Най-различни теми

1. Гледах някакъв TedEx за Че Гевара, в който се опитваха "балансирано" да представят живота му - вярно, убил е доста хора като са взели властта с Кастро, но е строил домове за бедните. Също така, им е четял стихове (на бедните), предполагам вогонски. Възникват интересни въпроси:

- ако убиеш десет човека и после построиш една къща за бедни - опрощават ли ти се тези десетимата?

- колко човека ти се полагат (да убиеш) за една къща?

- как точно е строял къщи Че - висял ли е на скелето, викал ли е: "тухли дааай", "дай разтвооооор!", бил ли е плоча? Няма достоверни данни за такова нещо. Но пък за това, как е разстрелвал, има доста мемоар. Убива се бързо, строи се бавно.  Огорчават ме тия TedEx-ове.

2. В една гора се разхождах и чух кукувица. Имах стотинки в джоба, така че, един проблем отпадна, остана само този с продължителността на живота. Заслушах се - изкука три пъти. Баси, ще спра цигарите, ще отида на плуване, ще спра локума. Не, не съм я чул птицата. След това обаче, изкука отново, този път седем пъти. Е, това е по-обнадеждаващо - ще си пуша и ще си ям локуми, но затова пък, няма да отида на плуване.

3. Един учител - литератор, по друг повод, разказва: веднъж му дали ужасен клас и той знаел, че ако не ги овладее първите десет минути - с него (с учителя) е свършено. Хрумнала му следната идея: започнал да им говори по темата на много висок стил и с много терминология, като през няколко минути вмятал: "Както много добре разбирате..." Твърди, че го слушали с отворени усти през цялото време. Особено се впечатлили, когато няколко пъти използвал "хронотоп". Предполагам, че ефектът е смес от каузална атрибуция и онемяване от ужас. И аз бих се вкаменил, ако някой от познатите ми (може и да не е учител) внезапно и отчетливо произнесе "хронотоп", особено вечер.

*сн.: Eudes de Santana

За отвращението

1. Проблеми с егото? Очертава ти се безинтересно битие, а си пълен с енергия? Сублимирай с проф. Kristeva. Срамежливо не забелязвай постиженията и мястото и в световната култура. Ученичка на Барт? Кой барт, да не е "Издателска къща "Бард" - тези с кримките? Не чети Kristeva, чети за нея, Сокал чети, други тролове също. Не се плаши от дребнавостта си, хиперкомпенсирай с морализъм. Използвай  argumentum ad hominem, наример - чантата и на тази снимка е демоде. В края на краищата, като истински филистер, дърпай я при себе си - в бордея.

2. Et maintenant, малко оригинал (от: "Силата на ужаса, есе за отвращението"):

"Нищо друго, освен отвращението към себе си, не може да покаже по-добре, че всяко отвращение е признаване на липсата като основополагаща за самото съществуване на смисъла, езика, желанието. Благодарение на отвращението към себе си, пред субекта се разкрива, че всички обекти на опита се основават на първоначалната загуба, конституираща собственото им съществуване".

"... Представям си дете, твърде рано загубило родителите си. То се страхува да остане "съвсем само" и за да се спаси, отхвърля и оплюва всичко, което му дават, всички дарове, всички обекти.

До момента, в който нещата започнат да съществуват за него, т.е. до момента, в който те започнат нещо да означават, то ги отблъсква с едно движение, ограничавайки по този начин своята територия на отвратителното. Замесена със страх, стената, деляща го от този друг свят - оплют, изблъскан, отхвърлен, става все по-здрава. То непрекъснато се опитва да се очисти от това, което е погълналo вместо майчината любов - празнотата, по-точно това, което идва от безсловесната майчина ненавист към думата на бащата".

Темпорално

1. Като се замисля, човек не прави нищо друго освен да отмерва времето. Ту му минава твърде бързо, ту му се точи мъчително, обсаден отвсякъде от големи и малки часовници, цъкат, някои мигат, други се разтичат като джелато плеснато на римски зид; някой бърза, друг закъснява, един пита гледачката, колко му остава, друг недоволства, че му е толкова много и решава да го редуцира, трети иска повече, отколкото се досеща, че му се полага и пълни уста с киноа, тежки метали или храндоби*, та дано го елонгира.

