потиснем малко архитектурния си плам и да си измислим сами историята му.

Да, но ако си клозетолог /наука за човешките тоалетни/ и ти трябват точни данни, за да си напишеш статията? О, за тези с точните данни не отговарям, нека сами си торят неврозата. 

3. И много молим, не се подмамвайте по този пошъл стремеж към яснота. Доста прилича, но не е свобода, не е.

Птиците

Малък жичен жълтокоремник /сем. Синигерови/

Между другото, снимките ми на птици /с неоценимата помощ на Есито Маринова/, започнаха да стават малко по-добри. Виждам, че пътищата към висшия пилотаж са главно два - характерни портрети и сцени. Другото си е бърд-спотинг - банална фоторегистрация на птиците, до които си се добрал.

2. Другата трудност е, че като заснемеш птица, трябва и да определиш вида, иначе специализираните фотосайтове не я щат. Това е ужасно трудно, затова логично тръгнах по пътя, изпробван от Хашек, докато е бил редактор и колумнист в списание "Светът на животните". Той непрекъснато измислял нови животни, уж, току що открити от биолозите. При "мухата с шестнайсет крила", възмутените писма до редакцията силно нараснали, но той ги хвърлял в коша и продължавал. Чак при новооткрития от антрополозите /всъщност, от Хашек/ "идиотозавър", гневът на читателите достигнал критична маса и фантазникът бил уволнен със скандал.

3. Ето няколко хашекови измишльотини от списанието:

Прилепи. 

Нападат фенерите, от които струи неприятна за очите им светлина. Търпимост проявяват само по отношение на виолетовата светлина. Зелената светлина им прави поразително впечатление. Те изпадат в уплаха и се разтреперват. Червената светлина ги довежда до ярост. Обикновената светлина на лампа или светлината на огъня увеличава яростта им и много често в такова състояние прилепите политат в огъня.

Китайски пеещи мишки. 

Без съмнение никой няма да се залови да превъзнася китайците като особено музикален народ. Музиката, която произвеждат те, е от такъв характер, че са необходими здрави нерви, за да може европейското ухо да понесе китайската музикална продукция. Китайците обаче обичат и по-деликатна музика, тъй като отглеждат в домовете си особен вид дребни мишки, които писукат доста мелодично. Тази музика — „пао линхе“ или „букет от мелодии“, както казват китайците — е твърде приятна за китайското ухо и колкото повече такива мишки писукат в домакинството на един китаец, той толкова повече се гордее със своите певци, а след като те остареят и престанат да „пеят“, китаецът погребва „букета от мелодии“ с подобаващата се почит в стомаха си, тъй като месото на тия певци било твърде вкусно.

Мандрил (червенобузест дуран). 

Един от най-интелигентните павиани е мандрилът, забележителен с обичта си към униформите и същевременно с необикновения си страх от мъже с дълги мустаци. Към жените изпитва силна любов и много от мандрилите в зоологическите градини са известни с това, че са се влюбвали в дъщерите на пазачите си.

А тук - no mercy и за главния редактор:

Утринни упражнения с тигър. 

Физкултурата е много здравословно нещо и всеки от нас може да си избере най-подходящия начин да прави физкултура и най-подходящата система за упражнението й. Ето защо в атлетическите кръгове напоследък силно привлече вниманието физкултурната система на главния редактор на настоящото списание Ладислав Хайек, който всяка сутрин се хваща на класическа борба с един голям бенгалски тигър. Отначало, разбира се, след подобна борба той чувстваше известна отпадналост, но днес, след като вече продължително време всяка сутрин се е подлагал на това физкултурно лечение с тигъра, то вече никак не го уморява. Тази физкултурна система оказва влияние и за избистряне на мисълта и както уверява господин Ладислав Хайек, той винаги има твърде приятното усещане, когато смъква тигъра от плещите си. Не ни остава нищо друго, освен да препоръчаме горещо тази физкултурна система на всички, които проявяват интерес към мъжествения спорт.
4. A ето няколко мои снимки и съответните названия/

Тумбеста зимна въртоклонка 

Граблив кошчебоклуков антананариф

Многократна мажоритарна ластикотина

Сив глогинков овцеяд

Голям блатен саможивец

Край