Новата надежда - забравена стара

1. Счупи ми се стативът за фотото. Ама така, че става само за боклука. Не мога нито да го занитя, нито завинтя, нито даже любимото ми - да го омотая с изолирбанд. Нов струва 400 кинта. И както казва Алек Попов в една книга: "и ебеш ли го как стана", но ми се появи надежда, че по някое време, като се подам тъжно навън и какво да видя - ново правителство, свежи муцуни ме гледат с недоумение и явно чакат да задоволят някакво мое желание. Но не любов, както е нормално, а предмет. И идва един човек-представител, и ми казва: "раздаваме безплатни стативи на всички граждани над 50 годишна възраст, ето, вземете вашия". О, това го разбирам, това е тя - новата надежда.

2. И както казваше баща ми /морски офицер/: "Спокойно моряци, корабът потъва бавно". Не съм чувал да е потъвал с кораб лично той, но явно знаеше как протича подобно събитие - нали си обменят истории. А и действаше успокояващо.

3. Гродек първо хич не харесвал психоанализата, после обаче се срещнал за малко с Фройд и много я харесал. Олпорт пък обратно - търсел си аналитик за собствената си анализа и някой му казал - ела, ще те запозная със самия Фройд. После Олпорт казал, че това е най-потискащото запознанство в живота му. Всеки за всеки е различен.

4. Странна история

При стоматолога влиза пациент.

- Хемороид!

- Сваляйте панталона./Сваля го/

- Наведете се. /Навежда се/

- Нямате никакъв хемороид.

- Явно не ме разбрахте - фамилията ми е Хемороид.

- И защо идвате при мен, не съм хирург, стоматолог съм!

- Е именно зъб ме боли, де.

- А защо трябваше тогава да си сваляте панталона?

- Ами Вие ме накарахте, реших, че искате да погледнете корените.

*на сн.: стълба към небцето

Тахионни хрумвания

Е добре де, всичко се повтаря поне от 90-та насам, когато май за пръв и последен път спечелих изборите. След това, дойде ли ел(р)екция, нещата все неправилни: "ах, копеленца интелектуални, видяхте ли, като не гласувахте!", "ах, неприятници селски - какъв е тоя отвратителен вот при вас, бе!" или "ах, цигани /ромове/ ниедни - купиха ли ви пак!" и т.н.

2. След това, грандиозната ощипана мома на прехода, гневна понеже, започва със заканите: "ще си бия камшика, няма да ви живея тук", "ще си набия децата с камшик да се махат оттук", "ще ви управляват цигани" и т.н. Много сценично, пичове, много драма. А публиката коя е? Е ние сме де, тия дето неправилно гласуваха или не гласуваха, или се пипаха между краката. Следващият път, апропо, бих желал да им се забрани да гласуват /само тия дето неправилно, пипалките нека си стоят/.

Какво е това, бебебе-бейби, сплитинг ли е, динайл ли е, проджектив аидентификейшън ли е, какво е?

3. О, не, още утре излизам без шапка, да настина и да видите тогава /Е. Бърн/, хахохихи.

На рисунката: Витлеемската /Bethlem Royal Hospital/ психиатрична болница /1547/. По празниците, управата пускала билети за гражданите, желаещите да се повеселят с пациентите.

Всичко е истина, а също така лъжа

1. Преди четирсетина години, се разбра, че мазнотиите са адски вредни за организма - съдове-плаки-тромби-инфаркт/инсулт/-смърт. Хранителната промишленост в страните с по-висок стандарт се ориентира веднага, започнаха да произвеждат fatless продукти.

Обаче сега има нова истина - без мазнини съдовата стена се възпалява и за нея се залепва холестеринът, който иначе щеше да си плава свободно в кръвта. Съответно, сега искат да си мажем хляба с масло, но истинско, а не соево-рапичен маргарин.

2. Довлатов /"Зоната"/:

"- До нова година има още шест часа - отбеляза замполитът - а вие вече сте се напили като свине.

- Животът, другарю лейтенант изпреварва мечтата - каза Фидел

3. Един човек винаги повтарял: "Нищо не е случайно" и "Навсякъде е пълно със знаци", т.е. обичайната битова параноя. Веднъж трябвало да лети - полет Н3125, София - Тулуза. 