2. Всъщност, един добре поставен, лонгитудинален въпрос за времето би бил: "ще ме надживее ли кристалната ваза на перваза зад пердето и ако да, с колко?" Невърмайнд.

3. Не стига тия лимити, ами и заради странните хрумвания на вавилонските жреци преди 40 века, с тяхната 60-тична система, се налага всичко да ми е кратно на 6, вместо много по-близкото до западния ми разум - на десет. Защо часът да не е сто минути, минутата - сто секунди, денонощието да е примерно, 20 часа и т.н. Добре поне, че векът не е 60 години, или не дай си боже 72 години. Е, англичаните поне са останали доволни.А на Рим не му пука.

*храндоби - неологизъм за "хранителни добавки"

* сн.: Charles Traub. Рим, 1982

Living Next Door to Alice

1. Винаги ми е било по-интересно кой и как стига до нещото, отколкото самото нещо. Например, какъв човек трябва да си, за да напишеш чудесното чудо “Алиса”. Ето.

2. Из писмо на Ч. Доджсън (Луис Карол) до сестричките Лидел: "Тук е такава страшна горещина, че аз съвсем отмалях и едва държа перото в ръка, но даже и да можех, все едно нямам мастило - то се изпари, образувайки черно облаче, което плуваше из стаята и така омаза стените и тавана, че не се виждаха; днес обаче, захладня и малко мастило във вид на черен скреж се оказа отново в мастилницата".

(от есето на Одън за стогодишнината на “Алиса”, 1962)

3. В “История с възли” (”A tangled tale”) Карол обяснява защо спрелият часовник е по-точен от изоставащия ("Алиса", разговорът за спрялото време в главата с чайното парти). Ето:

“Допускаме, че имам два часовника - единият е спрял, другият изостава с минута на денонощие. Кой ще предпочетете? "Естествено, изоставащият". Прекрасно! А сега, обърнете внимание: часовникът, изоставащ с минута, трябва да изостане с 12 часа или 720 минути, преди отново да покаже точното време, докато спрелият показва точно време всеки път, когато настъпи часът, на който са се заковали стрелките му, т.е. два пъти в денонощието.

Но каква полза, като не знаеш кога се случва това? Защо да не знаеш? Представете си, че часовникът е спрял точно в осем (сутрин или вечер - няма значение). Нима не е очевидно, че в осем сутринта и в осем вечерта той ще показва точното време? И така ще е всеки път, когато стане осем. Вие бихте могли да попитате: "А как ще разбера, че е станало осем сутринта (или вечерта)?" Търпение, читателю! Известно ви е, че когато стане осем, часовникът ви ще покаже точното време. Затова, не откъсвайте поглед от него и в момента, когато покаже точното време, вие ще можете уверено да кажете, че е станало осем часа (сутрин или вечер няма да уточняваме, защото предполагам, можете да различите утрото от вечерта)”

4. Още от “История с възли:

“Веднъж, нашата уважаема възпитателка каза на момичетата от младшите класове (те винаги са така ужасно шумни на масата!): “Колкото повече шумите, толкова по-малко конфитюр ще получите, vice versa”. Помислих си, че те не знаят какво е “vice versa” и реших да им обясня. Казах им: “Ако вие шумите безкрайно силно, няма да получите никакъв конфитюр. Ако пък съвсем не шумите, тогава ще получите безкрайно много конфитюр”, а нашата уважаема възпитателка сметна, че примерът ми е несполучлив. Много бих искала да разбера, защо - добави Клара, натъжено”

* Красивата шарена птица на снимката се нарича папуняк

С кафето

1. Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.

- Голям смешник си - рече му. - Итън, ти си гениален комик.

- О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

- Наспа ли се, смешко?

- Годината е в деня, а денят е в утрото.

- Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?

- Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота - отвърна той безизразно.

Стайнбек, "Зимата на нашето..."

2. През 90-те, нали държавата известно време изчезна и всичко стана безстопанствено, и баща ми довлече отнякъде голяма ламарина, с която да "подсили" външната ни врата (жилищните кражби показваха екстремум). Не знам откъде я беше намерил, но някакви хипари се бяха забавлявали преди това и бяха написали отгоре "House of pain" с черен спрей. Плеснах и една бяла боя, но явно съм пестил, защото скоро надписът отново изплува. Тъй като не исках да живея в къща от болка, нито пък бях фен на хип-хопа, се наложи да турна отгоре още една ръка (second hand, англ.), но надписът отново изплува. При третата намеса сложих яркосиня боя, намерена в мазето. Слава на Джизъс, (gives you power like hell), надписът повече не се показа.

