- Добрутро - казала жената, тъй като нямало какво друго да каже, пък и нали на село като се видят и се поздравяват непрекъснато.
- Зло утро! - гневно отговорил пътникът.
- Даа, интересен начин да поддържаш разговор - ехидно отбелязала бабичката. - И кой си ти, че си позволяваш така да се държиш?
- Аз съм самият Дявол и ти страшно ми досаждаш в момента - изръмжал онзи.
Старицата изобщо не се изплашила и го попитала:
- И каква точно работа имаш във великия град?
- Я, че си нахална! В такъв град за мен винаги ще се намери нещо интересно - отговорил Лукавия.
- Не ми приличаш много на дявол - казала старицата. Струва ми се, че и аз мога да направя всичко това, което би направил ти, в който и да е ден от седмицата.
- Поврага! - възкликнал Мазният злобил - наглостта ти расте в геометрична секвенция!
- "Прогресия" - поправила го просветената баба. В краен случай - "прокрастинация". Олрайт, дай ми три дена и аз ще сътворя нещо, по-лошо от което не можеш да направиш даже ти. Но тогава ще ми обещаеш, да не се появяваш в този град никога повече.
- Окей! Кога започваш? - попитал Дяволът, който вече едва се сдържал да не извърши някоя простотия.
- Е-са, отговорила старицата на тинейджърски жаргон - само моля те - стани невидим, за да не ми замърсяваш експеримента.
2. След този разговор, бабунът се насочил към магазина на най-богатия търговец на платове и разполагайки се отпред, помолил да му донесат най-хубавата коприна.
- Само че, искам нещо наистина изключително, казала тя - внук ми се влюби в съпругата на един богаташ и смята да и поднесе ценен подарък, за да я направи по-отстъпчива. Тя му казала, че идеята не е лоша, но ще трябва първом да и подари къс от най-скъпата коприна, която може да се открие в царството.
- Да ви кажа, предисторията Ви изобщо не ме интересува, но специално за коприната - извадихте късмет – отбелязал търговецът. - Имам точно каквото търсите. Те бяха две парчета, но едното го купиха от Двореца, така че, нали си представяте за какво качество говорим!
Старицата разгледала плата и казала:
- Май ще го взема. А ти с всички клиенти ли се държиш така?
- Как ма? - попитал търговецът раздразнено.
- Ами да беше ми донесъл лула да пробвам твоя опиум, докато обмислям решението си.
Лулата се появила мигновено, натъпкана с най-качествена дрога, заедно с малко сандъче с въгленчета, да може старата жена да си я разпали. Нещо повече, донесли и поднос с онези миниатюрни сладки с мед, пъпеш и карамел, дето няма как да се опишат, защото са неописуеми.
3. Мърморейки си нещо, бабката опипвала плата, пушвала си мека дрога и хапвала сладка изненада.
Изведнъж, търговецът с ужас забелязал, че дъртофелата е омазала плата с мед и дори му е прогорила дупка с въгленче от лулата си.
- Леле, колко си проста! - недискретно се възмутил той - повредила си плата!
- Абсолютно не - точно тук ще го отрежем и няма да се вижда нищо, освен това, нали ще го купя, ху кеърс? – възкликнала дъртата билингва. - Колко каза, че струва?
- Сто денара - казал търговецът, надявайки се да слязат до петдесет, но нито денар по-малко.
- Взимам! - изкрякала бабата, платила и бързо се отдалечила по нажежената улица.
Има прод. Stay tuned.
Смях, смях голям с тоя бабун! Чакам продължението!
ОтговорИзтриване