Навил часовника за 6;

Айде още пет минути - събудил се в 6.40;

Таксито закъсняло с 20 минути;

По пътя им свършил бензинът и трябвало да отидат да заредят;

Загубил си бордкартата, после я намерил;

Излетял.

* на сн.: Преспанско езеро /малкото/

Грийс пийс

1. Някъде към Симитли ме глобиха за превишена скорост.

Две груби физики, с радар и мирис на пот-кожа-барут-пури, ни спряха и проникнаха в нежното ми етерно тяло. Рамщайн meets Рудолф Щайнер. Ужиленото се зачерви и боля към час. Клоуните на народната полиция - скрити на място, където мислиш, че си излязъл от селото и качваш скоростта. Но не - трябвало още малко с 50. Червените шапчици оплодиха стария вълк. Сънданс и Кид накачулиха товарния влак. Кво, да им се връзвам ли?

2. В Гърция пък, след дълго мотане около албанската граница, в опит да проникнем без зелена карта, ни спряха гранични полицаи. Вероятно ни взеха за шиптъри с багажник натъпкан с макова слама, но накрая ни пожелаха "хев а найс трип" и се разделихме.

3. Кастория - царството на кожените дрехи. Преди две години надписите по магазините за кожуси бяха почти изцяло на руски, сега - само на едно-две места и то с грешки. "Шюби". Кой ли красноярски клетник го е произнесъл така и гръцкият продавач е записал, каквото е чул. Изключително симпатично градче - сякаш си на море, а не си. Всички са непосредствени, но с достойнство. Различията не плашат. Ето - патките от езерото излизат на улицата за лека следобедна урбанизация.

4. Хотелиерът получи сляпа зона, като го попитахме лесно ли се стига до Охридското езеро /на 120 км оттам/, като внимавахме да не споменем нещо друго вместо FIROM. Накрая каза, че вероятно говорим за "Охрида", но сподели, че много по-интересно ще е да отидем до Преспанското. Родолюбиво намекна, че е желателно да разгледаме първо Касторското езеро, а след това да се впускаме по други. Подари ни карта, сипа ни шварц.

Веднага след това изтичахме в първото отворено кафе край езерото, но знаех - няма шанс за еспресо. И все пак, като си представих колко захар ще трябва да поема с гръцкото, /ака турско/ кафе, опитах. Не стана, естествено. Мило момиче с вълнуващ тембър на гласа, ни възнагради с двойни гръцки кафки. От кафенето се вижда това.

Като забележат туристи, пристигат под строй да видят няма ли да се уреди нещо за хапване

5. Гробницата на Филип Македонски. Археолозите разкопали могила, а вътре - богаташко погребение, предположително на бащата на Алекс Македонски. Предполагам, че е нещо като гробът на Орфей в Родопите - във всяко село ще те заведат, да ти го покажат. Обичам да се разхождам в гробища, но не и специално да ми ги разравят. Не ме впечатли, просто отметнах този обект. Но самата могила беше някак си красива. Ето я.

6. Много по-интересно беше, като спряхме да снимам поредното езеро и две кучета-безделници дойдоха да видят как е калимерата. Бяха комбина, защото докато едното възпитано и коректно ни залисваше, другото нагло се шмугна в колата и ни отмъкна хляба. Криминални нрави в префектура Верия.

Тъй като дълго бродихме из горите, бях малко огорчен от факта, че гърците не си ги изсичат. За какво ги пазят толкова, ето, да видят у нас - секат яко, с увереността, че децата им ще живеят в друга екосистема, примерно на Марс.

Остават: неуспешен опит за минаване в Македония, Преспанско езеро, красив скален манастир, Едеса.

Дас Лиссен /Лисицата, горнонем./

1. Веднъж в една гора видях лисица и тръгнах към нея. Ще я заснема, казвам си, толкова перфектно, че ще ми я поискат за корица на NG, после ще ме поканят в Магнум прес, следват няколко години фешън в екипа на моден законодател-гей, а после, тъй като ще запея от удоволствие - турнета със Стиви Уондър, юбилей на Обама, юбилей на Куинси Джоунс и така нататък. Добър план, прекрасен фалцет.