3. Един приятел си говорел с местен байо в някакво затънтено гръцко село и последният се възмущавал, как може на виното ("краси́" на гръцки) италианците да му викали "вино", след като е ясно, че думата е "краси́". "Как е на български "краси́"? -  попитал. "Вино", казал приятелят ми, а оня само поклатил тъжно глава. Ако научеше, че на старогръцки е "ойнос", съвсем щеше да му се стъжни.

* сн.: фотоувеличение по Драгалевската пътека

Филминг

Бушеми - Хрушчов в "Смъртта на Сталин" (с разр. на Columbia Broadcasting System, Metro Goldwin Meyer)

1. "Нелюбов" на Звягинцев е мрачен по един неприятен за мен начин. В този смисъл, по-светло мрачнея със "Завръщане" от 2003-та

2. "Билбордите" са ми твърде фентъзи, прекалено гратифициращ полусъзнаваните ми желания за локална справедливост (като не може глобална) и накрая - да си дойдем на думата - талион форевър

3. "Смъртта на Сталин" - когато да те убият става толкова достъпно, че чак ти e весело. Бушеми - върховит

4. "Макмафия" - криминалнообразователен сериал за особеностите на бизнеса с руснаци в Англия, не че не се досещаме, но дали не е вредно за здравето да се говори за това?

5. Край, за март ми се изчерпа стратегическият запас от пуканки

Вселените

1. От три дена преследвам мистичен зелен кълвач из Южния парк и няма и няма. Какво го преследвам - търся го - казаха ми, че там живее, без уточнения. После се стъмни и взех някакъв екзотичен автобус да ме приближи малко до вкъщи, щото отмалях, баси. Полупразен, вътре красива жена чете книга, някакви тинейджъри тичат по дължина, както разбирам, да видели дали няма задръствания. На спирката - две адски тънкокраки момичета стават отнякъде и се насочват да слизат. Красивата затваря книгата си и аз виждам малко от заглавието: "Последната любов на..." Страхотно, а?

2. Посъветваха ме за една книга, в която трима астрономи разискват възможност/невъзможност за пътуване във времето и др. (Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour на Tyson, Strauss & Gott). Изтеглих я в някакъв идиотски формат "epub", конвертирах я в крив PDF, да я прегледам. Много хубаво обясняват парадокса на дядото, там го наричат "Парадокс на бабата". Става дума, че ако попадна в миналото и случайно превиша пределите на неизбежна отбрана и убия баба си, преди да е родила майка ми, тя няма да я роди, съответно и аз няма да се родя и няма да мога да извърша тази простотия (да превиша онези неща). Но аз съм жив, следователно баба ми е жива, родила е майка ми, а тя - мен, т.е. при това положение не мога да убия бабата (да превиша ония) и да искам.

3. Едното от решенията било Евъретовият модел за множествените вселени - в една от тях не е имало WW2, в друга никой не е стъпвал на луната, в трета съм аз, но без камера, в четвърта има зелен кълвач, но му се кефи Роси, а аз липсвам и т.н. Тъжно. И кой ще ми даде да избирам и да си ги нагласявам (никонът, кълвачът, Роси и някои други неща да са заедно)? Не, нека си остане тази, с криптокълвач, полупразен рейс, хубавица четяща за последната любов и др.

* на сн.: Зелен кълвач от интернет (by Jan Sevcik, Naturefoto cz)

ТЦ (Трaдиционни ценности)

1. Пак нещо ми попадна за ТЦ - да сме живеели с тях, да сме ги възраждали, спазвали и проч. Наистина, има маргинални общности /амиши, хасиди, някои племена в горното течение на Амазонка/, недокоснати или съпротивляващи се на цивилизацията, дето се опитват да го правят. Но живеейки в съвременното общество и да намеквам на някакви хора, че трябва да "спазват и възраждат традиционните ценности", какво всъщност правя? Е как какво - предлагам им да спазват моите представи за тях. 

2. И интересно, как пък всички се слагат в ролята на краля Слънце, с финес пресичащ златните покои на спазените ТЦ, а никой не си се представя в ролята на депресивния селяк от "Градушка" /същият, но вече пресуициден, виждаме и в "На нивата"/ или примерно в ролята на баба Илийца с тежките избори, които е принудена да прави, а те несъмнено са пазители, че и демиурзи на традицията, бих казал.

3. Мисля,че няма как да стане, /освен, ако не се случи нещо ужасно с мильото или с мозъците на хората/ да се живее по правилата на миналото.

4. Днес пренесох малко дърва от едно място на друго и джигерът ми искаше да напусне крехката си обвивка, затова възпитано моля: нека не натрупваме още еволюционни грешки, нека използваме нормалността, която ни е дадена, в реалността, която заслужаваме.

*на сн.: Христос отново разпнат. Този път пред вратата на изоставена гръцка гара

Фрагм. 02-18

1. - Преди да мина на порно-списания много четях научни издания, отбеляза един приятел наскоро. - И трябва да ти кажа - качеството е несравнимо.

2. Наскоро погледнах към детската площадка и ми се стори неестествено чиста. Къде са хилядите фасове на млади майки, къде са празните кенове от eнерджайзър-бълвочи на тийновете, а пластмасовите бири на истинските мъже, къде са, къде? Нима хиляди граждани мърморейки странно заклинание: "Джендърът е важен, деба, но ми омръзна да живея в боклуци!" са наизлезли от свърталищата си на открито и са почистили наоколо си? Не. Нощя имаше силен вятър, той и почисти. Това стана за сметка на близката градинка вляво. (Откъсът е от: Бодрийар. Социология на боклука и трансвестизъм, Шарантон 1979)

3. Научавам, че разходите за Лунната програма на Щатите едно време са били 4% от федералния бюджет. Последната /"тежката"/ ракета на Мъск струва 0.0125% от бюджета. Пишат, че ако сега някой отдели 4% за космическа програма, Мъск би могъл да пуска по няколко ракети на ден.

4. Псевдолимерик

Дойде Йоан със кисел израз,

поиска мъничко основа.

Изпи я, тръгна равнодушен

и неутрален, като сова.

* на сн.: Майерхолд репетира техники на "биомеханика" с трупата си. /circa 1923 г./

P.S. Мастерство — это когда «что» и «как» приходят одновременно. (Всеволод Мейерхольд)

Unusual suspects

1. Веднъж си взех колата от ремонт и всичките шест канала на радиото ми бяха настроени на една и съща станция - "Зорана" (предположих: голямата любов на монтьора, неописуема, шестканална). Роси даже ме заподозря в ранен Алц, (защо ранен, навременен). Не бе, обясних и аз - взех певица Зорана на стоп от Симитли до Струмяни и тя нещо пипаше радиото за да хване хубава музика и хвана. Шега. Дотогава не бях чувал за тази радиолария, но името красиво - народностно, българско. Чалга, естествено.

2. За известно време, покрай ИК (IC), ФБ се превърна в колектор на хомосексуалните фантазии и страхове (най-вече страхове) на хората тук. Сигурно е важно, но има и много по-важни неща - ето точните времена (до милисекунда, в UTC), на смяната на сезоните:

2018-03-20 16:15:28.457 - пролет

2018-06-21 10:07:18.836 - лято

2018-09-23 01:54:06.518 - есен

2018-12-21 22:22:45.102 - зима

* на снимката: Карл Лагерфелд и неговият любимец Marlon Teixeira от шоколад

Бит, след това арт

1. За работа си купих красив, миризлив сапун - глицеринов, който хлебарките много харесаха. В началото мислех, че съзирам фини инкрустации на семена от горски плодове на нежен, зелен фон - ей, купил съм си биосапун без да знам, ура, ставам извратеняк! После се усетих, че това са микроскопични хлебарчици, изтънчени представителки на социума си, решили да се изкъпят с деликатния ми, милващ кожата, безглутенов екосапун (или просто да се наплюскат с вкусен глицерин) и са намерили смъртта си върху коварното ароматно тяло.