2. Сниших се, проверих дали съм срещу вятъра и внимателно започнах да се приближавам към оранжевото животно. Въпреки професионализма ми, интелектуалката ме засече моментално, но вместо да се разкара, започна да си играе с мен - аз се покажа - тя се скрие, тя се покаже, аз се сниша. След като ме изнерви достатъчно, се гмурна в гъсталака, оставяйки Нешънъл джиографик без предна корица.

на сн.: Велтаншаунг принцхорн - дас Лиссен /нем./

Пинк фройд

1. Захапах една праскова и изведнъж почувствах болезнена увереност, че докато го има този плод и този вкус нищо лошо не може да ми се случи нито на мен, нито на света ми. Този патос ще ме довърши някой път.

2. Понякога си казвам: може да съм тъпа, но пък съм красива. Истината е, че по-скоро съм умна и леко грозновата. Но за какво е този разговор - нали не съм жена. Объркващо е така да се говори.

3. Винаги се чувствам неудобно, когато жена казва на жена "колко си хубава!" Така бих се чувствал, ако Роси ми поднесе букет цветя и след това сподели пред приятелки: "О, поднесох му разкошен букет от бели рози." Не, не знам нищо, всичко толкова се промени.

4. Даниел Ортега, доживотният комунистически президент на Никарагуа, призовал Папата да изгони дявола от Натаняху, за да спре последният да убива славните палестински хамаси-лайнаси - борци за свобода. Тук явно има известно объркване - комунист призовава католик да въздейства на евреин да не цака мусюлмани. Много бахайско. Би могло тримата да се хванат за ръка, отдясно /ваше ляво/ ще е Даниел с "Das Capital" /aus Marx/ в ръка, по средата ще е Папийон с библийка на вратна верижка, отляво /ваше дясно/ ще е Нети с Тората в ръка.

Фрагм.

1. Тия хора какво им става - четете денонощно, четете за да не оглупеете, който не чете ще умре, заровете пет книги в Борисовата градина, направете си актова снимка с книга, убийте съвременен писател и т.н. Защо, пипъл? Четенето не ми е хранителна добавка. Не изпитвам страх от това, че ако не чета ще оглупея, защото опитът ме учи, че и да си чел и да не си... Каква е тази пленителна всеобща диспансеризация? А страхът от хистеричния обрат "нема да им чета!" къде отиде?

2. Сънищата ми се опростиха до неузнаваемост. Няма го вече дори и онзи опасен тип, влизащ през нощта в дома ми и омагьосващ ме да не мога да се помръдна и дори да изкрещя. Вместо това - сънувам, че си бъркам в носа. Чак ми е неудобно да интерпретирам. Не са мои тия, не са.

3. Обява в санаториум:

"За сведение на почиващите: пред входа на корпус "А" от 8 до 14ч., професионален фотограф ще ви снима за спомен. Тези, които не желаят, ще си отидат без спомен."

* на сн.: Милано, руски моряци пристигат на шопинг.

Вурвуру и наоколо

Вурвуру (Ситония - Халкидики) е мястото, където снимките стават като картички и човек може да реши, че се е научил да снима. А това вече си е щастливо изживяване. Само спазвайте режимното време. (Апропо, друго такова място, по мой опит е Сицилия, но това е отделен разговор). Десет снимки.
1.

 2.

 3.

 4.

 5.

 6.

 7.

 8.

 9.

 10.

Две несвързани

1. За да опознаеш що-годе една страна, ако не знаеш езика, са необходими около три месеца. Всичко това - по мои изчисления. За по-малък срок получаваш туристическа визия, която ти позволява само да охкаш и да ахкаш. Особено охкам и ахкам като се прибирам от Гърция покрай Черния кос и колата ме мятка така, че ако не се държа за волана, ще бъда изхвърлен във Владайското дере. За допълнителен кафкиански ефект, полицаите-касички стоят на осовата линия и ми светят с фенер в очите. Разбира се, всичко това работи срещу патриотизма ми и аз пускам злобни шеги за необходимостта внуците ми да са с красиви старобългарски имена от ханското царство - Йогурт, ако е момче и Тангрия, ако е момиче. Батбаян също е хубаво /и Органа за момиче/.