2. В "Москва - Петушки", (гениална книга, честно), Венедикт Ерофеев дава някои доста хард рецепти за коктейли, които алкохолиците от късния социализъм си приготвят, когато нямат пари за водка/портвайн. Има хипербола, но има и реализъм (например, промишлено лепило БФ след лека преработка и някои хранителни добавки - познавах хора, консумирали този продукт). "Сълзата на комсомолката" примерно, съдържа следните компоненти: одеколон "Лавандула" 15 г, одеколон "Вербена" 15 г, одеколон "Горска вода" 30 г, лак за нокти 2 г, вода за уста 150 г, лимонада 150 г.

Ерофеев пояснява: "пиещият просто водка, запазва здрав ум и ясна памет или обратното - губи едновременно и едното и другото. А в случая със "Сълзата на комсомолката", става направо смешно: изпиеш сто грама "сълза" - паметта ти ясна, а здравият ум изчезва безследно. Изпиеш още сто грама и сам се учудваш на себе си - откъде се взе толкова здрав ум? А къде изчезна паметта?"

3. Диалог от "Великата красота" на Сорентино:

- Тя иска да изпълнява изискан стриптийз, но този свят вече не е изискан!

- Да, от изисканите останахме само ние.

* сн.: Cristina Rodero

Фрагм. 01-18-2

1. На 23 януари 1991, американското музикално радио KLSK FM /Албъкърки, Ню Мексико/ в продължение на 24 часа излъчвало в ефира само “Stairway To Heaven” на Цепелин. По този начин екипът решил да намекне на слушателите, че ще сменят форма́та от ню ейдж на класически рок. По време на "цепелин-маратона", на два пъти идвала полиция да види какво става, тъй като се обаждали разтревожени слушатели, предполагайки, че диджеят е получил инфаркт и не може да смени канала. Един буден гражданин, даже заподозрял, че терористи-меломани /на Саддам Хюсеин/ са превзели студиото и коварно тролят албъкъркеланския слушател. 

2. Едни колеги скоро ме попитаха на спирката: "и защо ти е тая раница през цялото време, какво толкова носиш?" Точно този ден наистина носех - мръсна престилка, камера и една книга, иначе наистина я нося полупразна, без смисъл. Портфейлът мога да си го напъхам в джоба, /въпреки че е доста тлъст/, ключовете и телефонът също, ще взема да спра да я нося, прави са колегите. От друга страна, гримът, спиралата, филърите в плик ли да ги сложа - ще се смачкат. А парфюмът, а двете ампулки с ботокс? А флакончето с цианкалий? Не е толкова просто.

3. Един канадец в блога си:

В киното, в което показват независими продукции и класики, на облегалката на всяко кресло има табелка: "В памет на Сюзън Бенсън", "В памет на Ричард Линдърман" и т.н. Освен мен в салона има десетина човека, гледаме стар филм на Каурисмаки. След като видях тези табелки, не мога да ги забравя - все ми се струва, че призраците на тези артисти са тук и залата е пълна. И така на всяка прожекция - залата винаги е пълна.

* сн.: Enzo Dinolfo

Елиникос кафес

1. Хотел "Олимпия" до гарата на Едеса беше съвсем пустинен, но по някои външни признаци - работещ. На рецепцията имаше надпис да звъним на звънеца, ако искаме някой да дойде. След третото позвъняване и вече като се появи тревожен хумор в диалога ни, от утробата на хотела излезе млад мъж, с труднопостижим лицеизраз - половината му лице изразяваше досада и неприятно учудване, другата половина - лека загриженост и желание да ни помогне. Бих казал, че това е типичната гримаса на гръцките хотелиери през зимата. Абсолютно ги разбирам - кой и за какво би се занесъл там в януарския съботен следобед? Постепенно пичът се разчевръсти, показа ни стаята, поиска няколко пъти потвърждение, че ни харесва, попита ни дали сме сърби и като се заинтересувах за цената, реагира интересно: "Щом сте българи, 30 евро". Интересно, ако бяхме сърби надолу или нагоре щеше да скочи, като е ясно, че 30 е абсолютният минимум.

2. Отбихме се в някакво магазинче да разгледаме дрънкулките и едни много интересни халвички, и лелята като разбра, че сме българи, заговори с нас на архаичен български. Предложи да си купим халва от дуня, което си е дюля. На гръцки е "кидони". В трънско също е дуня.