Така че - необходими са специални тримесечни отпуски за работещите хора, наречени "Платен отпуск за опознаване на страна". Дава се веднъж на 2 /две/ години, за бременни и майки с деца до 3 /три/ години - всяка година в продължение на два високосни периода, от датата на последния цикъл.

2. Един немец, сътрудничещ с БГ - фирма, заподозрял, че българските му партньори никога не четат докрай съвместните договори, които подписват. За да провери ужасното си подозрение, Дойчланд добавил към стандартния текст за процедурите при непредвидени обстоятелства /земетресение, техногенна катастрофа, etc./ и "нападения от екстратерестриални нехуманоидни пришълци". Пуснал им той договора и както и предполагал, всички го прочели и доволни го подписали. Добре де, казал си немецът, алекситимици мои, явно бизнесът ви е през к**а., ама и юристът, баси, го прочете и подписа без гък. Извикал го да си говорят.

- Да - отчетливо казала юрисдикцията - прочетох го, перфектен е. 

- А това за "нехуманоидните пришълци"? 

- И това го прочетох - потвърдил юриспрудентът, после се навел дискретно към немеца и промълвил: "Просто се огледайте наоколо."

*ето това е ню: сн. на Christian Clavadetscher

За да не ставам втори път

1. Скоро чух за един познат, че като го мързяло да свърши нещо, казвал: "И аз имам лимит на ресурсите". Такъв финяшки и гениално кратък израз не бях чувал, обикновено използвам значително по-сложното и неизразително "Не мога да направя това по чисто религиозни съобръжения". Виждаме два различни подхода - докато моят цели объркване на поръчителя, чрез апел към духовното, първият е ултимативен и ни насочва към физическия свят, където две и две наистина е четири.

2. Един дядо си броял стотинките на касата и бил прегърнал един хляб. Роси била зад него и му платила хляба. Оня си тръгнал без никакъв фийдбек, т.е. без "сполай ти", "благодарско", "хендехох" или подобен тържествен ритуал. Нищо, казала си Роси - хвърли го в морето, както съветва една бг-пословица. След малко го видяла да излиза от друг магазин с още един хляб в ръка. Загадъчно поведение, възникват множество хипотези.

3. Като си избираме къде да отидем на море /без Бг/, гледаме да е нетуристическо, т.е. "ол ексклузив" и да има звучно име. Като става дума за Гърция, се добавя и да има древна история свързана с него. Най-трудно е първото условие, иначе гръцките названия са прекрасни, а историите им още повече. Има едно селце Кукулайка, отдавна съм му хвърлил око. Именцето, а? Да не говорим, че наблизо обитават кентаври. Не казвам нищо повече.

4. Напипах сигурни критерии за това, коя държава е суперска, а коя - лайняна. Тази, в която броят на имигрантите е най-голям е супериорната. Логиката е проста - там накъдето най-много хора ги тегли, явно е добро местенце. И обратно, тази от която най-много хора се опитват да се измъкнат е най-гадната. За да се стандартизират данните обаче, би трябвало да се използва някакъв коефицент - площ върху брой имигрирали или население върху брой имигрирали или нещо подобно. Е, има и много променливи, които трябва да се включат в подобаваща формула. Примерно, искам да отида да работя в Дания, но ми казват, че там адски духало. Ясно е, че това е абсолютна спирачка, а иначе страната е перфектна.

* На сн.: емигрирали дървесни червеи

Две истории - статична и динамична

1. Трябваше, крайно време беше да мушна една-две истински пържоли и се насочих към лесидренската месарница. Отпред, както си му е редът, се помайваше Кристи - местната кучка. Влязох вътре и тя някак се изхитри да се провре след мен. Но вместо на опашката, отиде встрани до едни хладилници и с въздишка се разположи на мозайката.

- Айде, Кристи, махай се - беззлобно апелира продавачката, но не видях впечатлено куче.

- Може да го подмамите да излезе с месо - даде протеинов съвет една домакиня.

Продавачката отряза късче леберкез, излезе иззад щанда и го поднесе под тъжната муцуна на Кристи. Кучката не даде никакъв знак, че ще прекъсне размишленията си.

- То това, ако е месо... - промълви продавачката и си прибра резена, и се прибра зад щанда.

-Е, нека седи на хладно, каза втора домакиня от опашката. Гледа толкова тъжно, сякаш някой го е обидил. Биете ли си кучетата в този квартал? - настъпи тя.