3. В неделя сутрин е малко като в Италианската провинция - елегантни дами и господа над 50-те са ходили на църква и сега се насочват към кафенетата в центъра. Оживени са, пийкат си кафенце с водичка и сладко от портокалови корички в мааалка стъклена чинийка и повтарят "ела" и "айде". И други неща повтарят, но само това разбирам, защото е на български.

4. Хубаво е където не сме.

* на сн.: връщат се от църква. Госпожата от втората редица е с леопардово палто за всеки случай

Часовник

Приятелят ми Ники направи разкошен пясъчен часовник - ливански кедър, сандал, орех, сапфирено стъкло, титанова рамка. Голям, но мобилен - за да може да се мести на места, където е необходимо да се измерва времето, със специален хромванадиев трисмегистус - за да може да се върти лесно и с голяма скорост около оста си, с каиш - за да може специалното впрегатно трикрако куче Хефест, /вижда се в дъното/ лесно да го придвижва, точен - източва се за 17 минути и 25 секунди, /което си е константата на Планк/. Вместо инертен материал /пясък/ е използвал динамични зъбни колелца от хиляди часовници, т.е., някак си е вкарал време във времето.

Ето тук го гледаме, дивим му се и накрая го въртим.

 

Четенето

1. Сигурно ви се е случвало - иска ти се да препрочетеш някоя книга и едновременно с това те е страх, че ще се разочароваш. Защото, когато си я чел е била толкова важна за теб, така те е впечатлила, така ти е повлияла, а сега си друг и всичко е толкова различно. И точно така става, ако дръзнеш.

2. Австралийска писателка преподава литература на бъдещи учители-първокурсници и ги кара да напишат какво обичат да четат. Очертават се следните групи:

- в първата, съвсем малобройна и основно женска група, са чели класици от 19 век - сестрите Бронте, Джейн Остин, Елиът, Дикенс

- втората, също малка, изцяло мъжка група са чели научна фантастика от 20-ти век /Азимов и т.н./ и понякога битниците /Керуак, Буковски, Бъроуз/

- третата и най-мощна група, са чели "Гладни игри", "Загадъчното нощно убийство на куче", "Момчето в раираната пижама" /това са неизвестни за мен шедьоври, затова ги давам в оригинал - The Hunger Games, The Curious Incident of the Dog in the Night-time, The Boy in the Striped Pyjama/, романите за Хари Потър и много автобиографии - на спортисти /мъжете/ и на жени, отвлечени и държани затворени с години от похитителя /жените/

- последната, също много голяма група "четат" Фейсбук и понякога мъжко/женско списание.

"Никой от студентите не чете нищо от австралийски автори" - възмущава се преподавателката.

* сн.: Yasuhiro Ishimoto, Чикаго, 1950

Фрагм. 01-18

1. Прочетох, че вече девета година, 33% от американците най се дразнят от думата “whatever” /според контекста: "както и да е", "няма значение"/ в ежедневното общуване. "Fake news" е на второ място /23%/, после е "no offense, but..." /20%/. Единайсет процента мразят да чуват "literally", а 10% издивяват от израза "you know what I mean". Интересно каква би била българската статистика. Уртикарвам се от "уникално" и "нереално", но май има спад в употребата им напоследък, защото обривът ми някак намаля.
2. В "Къща от карти" великолепният Кевин Спейси, след множество интриги и нечисти игри, го избраха за президент на Щатите и тогава той усети една голяма вътрешна празнина. Ако ще е така, не желая да съм на негово място. Шегувам се, героят на Спейси не усети никаква празнина, напротив, беше адски доволен. Така по-може. После обаче и жена му реши да се кандидатира за президент, станаха конкуренти и започнаха да се мразят и да се прецакват. Това вече не ми хареса.

3. В космогонията на Сашо /почти на 6 е вече/, ако дълго копаеш в земята, най-отдолу винаги излизат тръби, това е основата. Малко ми напомни чудесния "Бразилия" на Гилиъм. Наистина, погледнато през сашовите очи, от метър височина, като ходиш по улиците, непрекъснато виждаш доказателства - подават се всякакви тръби и даже без да копаеш до центъра на земята.

* сн.: Кевин Спейси в  "Къща от карти"