- Познавам го много добре - каза продавачката - никой никога не го е обидил, но Кристи е с лош характер.

- Защо, хапе ли ви? - попитах.

- Нас не, но колоездачите хапе.

Навън заваля силно. Сега разбрах - Кристи не иска да я занимават с глупости, не желае и да е център на компанията, ако говореше, би отбелязала мимоходом, че е от бедно, но честно семейство, но всъщност, иска просто да постои на сушинка и да помълчи.

2. Като стоях в една гора и гледах дърветата как помахват весело с листа, изведнъж разбрах, че преди много години растенията са били подвижни. Листата са били много по-големи и са служели за платна, а дърветата са се движели из местността като платноходи. При спиране на вятъра, корените са се захващали за земята за устойчивост и хранене, но съвсем леко, подобно пипаланус на октоподус. При по-силен порив на вятъра, дърветата отново са тръгвали наоколо да блуждаят. Тази теория има и сериозни недостатъци, някои факти са трудно обясними, не е и хич дарвинистка, но си струва да се разработи и продължи.

* на сн.: две круши далийки /от С. Дали/

Усреднената бабичка и щастието

1. Като се разхождам с камера из някое забравено село и си разглеждам, обикновено излиза някоя бабичка разтревожена да ме пита какво правя. След като я успокоя, че не меря парцели и други параноидни глупости, /това е културално/, бабата подхваща оплакваческия рефрен. Винаги едно и също - колко хора е имало преди тука, деца тичали, животни мучали, етц. На мен пък си ми харесва така - празно, ефектни руини на селски къщи, всичко е обрасло в див плет и коприва - влизаш, излизаш, разглеждаш, няма диалог, няма увод-изложение-заключение.

2. Последната баба беше на около 80 и пак започна да ми опява за преди какъв купон било. И кое е това преди, че и аз да потъна в сладостна нега? Ако вземем 25 години за стандартна възраст на почти осъзнато щастие /СВПОЩ/, значи бабата ми описва впечатленията си за 1959 г. И какво е било тогава? Продължава насилствената колективизация, по руския тертип част от селяните са обявени за кулаци и са обезземлени и репресирани. Властта провежда серия от експерименти върху селския гръб, /например изземва им цялата реколта, включително и семената за следващата сеитба/. Водещ принцип - страх и мачкане. Е, не е било толкова супер, май.

3. Очевидно е, че бабата ми разказва не за социалната история на селячеството, а за това, как се е чувствала тя на 25 години. За личната си физиологична история ми разказва. Ами не е било лошо - тялото ти работи перфектно, дишаш леко, цветовете са ти ярки, мирисите са ти силни, звуците са ти отчетливи, хормоните ти играят на жмичка в главата, надеждите ти са безброй и постоянно се пръкват нови, /въпреки мрънкането на стария Герак: "тия ни разказаха играта"/.

4. Е, бабата няма как да ми каже: "Пич, ако знаеш как се чувствах тогава - какви оргазми, какво чудо, не ме *бяха нито комунисти, нито капиталисти, вервай ми", затова се налага да слушам дълбоко кодираните и спомени и да опитвам плахи интерпретации. Спирам, заваля.

Били лъжеца

1. - Всъщност, вие психиатрите ни лъжете - ми каза един колега - пак лекар, но не психиатър. Тъкмо влизах сутринта в болницата и немалко се стъписах. Този пък, каква муха го е ухапала рано-рано? Да не е закусвал филия и чаша серум на истината? Разбира се, че ги лъжем и то за куп неща, но понеже го правим на едро и с консенсус, много рядко е някой да посмее да ни разкрие и така нагло да ни го съобщи. Обикновено им е достатъчно да чуят народния психиатър или антрополог, да изпаднат в лек транс и за известно време да се успокоят. "Къде съм се издал?", "Кога?", "Защо не съм внимавал?", помислих трескаво.

2. Или съм написал някакъв гонзо-текст някъде и той го е прочел? Вътрешно се подготвих за отпор и евентуално отмъщение /"...ами защото, ако кажем истината, тя е толкова непоносима, че ще експлодирате - което е рядкост или няма да я чуете - което се случва непрекъснато..."/, но той продължи: "Лъжете ни, че има нормални хора, а отлично знаете, че няма такива."

3. Олекна ми. Пуснах стандартната говорилня: "амиии напоследък нормата се разшири... толерантността на обществото... правата на болния... нормоцентричният модел... серотониновата хипотеза... потокът по Чиксентмихали..." Щях и още да го омайвам, защото е интелигентен мъж, но отивахме на работа и се разделихме принудено.

4. По-спокойно ми стана. Нещо е напипал явно, но основните неща си остават скрити. Ами да вика там - "Оставка", "Приставка", "Наставка", според конкретния случай, но ако обича, да не ме закача излишно.

* на сн.: 1960, Лос Анжелис. Дегизирани мъже - полицаи, работещи под прикритие

Мяучещата сойка и др.

1. Едни хора намерили на двора си сойка с ранено крило и я спасили. После заживели заедно - вечеряла с тях на масата, разхождала се, кацнала на рамото им. Можела да имитира най-различни звуци. Понякога отивала някъде сама и като се върнела, кацала в някой ъгъл на двора и казвала "Мяу!" Така известявала, че е пристигнала. После изчезнала. Подозират селските котки.

2. Три приятелки толкова се обичали, че като се видели, се прегръщали силно и дъждът спирал. После едната забелязала, че от толкова силни прегръдки и се появяват бръчки по лицето. Оттогава вали почти всеки ден.

3. Грандиозният нарцисизъм на руснаците /като манталитет/ не им позволява нито за миг да се усъмнят, че някой може да не ги обича. Обратната страна на този феномен са тежките им депресии с ексцесивни алкохолни опити за лечение и с рефрена "Ты меня уважаешь?" и "Никто меня не любит".

4. Пуснах замалко някаква българска телевизия и казаха, че Стамболийски, след като подписал Ньойския договор, счупил химикалката. И тия ще чакам да ме информират. Стига де.

* сн.: Франк Хорват. "Минувач и проститутка". Париж, 1958г.

Ганди, куест, Достоевски

1. Жената на Махатма Ганди се разболяла от бронхопневмония и както си му е редът, започнали лечение с аюрведа. Пръскали я с вода от свещената Ганг и други високоефективни процедури, но въпреки това, тя се влошила. Единият от синовете им, предложил да включат пеницилин, но Ганди не се доверявал на западната медицина, а и всичко било в ръцете на Бога, както отбелязал. Жената умряла, Ганди предположил, че така боговете изпитват вярата му.

Два месеца по-късно, самата Махатма пипнала малария. Започнали лечение със свещени и магически атрибути, но състоянието му се влошавало. Западните лекари предложили хинин, пийнал таблетите и се оправил. Махатма, къде грешиш?

2. В рекламата на нова компютърна игра обещават следното:

- нелинейни куестове, миниигри в самата игра

- система за създаване на репутации в различните социални групи

- система от разклоняващи се диалози

- създаване и запомняне на множество навици

- широки възможности за къстъмизация на персонажите

Ето пътят, по който ще дойде изкуственият интелект.

3. Има едно тълкуване на "Прест. и наказ.", според което Фьодор Михайлович смятал, че Господ оценява не самите постъпки на хората, а мотивите за тях. По този начин, нещата се преобръщали - убийството на бабинката-лихварка е с благородна мотивация, значи Расколников няма да се пече в ада.

* на сн.: Два стола в Икеа

Кафкиански подходи

1. Като почина баща ми, отидох да му спра мобилния. Той и така рядко ми звънеше, а оттатък - едва ли щеше да звъни по-често. Не може, казаха в офиса, трябва с един месец предизвестие и една такса още да платите. Хора, той напоследък беше зле, но би било тъпо да идвам при вас и да казвам: "струва ми се, че му остава около месец, Мобиловци, маркесини мои чудесни, дайте да пуснем една хроника за предизвестена смърт." А, не, не може, с предизвестие, повтори девойката и тутакси си нагласи оня поглед - на измамена от брачна агенция.

2. Понеже малко настоях за връщане към здравия смисъл, момичето реши да опита с другия корпоративен сценарий, наречен "Липсващ телефон". Легендата е, че някога Мобиловците сурнали на баща ми два стационарни телефона /освен мобилния/, ако обичам да ги върна. Ама не мога, казвам, посъветвах го веднага да ги метне в близката кофа за боклук и по всяка вероятност го е направил. Той много ме слушаше за технически съвети, въпреки, че самият беше инженер. 

Абе, нищо не постигнах.

3. Тогава реших да попитам нещо по-веселичко, в края на краищата животът продължава или както е казал Булгаков: "защо да пропадат котлетите "Де воляй?"

Попитах я, онзи радиотелескоп на балкона дали могат да дойдат да ми го демонтират. Защото, казах с весела заядливост - и него сте му го фичнали без да му обясните защо му е чиния, с която може да се ловят сигнали на разумен живот от космоса. В края на краищата, баща ми никога не е бил увлечен по астрономията, едва ли ви е поискал сам високочестотния антенен дипол, който се мъдри на балкона.

Ааа, чинията си е ваша, каза девойката - можете да я правите каквото решите. О, значи мога да я срежа с флекс, така че да изтрещи долу на асфалта, заедно със свръхточната китайска електроника, вградена в нея? 

Мълчи момичето. Мълчи младото и сърце.

*на сн.: към Хисаря

Осип Цадкин

Ossip Zadkine - френски скулптор. Не съвсем френски - роден 1890 във Витебск /съученици са с Шагал/. Починал 1967 в Париж. Харесвам го много.

Винсент и Тео

А рисунките!!!
Барът, 1920

Фигури, 1946

Лековато

1. Бях се успокоил, че бабите, берящи липов цвят и целебни треви до околовръстното на София, отдавна вече са си изпили чая и билките, и са умрели от неестествена смърт, но вчера видях пак баба да бере липа на оживена софийска улица. Ами добре, нека си направи, нека пийне чай с Гадолиний /ат. тегло 157/, Тулий /ат. тегло 168/, Торий /ат. тегло 232/, Америций /ат. тегло 243/. Нека.

2. Сутринта заложих на едни банички - малки мазни кралици и боза в лепкаво като младежки спомен шише. Продавачката също ме обнадежди - нежно момиче, активен член на групата "Неказвамдобърдендоридамеобесят", с леко диспластична външност, дискретно подсилена от приятно фъфлене. Е, в един по-добър свят, всички баничарки ще са като Скарлет /Йохансон/

3. В много от ритуалите на урочасване и черна магия се използва снимка на жертвата. Фотографията обаче, е изобретена през 19 в., а магията е много по-древна. Какво са използвали в дофотографската епоха? А на какъв език трябва да е заклинанието, ако клиентът или жертвата не говорят български? А как се изчислява приблизителният обем на астралното тяло? Уви, отговор на тези въпроси не намирам; хората в абсолютното си мнозинство се занимават с такива страшни глупости /Пеевски, футбол/, че яд ме хваща. Защо така упорито се избягват важните теми?

* на сн.: змия в опаковка от паяци

Първият му райфъл

1. Понеже Сашата /Саша Дистел/ попорастна вече /2,5г./ и живее в Америка, си помислих, че е време да се погрижа за безопасността му. От старите руски филми знам, че там много се стреля - основно по негри, но и по wasp-ове /Дистел е wasp/. В този контекст, потърсих подходящo оръжие, което да му е подарък за Коледа.

2. Има, разбира се. Още през 90-те на миналия век, баща и син Макнийл разработват еднозарядна детска винтовка 22 калибър /5.6мм/. Тя е миниатюрна реплика на много популярната в селските щати Уинчестър-1900 /обикновено Клинт Истуд се показва на вратата с такава, когато го раздразнят/ и се нарича Крикет.

3. Крикет е подходяща за деца от 5 до 12 години - лека, еднозарядна, не е скорострелна и струва само около 130 долара. Прикладът е изработен от технологични материали, има и розова - за момиченца. Слоганът е "My first rifle"", като "райфъл" в случая не са дънки, както си го знаехме, ами си е райфъл - карабина. Сайт на производителя

4. Белгийската фотографка Ан-Софи Кестелейн се разходила из Охайо и Тексас и поснимала деца, позиращи с любимите си крикети. Освен това, тя помолила всяко дете да напише от какво най-много се страхува /текстът вдясно/.

Обаче, далеч не всичко е толкова розово.